Има една група българи, които са намерили в Африка възможност за нов живот, въпреки че континентът е изправен пред сериозни проблеми, сравними с тези в Индия. Въпреки че не се споменават в приказните репортажи за българската диаспора, защото те не посещават църква всяка неделя или не участват в национални празници, те са се преместили в Африка, за да може да разполагат свободно с парите, натрупани в съмнителните времена и да се потопят в анонимността с подкрепата на корумпираната местна администрация.
Криминални босове, бивши затворници, търсени за различни престъпления, авантюристи и други се уреждат на континента. Само в Южна Африка, която е най-близка до европейските стандарти, живеят около 25 000 българи. Това са официалните данни, но няма точна информация за броя на "криминалната имиграция". Имайки предвид, че има българи, които са се заселили в отдалечени имения в други части на Африка, където няма никой да ги преследва или намира.
Веска Меджидиева е най-известното име сред бегълците от българското правосъдие.
Милионерката Лора Виденлиева също се оказа с шикозна собственост в ЮАР, при това без да е в списъка на издирваните.
През 2018 г. Южна Африка беше открит и един от убийците на студента Стоян Балтов – Вили Георгиев. Съдът у нас го осъди на 18 години затвор за смъртта на младежа, умъртвен през 2008 г. в дискотека „Амнезия” в Студентски град. България поиска убиеца, но така или иначе за Вили Георгиев не се чу нищо повече. Както е известно, Южна Африка, както и за Дубай, не предават бегълци от правосъдието, което ги прави толкова привлекателни дестинации за подземието.
Разбрахме също, че в Кейптаун е живял и разстреляният Красимир Каменов-Къро. Експерти, врели и кипели в делата на подземието, допълват списъка с още две имена. Тошко Славков, внукът на диктаторът Живков, прекарвал все повече време в ЮАР. При разпивки из София се хвалел, че там има бизнес, какъв точно – не уточнявал. Вероятно да харчи на спокойствие, парите на дядо си.
Бившият съратник на Къро – Христофорос Аманатидис-Таки бяга първо в Южна Африка, след като е разобличен като тартор на бандата с чуковете. По-късно се мести в Дубай, където пак по думите на познавачи, е не само по-луксозно, но и доста по-безопасно.
Криминалната имигранти, подобно на събратята си от цяла Източна Европа, стъпват на южния бряг на Африка в края на 90-те години на миналия век. Тук интересите им са в познати начинания – хазарт, източване на кредитни карти, проституция, изпиране на пари в недвижими имоти.
Южна Африка според източниците ни през последните години се налага все повече като транзитен пункт за латиноамериканския кокаин, а това е мащабна възможност за нашите бегълци от закона. Контейнерите с наркотици, натоварени в бразилския порт Сантос минават през Дърбан, най-голямото морско пристанище на юг от Сахара. Казват, че получателят им доскоро бил мощен синдикат, предвождан от израелец – поне по паспорт, издирван с червена бюлетина от Интерпол. Преди време той се подвизавал в Антверпен, където търгувал и с диаманти, и с кокаин.
Неговият хонорар бил 20% от товара, а другата част била предназначена за други страни – Европа, Австралия и Хонг Конг. Да уточним, по данни на авторитетни международни организации, които изследват пътя на кокаина, от наркотрафик се печели в пъти повече, отколкото от диаманти, иначе традиционен бизнес за Южна Африка.
Като босове в този „южен път на кокаина” през последните години се наложили сръбските трафиканти, категорични са запознати. Нещо повече, ветерани от подземието твърдят, че повечето български разбойници, които се подвизават в ЮАР работят под техен контрол от години. Иначе официален символ на българо-сръбската дружба по тези далечни земи е „Мис България 1998” Наталия Гуркова. През септември 2018 г. бе разстрелян съпругът й сърбинът Джордже Михалевич. Убиецът му така и не е разкрит досега, но остана впечатлението, че причината за тази смърт е участието на Михалевич в схеми за пране на пари от наркотици. Паднал жертва в избухнала гангстерска война между сърби и българи, след изчезването на голяма пратка кокаин.
За мощта на българите, които все повече се опитват да се еманципират от сърбите, говори и фактът, че нашенци ликвидират няколко сръбски трафиканти, сред които и големи босове – останки от отрядите на Аркан, оцелели от операция „Сабя”, при която бяха прогонени от Сърбия.
Така или иначе и сърбите имат с какво да се похвалят. Все пак точно те, още преди години използват силното си присъствие – и в Южна Африка, и в бразилското пристанище Сантос, за да внасят кокаин, както за местна употреба, така и за реекспорт в Австралия, където имат силни позиции още от 80-те години на миналия век. А покрай това привлекли към себе си не само за българското подземие, но и престъпници от Нигерия, Китай, Пакистан, Израел и Южна и Източна Европа, считат експерти.
