Някак си се е създало впечатлението, че лятната ваканция за политиците от Скопие започва тъкмо тези дни, когато са минали тържествата за Илинден на 2 август. Каквото е имало да се свърши в институциите, е направено, в това число и участието им в проявите за отбелязване на поредната годишнина от въстанието.
Вярно, винаги има какво още да се свърши, особено в държава като Република Северна Македония с ново управление и нова власт, която дойде с много обещания, спечели убедително парламентарно присъствие, направи коалиция, за да разшири подкрепата си, и тръгна да оправя бакиите от предишните. Но пък и политиците са хора, и на тях им трябва почивка, та си мисля, че и тази година традицията за една кратка политическа пауза в дните след втори август няма да е изключение.
В подкрепа на това говорят и съобщенията за дългите колони от автомобили на граждани от Северна Македония, които на връщане от Гърция са задръстили граничните пунктове.
Но изглежда премиерът Християн Мицковски е решил да ме опровергае. По-скоро не мен, а практиката. В предизборната си кампания той обещаваше упорита работа в името на държавата и нейните граждани от първия момент, когато влезе във властта, без почивка, с цялата енергия, на която е способен. И не само от себе си, а от всички хора, които заедно са начело на държавата. Засега обаче енергията му е насочена предимно за изпълнение на първата „поръчка“ от анекдотичното писмо от вица за трите плика, които неговият предшественик би трябвало да му е оставил. Та, като препоръка в първия плик пишело, че трябва да хвърли вината за всичко на предишните управляващи.
И Мицкоски, а и цялата му администрация, правят предимно това. Ако се вярва на думите му, нищо в държавата при управлението на социалдемократите и техните коалиционни партньори от Демократичния съюз за интеграция не е било наред. Нещо повече, кражбите и злоупотребите са били с „епични мащаби“ по думите на самия Мицкоски. Всеки от хората, които заеха някакви постове в напълно подменената администрация от новата управляваща коалиция, се чувства задължен да обвинява предшествениците си за грехове, които понякога изглеждат странни, ако не бяха смешни. Че е имало нарушения, че политическото вместо разумното доста често е мотивирало управленците да грешат, това е така. Но тази сатанизация на всяко решение на предишните власти и на хората, които са я упражнявали, поставя въпроса как е живяла държавата и изобщо как е съществувала в предишния седемгодишен период, в който на власт бяха СДСМ и ДСИ?
Пък аз си мисля, че цялата тази дандания, която преминава всякакви граници, си има своето оправдание за пред обществото, за да може то по-лесно да преглътне масовата смяна на кадри в държавната администрация. И понеже това се случва винаги при смяната на властта в периода след 1991 г., когато Република Македония обяви своята независимост, може да приемем, че и това е част от политическата традиция край Вардар. Със същата цикличност, с която двете основни партии - СДСМ и ВМРО-ДПМНЕ, сменят местата си начело на управлението, играе метлата на чистките в държавата и нейните институции.
Тя вече е обвеяна и с митология, и с подходящите за целта анекдоти, като най-популярният от тях е този, че при промяна на властта във всяка институция дори портиерите се назначават по партийни квоти от победителите. Бил си безработен, показваш документ за принадлежност към някоя от партиите, спечелили изборите, и получаваш заветното място.
За съжаление, в целия този пропаганден разгул на обвинения към предишните управляващи като основна цел се оказа и проектът за железопътна връзка с България, част от европейския коридор №8. Но понеже писахме доста за това, ще кажа още само, че освен демонстрацията на политическа несръчност, атаката срещу жп линията издава и една некомпетентност, която ако продължи като емблема на управлението на Мицкоски, Република Северна Македония не я чака нищо добро.
Ако изборът на това с кого пръв да се види от колегите в непосредствено съседство може да се приеме като знак и послание едновременно, работната визита на косовския премиер Албин Курти в Скопие вчера би могла да мине за знакова. Посещението е било договорено още на 20 юли, казват, но контекстът е вече друг. Първо, защото има всички характеристики на спешни мерки, и второ, че е с мирис на скандал. Случаят на летището в Скопие, когато служител на охраната на аеродрома настоял президентът на Косово Вльора Османи да пусне през скенера телефона и чантата си, се разрасна до такава степен, че едновременно постави в конфузна ситуация съответните институции в Скопие, но и стигна до нивата, в които се допуска това да се превърне във фактор за вътрешна дестабилизация на Северна Македония. В дните от 1 август, когато госпожа
Османи се опита да мине транзитно на път за Словения, до понеделник, когато нейният приятел и съмишленик Албин Курти трябваше да пристигне в Скопие на гости на премиера Мицкоски, край Вардар предприеха спешна операция за минимизиране на евентуалните щети от случая. Хем той да не накърни двустранните отношения между Северна Македония и Косово, хем страната да запази образа си на държава, която спазва дипломатическите правила, хем да не постави под съмнение здравината на новосъздадената коалиция с четирите партии от албанския политически блок. Обърнете внимание - в търсенето на помощ за излизане от ситуацията госпожа Османи е позвънила не на лидера на ДСИ Али Ахмети - една влиятелна и еблематична личност, а на председателя на парламента Африм Гаши.
Това, че единият - Ахмети, в момента е в опозиция, а другият - Гаши, заема влиятелния пост председател на Събранието, е само видимост. Причината е, че Албин Курти, особено, и Вльора Османи заедно с него, по време на предизборната кампания в Северна Македония през пролетта инвестираха своя личен и институционален авторитет в подкрепа на четирите опозиционни тогава партии от коалицията ВЛЕН. Не на ДСИ, а на албанската опозиция, колкото и условно да е това, когато става дума за защита на общите цели на албанците в района.
Не знам, но си мисля, че ако ДСИ не бе произлязла от някогашната Армия за национално освобождение, ако неин лидер не бе тогавашният командващ АНО Али Ахмети и ако част от най-видните представители на ДСИ не бяха бивши командири на бунтовническата организация, може би подкрепата на Курти и Османи би била за ДСИ. В Косово те направиха така, че да се сложи край на управлението на бившите членове на АОК. Но двамата от Прищина настояха тъкмо ВЛЕН да влезе в коалицията с ВМРО-ДПМНЕ и по такъв начин да реши два въпроса. Първо, да осигури сериозно парламентарно мнозинство за управлението на новите победители от ВМРО-ДПМНЕ, и второ, да спази традицията винаги една формация от албанския политически блок да участва във властта като гаранция за запазване на етническото равновесие в държавата. Вярно, този път не бе спазен неформалният принцип „победител с победител“ и ДСИ бе поставена в опозиция, но така или иначе традицията бе спазена.
И сега, както много колеги от медиите в Скопие твърдят, Курти отиде в Скопие да сложи фактурата за тази подкрепа на масата пред Мицкоски.
trud.bg
