Китай печели войната в Иран: как политиката на Тръмп укрепва основния съперник на САЩ

Китай не участва пряко в настоящата война в Персийския залив, но редица водещи американски анализатори смятат, че именно Пекин излиза като един от големите победители.

Действията на Доналд Тръмп, с които американският президент обеща „отново да направи Америка велика“, засега дават неочакван стратегически дивидент на основния геополитически съперник на Вашингтон. Търговската война, конфликтът с Иран и отслабването на отношенията със съюзниците все повече превръщат Китай в алтернатива на САЩ за държави, търсещи стабилност, икономическо партньорство и предвидимост, се казва в анализ на Би Би Си.

Китай не участва пряко в настоящата война в Персийския залив, но редица водещи американски анализатори смятат, че именно Пекин излиза като един от големите победители. Китайските експерти са по-предпазливи в оценките си, но признават, че промяната в поведението на Вашингтон създава нови възможности за Китай.

Според американските анализатори Доналд Тръмп е започнал войната без предупреждение, предизвикал е мащабна енергийна криза и е поставил под съмнение готовността и способността на САЩ да защитават своите съюзници.

„И приятелите, и съперниците на САЩ са на едно мнение, че страната все повече прилича на държава парий, представляваща заплаха за световната стабилност и ред, и все по-често се превръща в обект на подигравки“, смята американският политолог и философ Франсис Фукуяма, един от водещите западни експерти по демокрация, държавно управление и световен ред.

„При Тръмп Америка толкова последователно вреди на самата себе си, че на Китай почти не му се налага да прави каквото и да било“, пише той.

Според Джулиан Гевирц, бивш съветник по Китай в Съвета за национална сигурност и Държавния департамент на САЩ при Джо Байдън, от гледна точка на Пекин Вашингтон постепенно подкопава основите на собствената си мощ, влиза в конфликти със съюзниците си и настройва света срещу себе си.

„В крайна сметка много държави започват да се убеждават, че е по-лесно и по-надеждно да се договарят с Китай, отколкото с Америка, която все по-често действа единствено в собствен интерес“, пише Гевирц, който сега е експерт в Колумбийския университет.

Известният американски икономист и носител на Нобелова награда Пол Кругман също оценява ситуацията по този начин.

„Китай не участва пряко в третата война в Персийския залив. Той обаче очевидно не крие удовлетворението си от нашето унижение. Както ходът на войната, така и ролята, която изигра Китай, значително изместиха глобалния баланс на силите в негова полза“, пише Кругман.

„Китайците са сериозни хора, а ние не сме“

„Да, Китай е корумпирана автокрация, не уважава човешките права и не споделя демократичните ценности. Но хората по света стигнаха до извода, че китайците са сериозни хора, а ние не сме“, отбелязва Кругман.

„Затова Америка загуби тази война, а Китай я спечели“, смята той.

Войната между САЩ и Израел и Иран е нанесла военни и икономически щети на американските съюзници в Персийския залив и извън него. Китай, от своя страна, се е превърнал в стабилизиращ фактор.

Експерти от близкоизточната програма на Фондация „Карнеги“ отбелязват, че основното предимство на Китай е липсата на очевидни противници в региона. „За разлика от САЩ Пекин поддържа приятелски отношения с всички, включително с ключовия съюзник на Вашингтон Израел“, пишат те.

„Разликата в дипломатическото влияние между САЩ и Китай се свива. Китай продължава да увеличава своята „мека сила“, докато САЩ сами подкопават позициите си, систематично прибягват до въоръжени конфликти, а на дипломацията се отрежда все по-малка роля в близкоизточната политика“, посочват експертите.

Китай се е превърнал и в икономически стабилизатор. На държавите, засегнати от блокирането на Ормузкия проток, Пекин е помогнал, като е намалил почти наполовина вноса си на петрол благодарение на огромните си запаси. Така е смекчил енергийната криза и е предотвратил поскъпването на петрола до 200 долара за барел, каквито прогнози се появиха преди китайската намеса.