През май 2021 г. кораб, боядисан в бяло, зелено и червено, натоварен с близо тон кокаин за 40 млн. долара, е спрян в залива Салданя, близо до Кейптаун. Арестувани са Марио Васев (заподозрян за разстрела на автора на криминални четива Георги Стоев), Асен Иванов, Борислав Атанасов (занимал се с точене на кредитни карти, отвлечен за кратко от Наглите и пуснат срещу откуп от 500 хил. евро, официално строителен предприемач) и Атанас Биков. Все познати имена от разбойническата хроника, доплавали явно без особени проблеми до Южното полукълбо, заедно с шестима граждани на Мианмар. Корабът, с който прекарват тон кокаин, е собственост на Асен Иванов, който напразно развява пред ченгетата и паспорт с чешко име. Оказва се обаче, че въпросният Асен Иванов командва още цяла флотилия от „кораби-призраци”, пренасящи кокаин от Южна Америка. Дълго време те успяват да са невидими за сателитите и системите за проследяване и успешно плават самотни и незабелязани, понякога дори през бурни морета. Засичани са обаче да се отбиват и до България, откъдето пък се оказва, че минава и личният наркоканал на покойния вече Къро. След арестите на Иванов и българската му дружина, полицията конфискува още три кораба на мафиотите. Групата български трафиканти са пратени за общо 60 години в затвора. Боби Мекото отново има невероятен късмет и се спасява от решетките. Прокуратурата сваля обвинението срещу него.
Със смърт обаче завършва историята на други българи-имигранти в ЮАР и готвачи на наркотици. През 2018 г. са убити Анджело Димов и Незабравка-Неси Пеева в дома им в Кейптаун. Разстрелът, при който загива и домашното им куче, се оказва поръчан от мощен британски дилър на кокаин. Той се усетил измамен от нашенците.
Убийците отмъкнали телефоните и компютрите на семейството, за да няма много следи към бизнеса и контактите на жертвите. Според МВР Димов преди години се занимавал с точене на банкови карти. Неси Пеева била майсторка на торти. Дъщеря им – само на 6 години, в деня на убийството останала до късно в училище, понеже нямало кой да я прибере.
Според публикации в местните медии, част от българите в ЮАР се занимават с трафик на наркотици в такива мащаби и изкарват от това толкова много пари, че „могат да си купят служители в страни с висока корупция“. Това обяснява защо се подвизават с години из страната и континента.
Журналистът Арън Хайман, например, разследва приключенията на някой си Момчил Павлов, който живее в Кейптаун и според полицията е един от посредниците на българската мафия в страната. През 2010 г., заедно с приятеля си Огнян Огнянов, той бил спипан в точене на банкови карти. След това успял да смени самоличността си и станал Герит Джонсън.
При това господинът се оказва добър познат на Асен Иванов, същия оня с кораба, задържан през 2021 г. с тон кокаин в залива Салдана. Според ченгетата Иванов купил кола от Павлов. За беда тя била открита в къща в предградие Дърбанвил през 2014 г. по време на операция срещу нарколаборатория. Разбира се, двамата замесени в историята, отричат да се познават. Странно е, но въпросният Момчил Павлов или Герит Джонсън си живее при това законно в страната и никой не е тръгнал да проверява пръстовите му отпечатъци и да изяснява кой всъщност е той.
Каквото и да си говорим, ясно е, че нашите престъпници намират начин да открият слабите места в контрола на всички нива.
Местни политици пък признават пред медиите, че „източноевропейските престъпници, известни с техническите си познания, завладяват нови територии, в партньорство с местни престъпни босове”. Нещо повече, те не скриват и факта, че ченгетата „в голяма част от Африка следват стария традиционен подход в полицията, като се фокусират повече върху мускулната сила, отколкото върху мозъка”.
В същото време според данни на разузнаването в ЮАР, публикувани в официални доклади на различни организации, „южноафрикански престъпни босове, италиански и холандски групи набират български престъпници за съвместни атаки… Множеството туристически обекти, осеяли бреговете на Южна Африка, могат с лекота да осигурят на българи, албанци и други източноевропейци възможност да се стопят с туристическата тълпа и да участват в болезнени престъпни дейности.”
Чужденците в Южна Африка през последните години все повече страдат от „рутинен” тормоз, насилие и дискриминация от местните хора и държавните власти”. Изводът е на авторитетната правозащитна организация „Хюман райтс уоч”. При това нямат предвид криминалните структури, а обикновените имигранти, които от години живеят и работят в страната. Не един и двама българи, казват запознати, вече са изпитали тази меко казано „суматоха” на гърба си и мнозина от тях, особено след като се пенсионират, предпочитат да се върнат в България. В Африка обаче остават децата им, които са пораснали в страната и я приемат за своя родина.
От хуманитарната организация подчертават, че ксенофобията е широко разпространена в Южна Африка, въпреки правителствения план за борба с „нетърпимостта”, изготвен още през май 2019 г. В доклад от 64 страници се уточнява, че чужденците са изкупителна жертва за икономическата несигурност в едно от най-неравните общества в света, където безработицата е доста висока и е трайно над 30 процента. Имигранти – собственици на магазини разказват личните си патила, обясняват как са били обрани при изблици на ксенофобско насилие. По техни думи антимигрантските настроения се израждат в терор над белите пришълци. И още нещо интересно в доклада на организацията – твърди се, че чуждестранните фирми са по-често проверявани от властите за фалшиви стоки.
Да припомним, че през 2021 г. в ЮАР избухнаха в бунтове, погроми и грабежи – най-големите от края на апартейда. По ирония на съдбата в онези години на апартейд Южна Африка има своя космическа програма, притежава ядрени технологии, там е направена и първата в света трансплантация на сърце. Днес мнозина от учените са предпочели да живеят на друго, по-спокойно място по света.
Източник: Уикенд
