КАКВО МИСЛЯТ ЗА ВОЙНАТА В САЩ За разлика от България, там могат и да пишат това, което мислят

КАКВО МИСЛЯТ ЗА ВОЙНАТА В САЩ

За разлика от България, там могат и да пишат това, което мислят

СТИГА С УКРАИНСКОТО КЛОУНСКО ШОУ!

Ron Paul Institute for Peace and Prosperity, 26 юни 2023 г.

David Stockman

Дейвид Стокман е бил два мандата конгресмен от Мичиган. Бил и директор на Службата за управление и бюджет при президента Роналд Рейгън. След напускането на Белия дом, Стокман има 20-годишна кариера на Уолстрийт.

Ако трябва да бъде казана истината, вече ни писна от малкото нищожество, което управлява помийната яма от корупция, тирания, заблуда и смърт, наречена Украйна. Този клоун – и това е, за което той всъщност е обучен – просто не може да спре да настоява да иска пари, оръжия и подкрепа от останалия свят и да чете лекции на всички да се подредят на опашка.

Но напоследък Зеленски наистина прекали до край, разпространявайки отвратителната глупост, че ако не му позволим да се бие с „тях“ там с всичко и всички, което изисква пари и оръжия, скоро ще кървим и ще умрем срещу тях "тях" тук.

Следващият път Путин ще нападне Европа, а може би и Америка", глупости. Това всъщност е безпочвен идиотизъм, но Вашингтон го третира като смел съюзник и държавник:

„Ако някой смята, че подкрепата на Украйна е твърде скъпа, готов ли е да влезе във война? Готов ли е да се бие? Да изпрати децата си? Да умре?“ казва Зеленски. „Те така или иначе ще трябва да го направят, ако НАТО влезе в тази война и ако Украйна се провали и Русия ни окупира, те ще се преместят в Балтика или Полша или някоя друга страна от НАТО. И тогава САЩ ще трябва да избират между запазване на НАТО или влизане във войната“.

Да преминем към темата. Никой американски или натовски войник няма да се бие с армията на Путин в Полша, Берлин или Белгия, защото руската армия няма да отиде там. Никога.

Владимир Путин не е принцът на хората, но неговите военни цели са ограничени, рационални и ясни като камбана. По-точно, както предупреждаваше в продължение на 15 години, той не иска ракети на НАТО на прага си в Украйна, точно както президентът Кенеди настояваше за ракетите на Хрушчов на 100 мили в Куба преди 61 години.

Също така, той иска рускоезичното население на района на Източен Донбас и крайбрежието на Черно море, исторически известен като „Новоросия“ или Нова Русия, да има самоуправляваща се автономия и защита от военно нападение от страна на антируското правителство в Киев, като според Минските споразумения. В края на краищата, тези брутални атаки, които убиха повече от 14 000 предимно цивилни, се случиха почти непрекъснато в продължение на осем години след спонсорирания от Вашингтон преврат на Майдана през февруари 2014 г. Последният инсталира враждебни пронацистки елементи в неизбраното и незаконно правителство, поставено в Киев от Виктория Нюланд и нейната вашингтонска банда от неоконсерватори хегемонисти.

С други думи, това, което имаме тук, е гражданска война, предизвикана от Вашингтон в област, която е била или руски васал, или придатък от векове и където терминът "Украйна" всъщност означава "гранични зони" на руски.

И това дори не е половината. Границите на самите тези „гранични зони“ не определят нация или държава, които са били продукт на естествено развитие и нарастване в продължение на векове. Напротив, те са артефакт от 20-ти век, измислен от трима от най-кървавите тирани в цялата човешка история – Ленин, Сталин и Хрушчов. Единствената връзка, която тези очертани с черна линия граници, показани по-долу, имат с историята на района е, че са били изготвени поради съображения за тоталитарно административно удобство, а не като израз на социални, етнически, религиозни или икономически пристрастия.