Как САЩ отстъпват позиции на Китай

„Това е ново измерение в световната политика. Преди, когато възникваха проблеми на петролния пазар, президентът на САЩ първо се обаждаше в Рияд и молеше Саудитска Арабия да увеличи износа на петрол“, заяви водещият петролен анализатор на „Блумбърг“ Хавиер Блас.

„Сега не е изключено първо да се обадят в Пекин и да поискат намаляване на вноса. Това е изключително интересна промяна. Ще бъде много интересно да видим какви политически последици ще има тя за Съединените щати“, добави той.

По думите на Блас Китай е използвал влиянието си върху петролния пазар по две причини. На Пекин не му е необходим глобален икономически шок, тъй като китайската икономика е силно зависима от износа, а една криза би лишила купувачите на китайски стоки от средства.

Втората причина е по-спекулативна, но според Блас не може напълно да бъде изключена.

Китай и САЩ поддържат постоянен диалог и анализаторът допуска, че стабилизирането на световните цени на петрола може да е било част от неофициални договорености. Какви точно? „Можем само да гадаем“, казва Блас. Според него обаче косвени признаци сочат към смекчаване на позицията на Вашингтон по ключовия за Китай тайвански въпрос.

През май Белият дом замрази голям пакет военна помощ за Тайван на стойност около 14 млрд. долара. Официалното обяснение беше необходимостта от запазване на запасите за войната в Иран.

През август Тръмп нареди и намаляване на мащаба на военните учения с Южна Корея, насочени към възпирането на Северна Корея, като заяви, че има много добри отношения с Ким Чен Ун.

„Решението на Тръмп не е просто атака срещу съюзник и подарък за Ким Чен Ун. Китайските власти отдавна изразяват недоволство от тези учения, а напоследък го правят особено активно. Когато работех в Държавния департамент на САЩ, китайски представители редовно повдигаха този въпрос по време на двустранните контакти“, посочва Гевирц.

„Следователно намаляването на мащаба на ученията е точно резултатът, към който Китай се стремеше от години“, пише той.

Подобни отстъпки от страна на Тръмп могат да доведат до нова война, предупреждава Фукуяма.

„Тръмп заяви, че Китай няма да нападне Тайван, докато той е президент на САЩ. В това той може би е прав: Си Дзинпин не иска да пречи на Съединените щати да продължат да западат. Но ако в даден момент Америка избере президент, готов да промени курса, това може да принуди Си да действа бързо и решително“, пише той.

„Вече не ни се доверяват и вече не се страхуват от нас“

Засега Китай се възползва от грешките на Тръмп и от склонността му към самолюбието, смята Фукуяма.

„Тръмп пази гнева и яростта си за вътрешните си опоненти, а не за чуждестранните диктатори“, пише той, припомняйки майското посещение на американския президент при Си.

Според Фукуяма атмосферата на срещата е показала колко силно е спаднал авторитетът на Тръмп в очите на китайците. Особено показателно било постоянното ласкателство: американският президент наричал Си „велик лидер“ и „истински приятел“ и многократно хвалел Китай. Вероятно Тръмп е очаквал взаимност от китайския лидер въз основа на предишния си опит с автократични лидери. Си обаче се ограничил до заявката, че САЩ и Китай „трябва да бъдат партньори, а не съперници“.

Не само Китай губи уважение към американската мощ при Тръмп. Проучване на американския изследователски център „Пю“ показва, че през тази година за първи път хората по света имат по-положително отношение към Китай, отколкото към САЩ, а китайският президент се ползва с по-високо одобрение от американския.

„Дори много от нашите дългогодишни съюзници, държави, които ни помогнаха да спечелим Втората световна война, а след това и Студената война, днес гледат на Китай по-благосклонно, отколкото на Съединените щати“, коментира резултатите от проучването Пол Кругман.

