Страната я очаква несигурно време на коалиции, експертни кабинети и политически борби
Левият “Нов народен фронт” е първи, центристите на президента - втори, крайнодесните - трети
Хитрият план на президента на Франция Еманюел Макрон да скрои шапката на набралата скорост френска крайна десница на Марин льо Пен успя. Защото нейната партия “Национален сбор”, която бе първа на европейските избори на 9 юни и заради победата ѝ държавният глава разпусна изненадващо парламента, а след това формацията имаше огромно предимство на първия тур на парламентарния вот миналата неделя и социолози ѝ предричаха дори абсолютно мнозинство, на втория тур в неделя се оказа едва трета. По простата причина, че държавният глава със съвсем законни врътки ѝ организира такъв комплот, който на практика обезсмисли волята от първия тур на над 10 млн. французи и със сигурност ще влезе в букварите за политически кадри като пример за безпринципна, но елегантна разправа с противник.
Защото ако действащата във Франция мажоритарна избирателна система беше същата като например тази във Великобритания, сега “Национален сбор” щеше да има абсолютно мнозинство и Макрон още миналата седмица трябваше да натовари нейния председател Жордан Бардела да състави кабинет. Във Великобритания в парламента влиза класиралията се първи в даден район, независимо колко гласа е получил, но във Франция даден кандидат може да стане депутат веднага, само ако за него са пуснати над 50% от бюлетините - иначе отива на балотаж заедно с всички кандидати, получили над 12,5%.
Така конкурентите могат да бъдат двама, трима, а теоретично и повече, като миналата неделя вечерта мнозинството от оставащите незаети 501 кресла за народни избраници след първия тур временно бяха окупирани от хора на десницата, първи сред получилите под 50% от гласовете. Но в неделя огромното мнозинство от тях се простиха с мераците да станат депутати, по простата причина, че Макрон миналия вторник се споразумя с “Нов народен фронт”, ако кандидатът на неговата центристка формация “Възраждане” е втори след човека на “Национален сбор”, то последният да се откаже и да призове неговите привърженици да излеят гласовете си в президентската мелница. И обратното - там, където кандидатът на “Нов народен фронт” бъде втори след човека на десницата, този на Макрон да се откаже и гласовете да отидат при левицата.
Според преброените до обяд почти 100% от бюлетините “Нов Народен фронт”, предвождан от лидера на крайнолявата формация “Непокорна Франция” Жан-Люк Меланшон, ще има 182 кресла в Националното събрание, президентският съюз “Заедно” - 168, “Национален сбор” - 143, Републиканската партия - 45, а останалите 39 места се разпределят почти по равно между самостоятелни десни и леви играчи. Абсолютно мнозинство от 289 депутати няма да има никоя партия и в тази ситуация Франция може да бъде управлявана единствено от коалиция. Но в страната на Хексагона политическо съглашателство никога не е било популярно и ако някога все пак се е случвало, то е било за кратко и винаги неефикасно поради разнобой на интересите на коалиционните партньори.
От друга страна “Нов народен фронт”, събран на бърза ръка в името на препречването на пътя на десния “Национален сбор” към властта, е изправен пред разпад от самото си раждане, тъй като е изключително разнороден - в него влизат крайнолявата формация на Меланшон “Непокорна Франция”, Социалистическата партия, Комунистическата партията, “Зелените” и няколко други по-малки формирования. Това означава, че поне половината от тези партии няма да се съгласят да управляват заедно с центристката президентска формация. Ясно е също така, че и униженият “Национален сбор” няма да се хване под ръка с неговите екзекутори, за да управлява.
Ето защо, както писа “Труд news” преди седмица, в тази несигурна политическа ситуация Франция я очаква онова, което президентът като изключително ловък политически играч є пожела в името на оставането му на власт - избори до дупка. Според конституцията те могат да бъдат проведени най-рано след година. И дотогава страната ще бъде упрвлявана от скалъпени набързо и за кратко коалиции или от експертни правителства, назначени от президента. Като целта на Макрон, според влиятелни парижки вестници, е да управлява еднолично до 2027 г., когато изтича неговият втори мандат и тъй като няма право на трети, нароченият от него наследник за държавен глава ще трябва да се сблъска най-вероятно с оставащата все така опасна за него Марин льо Пен.
Иначе днес премиерът Габриел Атал подаде оставката си на президента, но той го помоли да остане още известно време начело на изпълнителната власт, за да осигури стабилността на страната и добрата организация на Олимпиадата, която приключва на 11 август.
Пазарлъците за нов премиер ще започнат най-вероятно през септември, смятат френски наблюдатели. Като “първият бегач” по пистата към изпълнителната власт би трябвало да бъде Жан-Люк Меланшон.
Румен Михайлов
trud.bg
