Джо Байдън, който весели и разплаква света

Последният „хит“ на президента – чичо му го били изяли канибали

Двойният аршин във външната политика на САЩ тревожи Глобалния Юг

От 60-те млрд. долара помощ за Украйна, Киев получава 10 на кредит

В края на миналата седмица Джо Байдън пак развесели медиите и народите отвъд и отсам Океана с протуберансите на старческата си деменция. Разбирай нарушение на паметта, изпаряване на способността за ориентиране във времето и пространството, поява на налудничави идеи и буксуване на логическото мислене. При това предизвикалите истински майтап гафове на президента на САЩ се случиха в рамките на няма и 24 часа, като най-напред той обърка в интервю израелския пристанищен град Хайфа с намиращата се южно от Ивицата Газа последна крепост на „Хамас“ - град Рафа. „Бях ясен с израелците – обясни държавният глава – Казах им в прав текст: не се местете в Хайфа!“ Да не отиват в собствения си град?! Както и да е, ама тази весела географско-политически грешка не е някаква новост – през февруари, коментирайки кризата в Близкия Изток, пак в интервю, обитателят на Белия дом обърка президента на Мексико с този на Египет, като преди това имаше и други „сенилни подхлъзвания“.

Неподправеният смях от двете страни на Океана гръмна яко малко по-късно, предизвикан от истинската новост - след израелската картографска изцепка Байдън вкара пък в американската президентска надпревара... канибалите! Говорейки на предизборен митинг в пенсилванския град Скрантън, където е роден, президентът каза, че по време на Втората световна война неговият чичо Боузи бил изяден от канибали в Папуа Нова Гвинея, след като самолетът му бил свален. Налудничавото твърдение, което определено не изглеждаше като шега, броени часове по-късно предизвика ирония и възмущение, защото разтропани репортери откриха, че подобен инцидент въобще не фигурира във военните архиви на САЩ. А Байдън бе казал, че офицерът Амброуз Финеган-младши, известен като "Чичо Боузи", е имал проблеми със самолета си и е бил свален, разбивайки се край бреговете на Нова Гвинея в Тихия океан. „Никога повече не откриха тялото – обяснил държавният глава със сълзи на очи, – защото по онова време там имаше много канибали, говоря сериозно!“ А според пазените в Пентагона данни, „чичо Боузи“ умира на 14 май 1944 г., след като самолетът, в който е бил само пътник, а не пилот, както се опитва да внуши племенникът, пада и потъва в открито море поради механична повреда. И най-много да са го докопали акулите, а учени глави от намиращия се южно от Индонезия остров веднага определиха спомена на Байдън като „разочароващ“ и доста „зле документиран“. Просто защото, ако е имало в района канибализъм, той се е вихрел повече от век преди инцидента и освен това местните човекоядци никога не посягали на чужденци, тъй като смятали плътта им за отровна...

След смеха обаче из Западна Европа се намериха политически наблюдатели, които констатираха, че за съжаление Джо Байдън не само весели света с безобидни глупости, но и го разплаква с преднамерената си двойственост. И по-точно с двойния си аршин към големите конфликти на деня – в Израел и в Украйна, който аршин за кореспондента на френския в. „Льо Монд“ във Вашингтон Пиотр Смолар подкопава жестоко доверието в Съединените щати. Ами, след като бе избран за техен президент през 2020 г., Джо Байдън обеща да сложи край на „безкрайните войни“ на Америка по света. Четири години по-късно, когато мандатът му е на привършване, се очертава странен парадокс – в началото той удържа на думата си, изтегляйки американските войски от Афганистан през лятото на 2021 г., дори ако провалът на това бягство все още тежи над неговата администрация. После обаче президентът включи Съединените щати в два конфликта с опасни глобални ударни вълни - в Украйна и Газа. В тях Америка под ръководството на Байдън вложи цялата си военна и дипломатическа мощ, застрашавайки репутацията си при евентуален провал с последваща мъка за куп страни и народи. И, естествено, доверието в САЩ днес е подкопано предвид използваните средства, получените резултати и най-вече заради несъстоятелните противоречия в подхода към двете свръхопасни за бъдещето на света кризи, подчерта „Льо Монд“.

