Иран разклати петролното буре, а Рияд разбра, че няма къде да се скрие
Когато големите играчи започнат да местят фигурите по шахматната дъска, най-често първи страдат тези, които са в близост до тях.
А днес Саудитска Арабия се оказа точно там… И точно това започна да тревожи арабите.
Между Вашингтон и Техеран се разиграва поредната опасна партия, но този път залогът не беше само военен.
Залогът беше петролът.
Залогът беше световната икономика.
Залогът беше дали една регионална война ще остане регионална или ще “подпали” светът.
Иран разбира се изпрати послание, което прозвуча ясно във всички столици на Персийския залив:
Ако бъде ударена неговата енергийна инфраструктура, отговорът няма да бъде ограничен до иранските граници.
С две думи … Техеран даде да се разбере, че има способността да превърне енергийната карта на Близкия изток в бойно поле.
И тогава в Рияд започнаха да си правят сметката.
Защото Саудитска Арабия може да има огромни финансови резерви, модерни градове и амбициозни планове за бъдещето,
но в основата на всичко стои … петрола.
Защото цялата саудитска мощ е изградена върху способността да добива, продава и защитава своето черно злато.
А ако този поток бъде прекъснат? …. дори най-богатите държави разбират, че парите не могат да купят спокойствие.
Рияд вече има болезнен спомен. През 2019 г. няколко дрона и ракети удариха съоръженията на Saudi Aramco в Абкайк и Хурайс. Хусите поеха отговорност, … а САЩ и Саудитска Арабия обвиниха Иран, който отрече участие.
Но независимо от спора кой стои зад атаката, резултатът беше един:
Светът видя, че дори най-защитените петролни обекти могат да бъдат достигнати.
И този спомен днес тежи много в Рияд.
А сега… заплахата е още по-голяма.
Защото регионът е пълен с точки на напрежение - Ормузкият проток, Червено море, Йемен и съперничеството между Иран и американските съюзници.
…………
И тогава телефонът звънна.
Мохамед бин Салман потърси Доналд Тръмп.
Официално - за да изрази „загриженост“. Но зад дипломатическите му думи стои много проста истина, а тя е, че Саудитска Арабия не иска да бъде бойното поле на чужда война.
Рияд естествено има влияние върху Вашингтон.
Инвестициите от стотици милиарди долари в американската икономика, стратегическото положение на кралството и ролята му на един от най-важните играчи на петролния пазар са фактори, които Америка не може да игнорира… нали?
Посланието към Тръмп вероятно е било нещо такова:
„Ако ударите Иран, трябва да сте готови не само за първия взрив, а и за всички последствия след него.“
Защото една война между САЩ и Иран може да доведе до скок на цените на петрола, проблеми за световната икономика и нестабилност, която никой от съюзниците на Вашингтон не може да контролира.
И тук вече се появява голямата ирония…
Години наред Рияд играеше сложна игра.
От едната страна - стратегически съюзник на Съединените щати, купувач на американско оръжие и партньор във Вашингтонската политика в Близкия изток.
От другата страна - пряк съперник на Иран в борбата за влияние над региона.
Саудитците подкрепяха натиска срещу Техеран, защото виждаха Иран като основна заплаха за своята сигурност.
Саудитска Арабия години наред искаше Иран да бъде притиснат. Но когато натискът започна да прилича на пожар, Рияд разбра, че пламъците могат да стигнат и до неговия двор.
Иран може да няма икономическата мощ на САЩ или военните възможности на Запада, но Техеран разполага с нещо, което всички в региона разбират и то е способността да направи цената на войната прекалено, ама прекалено висока.
А в тази игра никой не е напълно защитен.
Америка има самолети и ракети.
Иран има ракети, а също и способност да разклати региона.
Саудитска Арабия има петрол, но има и едно уязвимо място и то е нейната зависимост от стабилност в региона.
И така се стигна до момента, в който тези, които години наред играеха с огъня, започнаха да търсят пожарникари.
Защото в Близкия изток най-опасният въпрос не е:
„Кой може да запали пожара?“
А: „Кой може да го спре, когато вече гори?“
————
Росица Калинова
