Според президента Стево Пендаровски, вписването на българите в основния закон може да се очаква към края на септември
Стартира парламентарната процедура за изменения в конституцията на Северна Македония
От днес, 25 юли 2023 г., стартира процедурата в парламента на Република Северна Македония, която в крайна сметка трябва да завърши с вписването в конституцията на страната на шест етнически общности като части от своите народи, в това число и българите. Първото пленарно заседание на Събранието по тази тема ще бъде на 18 август, в разгара на ваканционните дни, в които депутатите ще трябва да се съберат, за да потвърдят с гласа си готовноста основният закон на държавата да бъде отворен по принцип.
Ако някому се струва, че тази дата е крайно неудобна тъкмо поради отпускарското настроение, ще трябва да му се каже, че нямаше начин как да бъде другояче. Законът в това отношение е категоричен - тридесет дни след внасянето на проекта за промяна на конституцията трябва да бъде първото пленарно заседание. Да, неудобно е, лятно време е, а аз лично знам какво представляват августовските жеги в Скопие.
Но какво да се прави - правителството внесе предложението на 19 юли и шефът на парламента Талат Джафери веднага, спазвайки тридесетдневния конституционен срок, насрочи заседание на Събранието на 18 август. Та, казвам, ако потърсим някаква вина за този неприятен и неудобен тайминг, трябва да я фокусираме в кабинета на Димитър Ковачевски, който държа предложението на работната група на Министерството на правосъдието в чекмеджетата, изчаквайки уж удобния момент да го прати към парламента. Какво всъщност чакаше премиерът, ако не повече сигурност, че необходимото мнозинство от две трети от гласовете, тоест 80 депутати от общо 120, биха подкрепили промените в конституцията и респективно, вписването на българите в нея.
Няма никаква сигурност обаче, че изваждането на предложението от папките и трансферирането му към Събранието е знак, че мнозинството е гарантирано и промените ще минат. Опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ е все така категорична, че нейните 44 пратеници ще гласуват против, което ще означава провал. Лидерът на партията Християн Мицковски отиде дотам да се закани, че прекъсва комуникацията с управляващите и че единственото, което може да го накара да промени своята позиция, е съобщението, че има дата за предсрочни парламентарни избори. Вероятно подкрепа за този маниер на поведение му дават последните социологически проучвания, според които ръководената от него опозиционна политическа сила би спечелила убедително пред управляващия сега Социалдемократически съюз на Македония на премиера Ковачевски. И самият Мицковски, естествено, би станал следващият премиер на Северна Македония.
Има една странна хипотеза, която чувам от мои приятели от Скопие. Според нея Мицковски е толкова последователно твърд в отказа си да подкрепи предложението за промени на конституцията и вписването на българите в нея само защото иска да докара до там нещата, че управляващите социалдемократи да се видят в политическа безизходица. Изправени пред опасността да се провали единственото условие, което ЕС чрез „френското предложение“ поставя за ефективно продължаване на преговорния процес за членство, наистина да се съгласят да отидат към изборните урни. Макар че Ковачевски няколко пъти категорично отхвърли тази идея, пожелавайки среща с опозицията в избирателните секции през следващата 2024 г., когато е редовният срок за провеждането на вота. Но Мицковски и компания толкова упорито настояват, че гласуването ще бъде провал, че човек наистина си задава въпроса за какво е всичко това.
Все същата хипотеза обаче сочи, че ако все пак Ковачевски и правителството стигнат до извода, че е по-добре да отидат на предсрочни парламентарни избори, отколкото с едно неуспешно гласуване да провалят единствения и най-важен шанс за европейската интеграция на страната си, тогава на вълната на народното недоволството и с подкрепата на социологическите резултати Мицковски идва на власт като премиер. И тогава, о, тогава! той ще инициира промяната на конституцията и гласуването на предложението, против което сега толкова яростно се бори. И вероятно ще го прокара, за да обере лаврите и да изчисти личния си политически имидж на човек, който е антиевропейски ориентиран. Приятел на Виктор Орбан, послушник на политическия беглец в Будапеща Никола Груевски, широко отворен към Белград Мицковски има да изпира доста грехове. В това число и да опровергае и собствените си признания, че е бил финансиран от бизнесмена и в момента затворник Орце Камчев, който тези дни бе включен в „черния списък“ на САЩ. Това пък ми дава повод да възобновя моето питане, което преди време в почти всеки текст задавах към правителството на Бойко Борисов - кой предложи Орце за почетен консул на България, та кабинетът го одобри, но пък Заев не го прие. Знам отговора и той е някъде в първите редици на Народното събрание, където седи парламентарната група на ГЕРБ. Колкото и да го отлагат, хората, които взеха това решение, дължат отговора на обществото ни.
Доколко една подобна хипотеза, като тази на моите колеги от Скопие е реална, е трудно да се каже. Защото Мицковски има манталитета на човек, който от политиката прави търговия и би предложил решение, само ако срещу него има някаква полза. Онзи ден го слушам да казва, че управляващите, за които промените в основния закон едва ли не са теста, който да определи остават ли на власт или не, не трябва да бъдат „безкористни“ към България, щом като в София толкова искат българите да влязат в конституцията. Трябвало поне две-три от общо 14-те дела, заведени в Съда в Страсбург за нарушаване на правата на македонците у нас, да бъдат сложени на масата и ако българите не изпълнят препоръките в тях, процедурата да бъде прекратена и вината за това да бъде прехвърлена оттатък границата, в София.
Има и едно друго обяснение, което ми се струва по-логично, за внезапното решение на правителството на Ковачевски да пусне в парламентарна процедура предложението за промени. То бе обявено само часове, след като в Скопие приключи посещението на втората тройка от Европейския съюз, така наречената „Ваймарска“, която имаше в състава си министрите за Европа на Франция, Германия и Полша. Преди нея пак там и на същите разговори с управляващи и опозиция бяха външните министри от Австрия, Словакия и Чехия. Каквито и тълкувания да дадоха медиите и политиците на изказванията на гостите, каквито и акценти да извадиха, в крайна сметка стана ясно, че всяка една от шесте държави членки на ЕС, изпратила своя човек в Скопие, настоява Северна Македония да изпълни задължението си от договореностите с Брюксел. И че сега е моментът, в който страната има исторически шанс наистина да започне същинските преговори за членство, но пропусне ли го, прозорецът може да се затвори за дълго време.
Иначе президентът Стево Пендаровски внесе известна яснота за това кога биха могли да се очакват резултати от гласуването в парламента. Краят на август, както някои оптимистично решиха, не е реален срок. Версията на Пендаровски е това да стане към края на септември и около края на ноември, когато скринингът от страна на ЕК завърши, да се състои втората междуправителствена конференция между ЕС и Северна Македония.
Което пък мен ме кара да си мисля, че премиерът Ковачевски все още няма сигурни 80 гласа.
trud.bg