С други думи, Украйна е държава, която не е създадена да издържи; и всъщност едва надживява своите съветски управници след падането им през 1991 г. Например по време на президентските избори през 1994 г. проруският кандидат Леонид Кучма победи действащия и яростен украински националист Леонид Кравчук.

Както става ясно от картата по-долу обаче, Кравчук спечели огромно мнозинство от 89-95% в регионите на Западна Украйна (жълто и оранжево), които исторически са били част от Полша или Полско-Литовската общност. По същия принцип проруският Кучма спечели националните избори, защото натрупа същите преобладаващи мнозинства (сини зони) в регионите на Източен Донбас и Южна Новоросия. В историческата руска провинция (от 1783 г.) Крим всъщност Кучма спечели 90% от гласовете.

По същество едно и също радикално разделение на електората се случва избори след избори. По време на последните законни избори, проведени в старите комунистически граници на страната през 2010 г., горният модел беше възпроизведен. Този път протежето на Кучма, Виктор Янукович, спечели изборите на косъм благодарение на едностранчивите маржове в историческите рускоезични територии на изток и юг (сините зони на картата).

От друга страна украинската националистка и бивш премиер Юлия Тимошенко събра 80-90% маржове в центъра и на запад (червените зони на картата).

Не е изненадващо, че когато проруският победител на изборите от сините региони беше свален от поста от Вашингтон през февруари 2014 г., украинските националисти от червената зона и техните крипто-нацистки съюзници поеха контрола над правителството в Киев и продължиха да забраняват руския език като първи акт на правителството; и скоро след това започва въоръжена война, когато двете провинции на Донбас се обявяват за независими държави.

В края на деня кандидатът за президент на Републиканската партия Рон ДеСантис беше напълно прав. Войната в Украйна в основата си е „териториален спор“, който няма абсолютно нищо общо с вътрешната сигурност на Америка или нелепата лъжа на Зеленски, че Путин идва след НАТО.

И със сигурност няма никакво отношение към абсурдни абстракции като върховенството на закона и неприкосновеността на границите. В края на краищата, що се отнася до последното, Вашингтон безспорно е най-големият престъпник, който нарушава границите и сменя режимите в следвоенния свят.

В някакъв реален смисъл следвоенната мирна конференция вече е проведена и присъдата е налице. Имаме предвид де факто украинските референдуми за нелегитимната държава, която Ленин, Сталин и Хрушчов изградиха и която Вашингтонските неоконсерватори и Военната партия са решени да отстоява на всяка цена, включително да стигне до ръба на ядрена война с Русия.

Отново и отново украинският електорат ефективно гласува за разделяне, както драматично се подчертава от избирателните карти по-горе.

Така че изпратете Зеленски да се опакова обратно в комедийното му шоу и оставете сините щати на украинския изток и юг да имат свои собствени държави или да се върнат в лоното на Майка Русия, от която тези общности се появиха през 18-ти и 19-ти век.

Това би сложило край на касапницата в един миг и би спряло безсмисленото клане както на украинци, така и на руснаци – човешка катастрофа, която започва да съперничи на отвратителната престъпност на окопната война от Първата световна война.

Имплицитният мир на разделението обаче би имал допълнителна сребърна подплата. Това ще разкрие абсолютната измама на Вашингтонската военна партия и факта, че тя е толкова отчаяна да управлява света, че ще подкрепи дори пълни глупаци като Зеленски да останат в бизнеса на борбата с фалшиво демонизирани чудовища, които изобщо не са заплаха за Истинската вътрешна сигурност на Америка.

Както посочихме наскоро, време е да се върнем към политиката за отбрана на Крепостта Америка, която може да бъде финансирана с малка част от днешните 900 милиарда долара за защита-а-палуза. И няма да трябва да пилеем националното си богатство за безполезни идиоти като Зеленски.

Лъчезар Аврамов