Една велика сила може да бъде определена по четири критерия.
Епохата на великите сили се завръща. Или, ако перифразираме една максима на Лев Троцки: дори човек да не се интересува от великите сили, те със сигурност се интересуват от него. Именно с този свят на големите държави се занимава ирландският историк Брендън Симс в новата си книга. В четири мащабни глави професорът от Кеймбриджкия университет представя историческа панорама на развитието им, пише „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.
Основната му теза е, че през последните столетия светът е бил белязан от възхода и упадъка на великите сили. Произтичащите от това конфликти, сред които Наполеоновите войни и двете световни войни, са довели до безброй човешки жертви. След края на Студената война сме повярвали, че най-сетне сме оставили миналото зад гърба си, създавайки либерален ред, основан на международното право и икономическото сътрудничество. Сега обаче, констатира Симс, се връщаме към „система на великите сили, в която грубата военна мощ се оценява по-високо от икономическата сила, значението на нормите на международното право или моралния авторитет“.
Четири критерия, които определят една велика сила
Симс формулира четири критерия, по които може да бъде определена една велика сила.
Първият е ресурсите. Разполага ли държавата с икономически, демографски, военни, суровинни и технологични ресурси, които ѝ позволяват трайно да поддържа позицията си на велика сила?
Вторият е обхватът. Глобална или регионална сила е държавата? До каква степен е способна да разгръща въоръжени сили в други части на света?
Третият критерий е репутацията. Възприемат ли я останалите държави, особено другите велики сили, като такава? И самата тя определя ли се като велика сила?
Четвъртият е устойчивостта. Колко страдания могат да понесат обществото и икономиката на една държава за продължителен период?
Кои държави са част от концерта на великите сили през XXI век?
На тази основа Симс очертава концерта на великите сили през XXI век. САЩ са „най-могъщата от всички велики сили“, тъй като разполагат с необходимите ресурси, притежават способности в целия спектър на политическата и военната мощ и играят важна роля почти във всяко кътче на света. „Това е стандартът, спрямо който всички останали сили се измерват“, посочва историкът.
Това важи и за Китай, който след „века на униженията“ се издига стремително. Азиатският претендент е втората по големина икономика в света и разполага с най-големите валутни резерви. Връзката между индустриалната и военната мощ на Китай се вижда ясно в бързото разширяване на военноморските му сили. Между 2014 и 2018 г. страната е построила повече кораби, отколкото наброява целият британски кралски флот.
Китайската икономика обаче изпитва затруднения. Що се отнася до политиката спрямо Тайван, Симс смята, че Пекин няма да отстъпи. Ако островът обяви независимост, това може да доведе до инвазия или строга блокада. Подобно развитие би предизвикало сблъсък със САЩ. „Или Китай ще излезе от него като световна суперсила, или е възможно да загуби статута си на велика сила“, смята той.
Друга реваншистка, но намираща се в упадък велика сила е Русия. Претенциите на Москва за статут на велика сила се основават почти изцяло на военния ѝ потенциал. С около 6000 ядрени бойни глави Русия разполага с най-големия ядрен арсенал в света. В икономическо отношение обаче страната продължава да изостава. Демографската ситуация също се влошава заради ниската раждаемост, алкохолизма и злоупотребата с наркотици. „Русия разполага с по-малко ресурси, има по-малка сфера на влияние и по-лоша репутация от Съветския съюз“, отбелязва Симс.
По-изненадващо Великобритания също попада в кръга на великите сили, макар че статутът ѝ винаги е бил поставян под въпрос. От края на XIX и началото на XX век кралството значително е загубило влиянието си, а голяма част от военноморския му флот е била съкратена. Въпреки това ядрената държава и днес се проявява като една от малкото велики сили, като основен стълб на западния съюз с глобален обхват, първа отбранителна линия срещу Русия в Балтийския регион и Арктика и една от най-големите икономики в света.
„Това е най-добрият пример за това как една държава може да компенсира загубата на ресурси чрез обхват, репутация и устойчивост“, заключава Симс.
Тук обаче анализаторът демонстрира оптимизъм, основан на силовата политика. Брекзит, вътрешнополитическият хаос, шестима премиери за десет години и постимперските комплекси очевидно не оказват особена тежест в анализа му. По-точно би било страната да бъде определена като средна сила.
Кои са „почти великите сили“?
Индия вместо това е причислена към „почти великите сили“, пред които все още стоят множество препятствия. Индуисткият национализъм на правителството на Нарендра Моди е сила, която според Симс заплашва да раздели страната. Към това се добавят бедността, недостатъчната инфраструктура и тромавата бюрокрация. Способността на Индия да проектира мощ в глобален мащаб също все още не е достатъчна.
Сред останалите „почти велики сили“ е Япония, която сама ограничава възможностите си. Що се отнася до Франция, не е ясно дали страната някога отново ще се превърне във велика сила. Наред с Япония Германия е най-яркият пример за държава, при която „историята препречва пътя към статута на велика сила“.
Европейският съюз е заплашен да бъде разкъсан между големите сили
Особено остър е Симс, когато разглежда „провала на ЕС“. Много европейци са вярвали в настъпването на „постгеополитическа епоха“. Тези „ваканции от историята“ са продължили около четвърт век, но сега са приключили.
Все още няма европейска държава, обща армия или единна външна политика. Симс вижда опасност ЕС да бъде разкъсан между конкуриращите се глобални центрове на сила, „преди да успее да се утвърди като велика сила“.
Брендън Симс е създал книга, която провокира размисъл, макар да не достига равнището на превърналото се в класика изследване „Възходът и падението на великите сили“ на американския историк Пол Кенеди от 1987 г. Същевременно това е спорна и откровено авторска студия, която проследява поведението на великите сили и възходите и паденията в световната история, като обръща внимание и на трагичните последици от политиката на великите сили. | БГНЕС