Кругман, дългогодишен критик на Тръмп, смята, че проблемът се корени в подкопаването на основите на американската хегемония. По думите му реформите и кадровите решения на Тръмп отслабват лидерството на САЩ в науката и технологиите, военното превъзходство, „меката сила“ и финансовата мощ, както и ролята на долара като основна резервна и разплащателна валута в света. Най-съществено според него е разрушаването на съюзите, които позволяват на Америка да бъде водещата световна сила.

Гевирц от Колумбийския университет споделя тази оценка.

„САЩ намаляват финансирането за водещите университети и създават условия, при които за чуждестранните учени става или изключително непривлекателно, или просто невъзможно да работят в Америка. В същото време САЩ премахват инструментите на своето влияние по света, от USAID до „Гласът на Америка“, пише той.

„От гледна точка на Китай САЩ фактически се разоръжават доброволно.“

Войната с Иран е поредното потвърждение на тази тенденция, смята Кругман.

„Тръмп, без особено да се консултира с когото и да било, започна война, която не само донесе смърт и разрушения, но и откъсна света от значителна част от доставките на петрол и газ. А след началото на войната Америка показа, че не е способна нито да наложи волята си на Иран, нито да премахне блокадата на Ормузкия проток, нито да защити съюзниците си в региона“, пише Кругман.

„Затова светът вече не ни се доверява и вече не се страхува от нас.“

Погледът от Китай

Китайците са доволни от развитието, но не бързат да обявяват победа. Всичко все още може да се развие в тяхна вреда, смята един от водещите китайски експерти по Близкия изток, професор Ван Цзин от държавния Северозападен университет в китайския град Сиан.

„Ситуацията не трябва да се свежда до простата теза, че Америка е загубила, а Китай е спечелил. Напротив, с навлизането на региона в нов етап на трансформация Китай може да се сблъска с нови проблеми, докато пред САЩ се откриват нови стратегически възможности“, пише той в статия за регионалното издание „Дипломат“.

Богатите държави от Близкия изток продължават да зависят от американските военни технологии, а необходимостта им от оръжия сега е нараснала заради иранските ракетни и дронови атаки. Нито Обединените арабски емирства, нито Бахрейн могат да намерят заместител на САЩ като военен съюзник, отбелязва Ван Цзин.

„Нито Русия, нито Китай, нито Пакистан в момента са способни да запълнят стратегическия вакуум при съществено намаляване на американското военно сътрудничество. Арабските държави от Персийския залив се стремят към диверсификация, но днес нито една трета сила не е способна да замени САЩ като водеща военна сила в Близкия изток“, пише той.

Освен това САЩ, като най-големия производител на петрол и газ в света, са укрепили позициите си като водеща енергийна сила заради недостига на суровини, предизвикан от блокадата на Ормузкия проток.

Китай обаче, който е най-големият вносител, загуби значителни доставки от Персийския залив, включително от Иран. В бъдеще САЩ потенциално могат да нанесат още по-сериозен удар върху енергийната сигурност на Китай.

„Ако Иран и САЩ постигнат споразумение за облекчаване на санкциите срещу Техеран, на иранския пазар могат да навлязат значителни западни инвестиции. В резултат на това дългогодишните икономически предимства на Китай в Иран могат да отслабнат“, посочва Ван Цзин като един от потенциалните проблеми.

Другият е дипломатически. Китай ще трябва да балансира между враждуващите държави в региона. Подкрепата за Иран би усложнила отношенията с държавите, които Техеран атакува, на първо място с Обединените арабски емирства. Критиките или натискът върху Иран пък могат да внесат напрежение в китайско-иранските отношения.

„Затова намирането на баланс между гарантирането на енергийната сигурност, защитата на свободата на корабоплаването и поддържането на отношения както с Иран, така и с арабските държави от Персийския залив вероятно ще се превърне във все по-сложна дипломатическа задача за Китай“, заключава китайският експерт. | БГНЕС