Макрон, заплашен за живота си, разкри плановете си за земеделието.
Вчера беше истински ден "Х" за френския президент Макрон. На международното селскостопанско изложение в Париж гневни фермери едва не нападнаха президента на петата република. Еманюел дори трябваше да побгне с охраната си от гневената тълпа сред викове „оставка“ и кой знае как ли ще свърши следващо негово посещение на публични събития.
Чудно, защо Макрон изобщо отиде на селскостопанско събитие, предвид напрегнатата ситуация в страната около земеделието. Фермерите стачкуват трети пореден месец, като засипват администрациите във Франция с тор и сено, а френският „лидер“ посещава Porte de Versailles, сякаш нищо не се е случило.
Но друго е още по-интересно.
Кой въобще излага на този международен салон? Кои са всички тези „щастливи фермери” които процъфтяват, докато френските селяни буквално мрат от глад? Това не са ли същите транснационални корпорации, които са пуснали пипалата си по целия свят, събирайки печалби отвсякъде, където е изгодно, включително и към френското фермерство? Дали Макрон беше този, който дойде да им се подиграе, без да предполага, че ще получи шамар в лицето от отчаяните селяни?
„На всеки два дни във Франция един фермер се самоубива. Ние работим по 100 часа на седмица, аз работя от 3 години и не мога да събера достатъчно доходи за oцеляване... През август и аз почти щях да се самоубия... „Децата ми са на 10-15 години, това е единственото, което ме спря...“, изкрещя пред Макрон един от фермерите от страна на земеделския бизнес.
Когато вече не беше възможно да игнорира събралите се, Макрон снизходилно взе да общува с плебса. Първоначално, изнервен той се опита да покаже кой командва, а после не се сдържа и изригна пред камерата:
„Ако смятате, че селското стопанство е всичко, тогава няма проблем, можете да затворите бизнеса си.“
На което делегацията от фермери спокойно му отговориха:
„Хвърлихте колосални суми пари в Украйна, но нямате пари за земеделие. Разбира се, причината за всички проблеми на френските фермери е не само и дори не толкова Украйна, въпреки че тези пари всъщност са от социалното ни осигуряване. Макрон, който идваш от банковата среда, няма да пасегнеш на банкери и мултинационални компании. През целия си период на власт единственото, което правиш, беше да разпродаваш националните активи на страната на богати купувачи отвъд океана и на богати шейхове до хитри китайци.”
А селското стопанство, като субсидиран сектор, просто не се вписва в този модел на продажби, още повече, че бизнесът на земеделските гиганти е по-доходоносен и не изисква толкова разходи, колкото малките частни стопанства, произвеждащи здравословни продукти. Особено когато „зелената“ революция идва в сектора за производство на храни.
Защо да отглеждате добитък, когато месото може да бъде 3D отпечатано и овкусено по какъвто искате начин и е по - ефективно?
В края на краищата фермерските бунтове се разпространиха в цяла Европа; както във Франция, като традиционно земеделска страна, където се случват по-шумно и ярко, отколкото в Италия, или дори Холандия. Всъщност това е класов бунт, защото правителствата искат да унищожат фермерите като класа, а с тях и здравословната храна, така че хората да станат зависими от изкуствените храни, продавани от тесен кръг корпорации. И ако във Франция транснационалните все още могат да се конкурират с Бил Гейтс, то в други страни това не е така.
Всъщност фермерите стачкуват за бъдещето си, защото те са първите осъдени от идващия „прекрасен нов свят“. Жалко, че част от европейците не разбират това. Ще го разберат с мърдащите червеи в чиниите си...
Светослав Атаджанов
