„Всеки се надява, че ако храни крокодила добре, крокодилът ще го изяде последен“ – така Уинстън Чърчил, само месеци преди да стане премиер, описва примирието, довело до Втората световна война. „Всички се надяват, че бурята ще отмине, преди да дойде техният ред да бъдат погълнати.“
Същото може да се каже за френските предсрочни избори, на които всички – от френските сталинисти, до бизнес интересите в страната – се обединиха, за да победят „крайната десница“ пред урните. Но не крайната десница е заплахата – крокодилът, който гони всички по петите, е ускоряващата се ислямизация на Франция.
Консервативният „Национален сбор“ на Марин льо Пен се представи неочаквано добре на първия тур на гласуването, но резултатите от втория кръг в неделя бяха разочарование – при това опасно. Бизнес ориентираният блок се присъедини към центристката коалиция на френския президент Еманюел Макрон, но въпреки това излезе на второ място след крайно левия „Нов народен фронт“.
Нито една от коалициите, които излязоха заедно срещу Льо Пен, не спечели достатъчно убедително, за да направи правителство, но „Нов народен фронт“ със сигурност ще бъде част от него, тъй като френските елити по-скоро биха умрели, отколкото да си партнират с „Националния сбор“ на Льо Пен. „Уолстрийт джърнъл“ описа „Нов народен фронт“ като „разнообразна коалиция, чиято най-влиятелна фракция е поляризиращата крайно лява партия „Непреклонна Франция““.
„Нов народен фронт“ искат „да намалят пенсионната възраст във Франция и значително да увеличат разходите на правителството за социално благополучие, опазване на околната среда и здравеопазване“, според „Вашингтон Пост“.
Коалицията на Макрон иска да продължи „обичайния си бизнес“ подход, който доведе до разочарованието, което Льо Пен им нанесе на първия тур. Никой не се противопоставя на продължаващата ислямизация на Франция, в чиито парижки предградия не се ходи, а най-популярното име за момче е Мохамед.
През 2017 г. във всички големи френски градове вече имаше мюсюлмански зони, в които не се ходи: В сърцето на Париж, Бордо, Тулуза, Марсилия, Гренобъл, Авиньон различни райони са „приватизирани“ от смесица от наркотрафиканти, салафитски зилоти и ислямски младежки банди. Основните жертви са жени. Те биват – мюсюлманки и немюсюлманки – сексуално тормозени, някои и сексуално насилвани. Политиците, както обикновено, са напълно наясно с тази наложена над жените ситуация.
Неконтролираната имиграция продължава, защото френските елити искат тя да продължава, „въпреки че цифрите от докладите на парижкото полицейско управление, [показват] че 77% от разкритите случаи на изнасилване през 2023 г. са извършени от чужди националности.»
Защо? Книги са писани и ще бъдат писани по въпроса за самоомразата на Европа – континентът, който преди няколко десетилетия се отказа от празната борба със старата умора – или с каквото и да било друго. «Днес е ясно, че за евреите във Франция няма бъдеще», заключи главният равин на Париж Моше Себах в неделя. «Ще кажа на всеки, който е млад, да отиде в Израел или в друга по-сигурна страна.»
Шарл Мартел спаси Франция, а вероятно и голяма част от Западна Европа, от Омаядския халифат в битката при Тур в 732 година. Въпреки това, ще са нужни повече от 750 години, за да се освободи Испания от мюсюлманското владичество, окончателно приключило през 1492 г. с унищожаването на останките от халифата в Гранада. Ако беше паднала и Франция, Реконкистата вероятно никога нямаше да се случи.
Днешните френски елити по-скоро биха загубили от днешните нашественици, отколкото да загубят избори от крайната десница в страната. След като поканиха крокодила да влезе, всички – от Френската комунистическа партия, до президента Макрон – се надяват, че ще бъдат последните погълнати.
Ако това не е национално самоубийство, не зная какво е.
Източник: pjmedia.com
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова
Фурашко чашков дамаджан
4 months before
Франция ще се оправи когато изтрере до крак всички турци.
Коментирай