КОГАТО ЕВРОПА ЗАПОЧВА ДА ГУБИ КОНТРОЛ
Франция гори, Испания протестира, а Европа отново се оказа в ситуация, в която кризите се наслагват една върху друга.
В две големи европейски държави почти едновременно избухна силно обществено недоволство.
Във Франция всичко започна от училищата…
Недостиг на учители, претоварени класове, лоши условия, проблеми с учебните сгради и усещането сред младите, че държавата не се справя.
Оттам протестите се разраснаха.
Над 1000 гимназии бяха засегнати от протестни действия…появиха се блокади, палежи и сблъсъци с полицията. Само на 1 октомври бяха извършени близо 1950 ареста според френското Министерство на вътрешните работи.
Самите протести обаче не бяха перфектно организирана операция… те си бяха разнородни, … започнаха локално и се разраснаха спонтанно.
И именно тогава започна политическото им използване.
Крайнолевите свързани с „Непокорна Франция“ на Жан-Люк Меланшон, представиха недоволството като доказателство за провала на правителството и президента Еманюел Макрон.
Социалистическата партия и Зелените също получиха възможност да защитават традиционния си дневен ред около образованието и социалната държава.
„Национален сбор“ на Марин льо Пен използва кризата по друг начин … като аргумент срещу управляващите, политическия елит и системата.
Така един реален социален проблем във френската държава започва да произвежда политически дивиденти.
И докато Франция се сблъскваше с уличното напрежение, Испания преживя собствена социална криза.
Десетки хиляди испанци излязоха по улиците заради жилищните проблеми.
Или … жилищата стават все по-недостъпни, наемите растат, а хората усещат, че държавата не успява да осигури достъпно жилище за младите семейства и работещите.
Протестите се разпространиха в десетки градове.
А леви формации и гражданските платформи, близки до „Сумар“ и „Подемос“, превърнаха жилищната криза в атака срещу правителствената политика, пазара на имоти и големите инвестиционни фондове.
Народната партия използва същата криза, но от противоположната страна - като доказателство за провала на социалистическото управление.
„Вокс“ свърза жилищния проблем с миграцията, незаконното настаняване и политиките на левицата.
Правителството на Педро Санчес предложи мерки за овладяване на кризата, а парламентът ги отхвърли.
И само дни по-късно Санчес направи следващия ход - разпусна парламента и насрочи предсрочни избори за 29 ноември 2026 г..
Така жилищната криза излезе от улицата и влезе директно в изборната кампания, като Санчес се опитва да превърне темата за жилищата в мобилизация на левия електорат, а опозицията пък твърди, че провалът на правителството е именно причината за кризата.
Един и същ протест - две политически интерпретации… и една предстояща битка за власт.
Или това означава да “яхнеш” един протест - да вземеш чуждото недоволство и да го превърнеш в политически дивидент.
И разбира се, този механизъм не е никак чужд и за България.
Спомняме си … 2013 г. протестите срещу високите сметки за ток как прераснаха в политическа криза и доведоха до оставката на правителството,която парламентът прие на 21 февруари.
Социалният проблем си беше реален, но политическият резултат беше огромен. БСП получи възможност отново да влезе в центъра на политическия сблъсък с ГЕРБ, а след предсрочните избори дори да участва в управлението.
През 2020 г. антиправителствените протести създадоха цяла нова политическа ниша - т.нар. „партии на протеста“, които превърнаха енергията от улицата в изборни гласове.
През 2023- 2024 г. видяхме същия механизъм и при протестите на миньори, енергетици и земеделци, като партии се опитваха да застанат начело, да говорят от името на протестиращите и да превърнат конкретното недоволство в политическо оръжие.
И някак си се случва точно това …
Човекът излиза на улицата заради сметката за ток, заради работното си място, заради жилището си или пък заради корупцията царяща в държавата …
Но междувременно върху неговия проблем се качват политически
те партии.
Като едната обещава защита, другата … промяна, третата … връщане към „нормалността“.
Четвъртата обвинява ЕС, петата вини …правителството, шестата … опозицията.
И постепенно първоначалният проблем потъва дълбоко, дълбоко … там някъде под политическите лозунги.
О … боже…. това не означава, че протестите са фалшиви.
Точно обратното. Най-лесно се яхва истинският протест, защото
истинският гняв вече е събрал хората.
А политикът трябва само да застане отпред, да сложи своя лозунг и да каже: „Аз ще ви защитя.“
Затова и най-интересната част от всеки голям протест .. не е защо хората са излезли на улицата, а какво се случва след това.
Кой застава до тях.
Кой започва да говори от тяхно име.
Кой превръща исканията им в предизборна програма.
И кой в крайна сметка излиза от улицата с повече политическа тежест.
Та поуката от общественото недоволство развилняло се на Запад от нас е, че … Франция ни показа как социалният гняв може да излезе извън контрол, а от Испания … как може да се стигне до предсрочни избори.
———-
Росица Калинова