Но да се върнем към двойния аршин. От Киев до Ивицата Газа голямото раздвоение на Съединените щати е очевидно що се отнася до принципите и ценностите, на които те се позовават в действията си, тъй като постоянно се самоопровергават и самоотричат. Белият дом, който се стремеше да събере възможно най-широката коалиция срещу Русия в името на международното право, блокира сам и срещу всички в Съвета за сигурност на ООН няколко резолюции, призоваващи за незабавно прекратяване на огъня в Газа. Значи Вашингтон, който побърза преди време да осъди масовите военни престъпления на Русия в Украйна, се направи на сляп, когато ставаше дума за палестинския анклав. Освен това на 4 април американската администрация увери, че Държавният департамент не бил „индентифицирал никакви инциденти, по време на които израелците да са нарушили международното хуманитарно право в Газа“. Съответно, изправени пред фактите, страните от Глобалния Юг ревнаха неистово, че Вашингтон не определял еднаква цена на живота на палестинците и украинците. И ето защо - подчерта „Льо Монд“ - може би никога след лъжите на Джордж Буш-младши за съществуването на оръжия за масово поразяване в Ирак, които предшестваха инвазията през 2003 г., гласът на Америка не е бил толкова отслабен. Няма значение, че по едно време Джо Байдън намери сили да критикува „безразборните бомбардировки“ на израелската армия в Газа, без обаче това „безпокойство“ да доведе до конкретни възпиращи действия и еврейската държава продължи методично да унищожава университети, училища, медицински центрове, складове, заличавайки бъдещето на жителите на анклава. Да не говорим за безпрецедентното ангажиране на САЩ и подкокоросаните от тях Великобритания и Франция в отблъскването на иранската атака с дронове и ракети срещу Израел.

А що се отнася до помощта за Украйна от 61 млрд. долара, която Камарата на представителите във Вашингтон гласува в събота, 20-ти април, то редица западноевропейски анализатори и тук откриха двойственост. Просто защото, както подчерта в италианския в. „Република“ Паоло Мастролили, директно за заплати и екипировка на украинските войници ще отидат 10 млрд. долара, и то под формата на кредит, който един ден ще трябва да се връща от съсипаната държава. А другите 50 милиарда ще си останат в Америка, тоест ще бъдат вложени в нейния военно-промишлен комплекс, за да се попълнят изпразнените покрай украинската война арсенали на САЩ. Освен това, макар че най-после тази помощ бе гласувана, закъснението тежи страхотно, както на бойното поле, така върху морала на армията на Киев и генерира обезпокояващ песимизъм по въпроса за украинската кауза, показвайки слабостите и объркаността на Белия дом. Защото Вашингтон оставя впечатлението, че помага на Украйна да се отбранява, но не и да спечели войната, че иска да не се стига до победа на Москва, ама без да се определят контурите на уж желания погром на Русия. Може би и затова самият Володимир Зеленски не бе толкова голям оптимист, когато късно в събота вечерта благодари на САЩ за най-после гласуваната помощ, подчертавайки само, че тя щяла „да спаси много човешки живота“. А победата?!

Интересното е, че в същото време, както „Труд news” писа преди седмица, котировките на „Двуликия Джо“ за още един мандат в Белия дом растат. Най-вероятно защото в замяна на противоречивата и доста неуспешна външна политика, икономиката на Америка върви добре, а може би и защото опонентът Доналд Тръмп взе да се дъни, включително и със загърбването на до неотдавна твърдата си позиция да не се правят милосърдни жестове към Киев. И какво ни остава на нас, калесаните за европейци и съюзници на САЩ, българи? Ами, и ще се смеем, и ще плачем, както винаги е било.

Автор: Румен Михайлов

trud.bg