След „промени с отложено действие“ и други странни формати на дневен ред е идеята за двустранен диалог с България, но с участие и на ЕС
Как да се преодолее „фундаменталното недоверие“ между Скопие и София?
Колкото и да не искам да се занимавам с личността и делото на премиера на Северна Македония Християн Мицкоски, пак се налага да го правя. Този човек е обсебил публичното и медийно пространство в страната си и то по начин, който не остава безразлични и съседите на младата държава, в която той стои начело на изпълнителната власт.
Дали ще реже някъде лента, за да открие чешма или част от нов път из провинцията на страната, или ще говори от високата трибуна на Общото събрание на световната организация в Ню Йорк, няма значение. Само стилистиката в изказа е различна, но съдържанието е едно и също – другите са виновни за всичко, което се случва на Северна Македония по пътя на европейската ѝ интеграция, и най-често това е съседна България. А лично той е целият в бяло заради денонощната си работа за доброто на гражданите на ръководената от него държава. Оркестър – туш!
Има и един друг политик в непосредственото ни съседство, чийто пример Мицкоски следва със същата упоритост, с която обвинява България за всичките несгоди по пътя към пълноправното европейско членство. Въпросният човек, всъщност предизвика истинската новина в района, изпълнявайки конституционните задължения и подавайки оставка като президент на Сърбия. Александър Вучич, чийто автократичен модел на управление Мицкоски се опитва да следва, се впуска в надпреварата за предсрочните парламентарни избори на 25 октомври тази година. И за да положи последния щрих върху политическата си физиономия на популист и манипулатор с общественото мнение, подписа амнистията на 49 лица, някои от тях осъдени задочно или пък излежаващи присъда.
След като почти две години се дърпаше да изпълни исканията на протестиращите студенти и през целия този период се надяваше тяхната енергия да се разсее и да не се стига до избори, все пак в крайна сметка това се случи. Кормилото на държавата се поема от дясната ръка на Вучич – Ана Барнабич, която пообиколи най-високите постове в държавното управление: премиер, после спикер на Скупщината, а сега и.д. президент. А Вучич, какво? Вучич се кани да става премиер на Сърбия, ако неговата Сръбска прогресивна партия спечели вота на 25 октомври. Хрумва ми, че пример с такова масово помилване имаше и в Скопие, когато президентът Георге Иванов, предложен от лидера на ВМРО-ДПМНЕ тогава и премиер Никола Груевски, обяви помилване на 56 лица, между които – представете си!, и самият Груевски авансово за всички обвинения, които щяха да последват и да се превърнат в съдебни процеси. Това бе един от факторите, заедно с изнесените публично данни за подслушванията, които взривиха обществото и предизвика „Шарената революция“, довела в крайна сметка до смяна на властта и идването на Зоран Заев начело на управлението на държавата. Някой обаче сега да е чувал нещо за Георге Иванов? Както незнайно как се появи на политическата сцена в Скопие и изкара там два последователни мандата като президент, така и безславно и тихо се изниза от властта, за да бъде забравен бързо като всеки случайник на висок пост.
А сега Вучич отива на изборна битка на 25 октомври за нова позиция в обществото и във властта. Чакайте, та това не е ли денят, в който у нас ще се проведат президентски избори? Я, какво съвпадение. На всичко отгоре Вучич не крие, че с напускането на президентския пост и заявката си да бъде следващият премиер на Сърбия едва ли не копира примера на Румен Радев. Не бил сръбският Путин с неговите маневри и безкрайни президентски мандати начело на Русия, а бил съответният Радев в Белград. Ти да видиш! Сърбите по принцип, в това число и най-вече Александър Вучич, хич не искат да имат вземане даване с политическия живот у нас и още по-малко да ползват примери от него, но ето – и това се случва!
Но понеже говорим за Мицкоски и за неговия маниер да имитира Вучич в управлението на държавата Северна Македония, се питам какво оттук нататък той ще измисли, за да го последва. Онзи на север се кани да стане премиер с очевидната идея да ръководи страната си така, както досега, и както го правеше преди да стане президент и беше министър председател на Сърбия. Този сега, какво? Щял да прави от Северна Македония „сериозна държава“, ако се вярва на думите му от трибуната на Общото събрание на ООН. Че досега каква беше? Тази година на 8 септември тържествено и помпозно бе отбелязана тридесет и петата годишнина от раждането на суверенна и независима Република Македония, днес Северна! То не бяха специално приготвени документални филми, то не бяха концерти и промоции, тържествени събрания и научни конференции, каквото се сетите.
