Заплахи, съдебни дела, наказания - режимът в Техеран ги преследва и тормози
Борбата за свобода продължава
Няколко жени се разхождат в Техеран, когато са нападнати от шестима оборудвани мъжа на мотоциклети, които крещят "Сложи си хиджаба!".
Това се случва през миналата година, но една жена не може да се отърси от този спомен. „Оттогава всеки път, щом чуя звук от мотоциклет зад себе си, замръзвам“, разказва тя.
Подобни истории са ежедневието на жените в Техеран. Масовите протести след смъртта на Джина Махса Амини през есента на 2022 г. не са го променили. Амини беше арестувана, защото не е носела "правилно" забрадката си. Няколко часа по-късно тя губи съзнанието в полцейското управление, а три дни по-късно умира. Протестите под надслов "Жена, живот, свобода", които последваха, бяха най-дълготрайните в Иран от революцията през 1979 година насам.
Адвокатката и активистка Насрин Сотуде също казва, че репресиите продължават. С нея се свързаха няколко жени и момичета, които споделят, че са били нападнати и унижавани, защото не носели хиджаб. Сотуде определя режима в Иран като "женомразки".
Заплахи, съдебни дела, наказания - репресиите на режима засягат множеството. Конфискуват се автомобили, жените са нападани и унижавани. Най-често мишена стават тези, които отказват да носят забрадки. „Носенето на тези проклети забрадки се свързва с толкова различни мисли и емоции за нас – страх, срам, безпомощност, гняв, унижение“, оплаква се една жена.
Решението да носите забрадка или да бъдете подложени на тормоза, ако не и на съдебен процес, ограничава изключително много жените, казва Насрин Сотуде.
„Властите продължават да третират жените като второкласни граждани“, пишат от „Амнести интернешънъл“. Същото се отнася и за брака, развода, попечителството над децата, работата, наследството и възможността да са част от политиката. От правозащитната организация отбелязват още, че легалната възраст, на която едно момиче може да се омъжи, в Иран продължава да е 13 години.
Дали съпротивата през две години и половината е довела до последния успех? Да, казва Насрин Сотуде - въпреки че решението не се е променило. За да измерите успеха, тя задава следния въпрос: "Какво щеше да бъде положението ни, ако го нямаше движението "Махса"? Смея да твърдя, че щеше да е много по-лошо."
