Нищо не притеснява европейската върхушка толкова, колкото американските консерватори, които възхваляват европейските основи на тяхната споделена, но застрашена западна цивилизация.
Европейците особено негодуват, когато тяхната система на социална държава е критикувана от американци.
Американците, от своя страна, се притесняват, че Европа не само застива, а е в траектория на постоянен упадък — с тежки последици за целия западен свят.
САЩ посочват постепенно намаляващия европейски дял в световния брутен вътрешен продукт (БВП), неустойчив коефициент на плодовитост в Европа от 1,39, който гарантира постепенно намаляващото, застаряващо и скъпо струващо за издръжка местно население.
Повече от 10% от населението на Европа вече са родени в чужбина — около 45 милиона души. Въпреки това европейският домакин, за разлика от Америка, няма дълга традиция на асимилация и интеграция.
За разлика от предимно християнските имиграционни модели в Америка, европейските имигранти са предимно от Близкия Изток и Северна Африка, ислямски и все по-антизападни.
Твърде много от европейските имигранти изразяват твърде малко желание да се асимилират в това, което смятат за културно декадентско място, което иначе нямат желание да напуснат.
Християнската църква, стълбът на западната цивилизация, е родена в Европа. Но никъде другаде атеизмът, агностицизмът и откритата враждебност към християнството не стават по-силни.
Европа, родното място на динамичната западна военна традиция, според съвременните стандарти, поне до скоро беше практически обезоръжена и неспособна да защити собствените си граници или интереси.
Прекомерната регулация и войната срещу изкопаемите горива в Европа, съчетани с щедра социална държава, доведоха до твърде малко приходи и твърде много скъпи за издръжка зависими.
Американците се осмеляват да четат лекции за Европа, защото същите западни патологии — отворени граници, неасимилирани имигранти, племенност, намаляваща раждаемост, зелен фанатизъм, неустойчиви бюджетни дефицити и огромен национален дълг — също започват да заплашват Америка.
За разлика от Европа, милиони американци в последния момент се мобилизират, за да спрат собствената си коварна низходяща спирала.
Затова американците твърдят, че знаят от първа ръка причините за тези споделени, но още по-тревожни, европейски симптоми на разпад.
А техните отговори са заплахите от няколко опасни идеологии.
Една от патологиите е зеленият фанатизъм, който доведе европейците до тук – не само да игнорират своите ресурси от изкопаеми горива, но и да демонтират съществуващи въглищни, ядрени и газови централи.
Тази самоубийствена глупост доведе до това, че транспортните горива и електроенергията станаха толкова прекалено скъпи, че някога търсеният европейски износ вече е неконкурентоспособен, докато затруднената средна класа в Европа потъва в бедност.
Америка допълнително предупреждава Европа, че само съкращаването на неустойчивите социални помощи може да й позволи да възстанови армията си достатъчно, за да предотврати заплахи от нападения, да защити линиите за доставка на вносни горива и природни ресурси и да възпира терористите.
А какво се случва, ако една капризна и саркастична Европа напълно отхвърли американската диагноза, терапия и прогноза?
Америка ще реши, че вече не може да си позволи, като лидер на НАТО, да защитава европейските граници, когато се бори у дома да осигури своите собствени.
Нито пък САЩ могат да разберат все по-двуличната Европа.
Едно от лицата й е самодоволният 27-членен Европейски съюз, който става все по-антиамерикански.
ЕС непрекъснато атакува САЩ по въпроси на културата, енергетиката, търговията, цензурата и външната политика.
Въпреки това почти същите държави от 32-членния алианс на НАТО — другото лице на Европа — хвалят Америка за нейното военно лидерство и призовават за по-тесни стратегически отношения между САЩ и Европа.
Тази политика на Еврокомисията да цензурира и глобява американски компании и да омаловажава консервативната, християнската и традиционната американска култура, докато хвали американската армия и търси нейната въоръжена помощ, просто не е устойчива.
Има ли решение? Може би, като се има предвид, че и двете цивилизации предлагат диаметрално противоположни корективни мерки за споделените си „заболявания“.
Европа става все по-социалистическа, цензурираща, глобалистка, мултикултурна, атеистична и зелена.
За разлика от нея, САЩ преминават през контрареволюция към по-малко правителство, по-малко регулации, повече изкопаеми горива, разширяваща се армия, по-сигурни граници, легална имиграция.
гост
1 month before
Значи, мненията на европейците за тях не ги интересуват, засягат или заплашват нещо? Само консерваторите са им важни. Я пак да помисли т.нар върхушка! Че може да се извие вихрушка около тях и.... не се знае.
Коментирай