Е, още тържествата не бяха отминали и хората от чистота още събираха боклуците по площадите, когато се появи остър публичен дебат колко струва всичко това и имало ли е нужда от него. Винаги съм приемал хората от Повардарието като доста по-практични от техните събратя от двете страни на Стара планина, но тази прагматичност понякога стига и до дребнавост, която трудно приемам. Както се чудех на някои от нашите роднини от Струмица, които идваха на гости в Петрич и ако не първия, то втория въпрос, който задаваха, бе нещо свързано с това колко струва това у нас, за да отидат да си го купят. През цели тези три десетилетия и половина вие се кълнете в своята независимост и се борите за съхраняване на суверенитета на държавата си, какво означава сега, че властите са хвърлили някой и друг милион за целта те да бъдат прославени. Може и някой да е скътал нещо в джобовете от всички тези средства, но пък съвсем нищо да не се похарчи? Тържествеността си има цена и тя никак не е малка, да знаете.
Все в контекста на „сериозната държава“, в която Мицкоски ще превръща Северна Македония е и неговото последно предложение как да се излезе от кьорсокака в отношенията с България и да се поеме по пътя към европейското пълноправно членство. Той ляга и става с предупрежденията, че не иска решението на проблема да се търси в „билатералния“ спор с България, нещо, което и ние не искаме. Ще отворя скоба, за да кажа, че далече по-лесно и разбираемо е вместо „билатерален“ да употребяваме „двустранен“, но какво да ги правиш, когато са обсебени от това да вкарват чуждици в речника си, за да изглеждат по-образовани и „западни“. Затварям скобата. След като не мина онова негово настояване за отложеното действие на промените в конституцията и вписването на българите в нея чак когато Северна Македония стане член на ЕС, когато не минаха и другите му „идеи“ да се заобиколят вече постигнатите договорености, сега на ред е предложението да се търси изход от ситуацията в преговори със София, но с участието на ЕС. Дали това ще бъде някоя институция от Брюксел, или отделен представител на Европейската комисия, да речем, не било важно. Важното било да се водят преговори с България, но те да не изглеждат „билатерални“. Двустранни, тоест. След Мицкоски и шефът на дипломацията и на външната търговия Тимчо Муцунски повтори това предложение, даже се опита да го дешифрира по-подробно.
Сега. Две неща. Първо, утре, сряда, в Скопие пристига председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен като част от нейната традиционна напоследък есенна обиколка из страните от Западните Балкани, кандидати за членство в ЕС. В този смисъл предложението за тристранен формат на преговори с България очевидно е основното, което Мицкоски ще сложи на масата пред високопоставената гостенка. През цялото лято – работно и отпускарско, слушах прогнози как в края на септември ще се случи нещо, което ще преобърне посоката и темпото на европейската интеграция на Северна Македония. Имало позитивни сигнали, твърдеше и твърди Тимчо Муцунски, каквото и да означава това. Ако тези „сигнали“ означават Урсула фон дер Лайен да се откаже от консенсуса на Европейския съюз по формулата „ изпълнение на договореностите и после напредък в преговорния процес“, мисля, че в Скопие ще останат разочаровани.
Второ, не мога да разбера каква е тази мания на политиците в Скопие винаги да търсят посредници при решаването на спорове, особено със съседите. За да се стигне до Преспанския договор с Гърция, колко такива медиатори се изредиха. По едно време и в нашата Съвместна комисия за история и образование от македонска страна поискаха посредници. На един от „идеолозите“ за това и бивш член на комисията в очите му казах, че ако има две държави в света, които могат и трябва да се разбират без каквито и да е трети страни между тях, това са България и Северна Македония. Дори преводачи не ни трябват за това.
В едно свое изказване Мицкоски определи като „фундаментално недоверие“ отношенията помежду ни. И друг път съм казвал – случаят му предоставя на тепсия възможност да направи първата стъпка към преодоляване на това състояние. Когато този текст види бял свят, в понеделник ще е минало поредното заседание в съда в Кочани срещу Ива Михайлова. И ще знаем има ли някаква промяна, някакъв жест от страна на управляващите, или Мицкоски и Силяновска-Давкова държат на това младата жена да продължи да е заложник на антибългарската им нехуманна и неевропейска политика.
Автор: Костадин Филипов
trud.bg
