Навършиха се 35 години от края на Студената война: Какво наистина решиха Горбачов и Джордж Буш в бурното море край Малта остава тайна и до днес

На 3 декември 1989 г. започва началото на края на Студената война. Преди 35 години в бурните води на Средиземно море до остров Малта приключва срещата между съветския лидер Михаил Горбачов и американския президент Джордж Буш, която носи лъч светлина и надежда за един нов свят без войни и военни конфликти. За пръв път в историята на двустранните отношения държавниците от САЩ и СССР разтапят ледовете и излизат с обща пресконференция на борда на съветския круизен кораб „Максим Горки“

Горбачов тържествено обявява, че Съветският съюз при никакви условия няма да нападне САЩ, а американският му колега заявява, че историята навлиза в нов етап. Наричат срещата между Буш и Горбачов в Малта „Ялта – 2", защото по-късно става ясно, че двете свръхдържави всъщност се договорят за ново преразпределение на сферите на влияние в света.

Какво точно решават генералният секретар на КПСС и съветски реформатор Михаил Горбачов и американският лидер обаче и до днес остава обвито в мистерия, тъй като в Малта няма приети никакви писмени документи. От думите на двамата лидери, от мемоари на участници в преговорите и от действията на СССР и САЩ в началото на 90-те става ясно, че бащата на перестройката и американският каубой са си стиснали ръцете по три основни теми, свързани с геополитическия баланс в света. Двамата се срещат почти месец след падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г. и се договорят за обединението на Германия, което официално става факт на 3 октомври 1990 г.

40 години след разделението на Германия, Горбачов се съгласява Германската демократична република (ГДР) да се присъедини към Федерална република Германия (ФРГ). Поставен е и въпросът за членството на обединена Германия в НАТО, което първоначално не е прието с особен ентусиазъм от Михаил Сергеевич. Той обаче практически едностранно се съгласява да изтегли съветските войски от Източна Германия и да подкрепи съюза между двете държави.

Според участници в преговорите генералният секретар на КПСС обяснява, че СССР е преминал изцяло към отбранителна военна доктрина, но той е притеснен, че САЩ и НАТО продължават с доразвиването на своята настъпателна концепция за „гъвкав отговор” на всичко, което идва от Изток. Съветският ръководител представя на Буш една карта, на която ясно се вижда, че Съветският съюз е напълно обграден с бази на НАТО и американските съюзници.
Горбачов отбелязва, че в бъдеще НАТО и Варшавският договор трябва да станат политически съюзи които да съжителстват мирно, а не военни пактове, които да са готови да встъпят в конфликт, водещ до пълно унищожение и до използване на ядрени оръжия.

Един от митовете, съпътстващи срещата на високо равнище в Малта, е, че Буш обещава на Горбачов, че в случай на разпускането на военната организация на Източния блок – Варшавския договор, НАТО няма да се разширява на Изток. Нещо, което обаче не е спазено.

Американският президент също така обещава да подкрепи всячески перестройката, гласността и демокрацията, обявени от Михаил Горбачов в огромната социалистическа държава, простираща се на два континента. От своя страна Джордж Буш настоява Съветският съюз незабавно да прекрати финансирането на политическата си подкрепа на комунистическите и революционните движения в Куба и в Латинска Америка. Твърди се, че съветският ръководител обяснил, че Куба и държавите от региона са независими държави и СССР не можел да им влияе каква политика да водят.

35 години по-късно в днешна Русия са все по-убедени, че Горбачов е предател, че е платен агент на САЩ и на Запада и че е предал на противниците от Запада Съветския съюз, Източна Европа и всички прогресивни социалистически страни и движения по света. През последните 20 години в ръководената от Владимир Путин Русия все повече граждани вярват, че „предателството" на Горбачов е подплатено със солидна сума, както и с много награди, връчени му от западни държави и организации, включително и Нобеловата награда за мир, която той получава през 1990 г. – година преди фактическото разпадане на СССР. Легендите гласят, че по времето на малтийската среща на Горбачов са били дадени 300 милиона долара, преведени в швейцарски банки и в офшорни зони, а на съветския външен министър Едуард Шеварднадзе – 75 милиона.

Безкрайно много университети и фондации от САЩ, Великобритания, Франция и ФРГ дават на Горбачов награди, премии, дипломи, почетни научни степени, което в Русия също засилва подозрението, че планът му за разпускането на социалистическия блок и на СССР е бил координиран със Запада. Колкото повече доближавал крахът на създадената от болшевиките супердържава от 15 републики, толкова повече съветският лидер разпродавал Съветския съюз, твърдят противниците на Горбачов. Той почина на 91 години в края на август 2022 г.

„Днес на акостиралия в защитената част на пристанището на малтийския залив Марсашлок съветски кораб „Максим Горки“ започна срещата между председателя на Върховния съвет на СССР и генерален секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов и президента на САЩ Джордж Буш. Лошото време и бурният североизточен вятър, достигащ 60-70 км/ч, промениха първоначалните планове на разговорите да се водят на съветския крайцер „Слава“. Корабът „Максим Горки“ се намира на около хиляда метра от крайцерите „Слава“ и „Белкнап“. Президентът Буш пристигна до него с катер. Той отвърна на приветстващия го съветски ръководител: „Радостен съм да ви видя“, предава на 2 декември 1989 г. специалният кореспондент на БТА Ненчо Хранов.

Съветският ръководител е попитан дали има намерение да предложи съкращаване на войските на Варшавския договор. Той отговаря с шега: „Първото нещо, което трябва да направим, е да премахнем този тип кораби, на които не можем да се качим при такова време“ и добавя усмихнат: „Ние имаме секретен план да разоръжим Шестия американски флот“. Джордж Буш, който стои до Михаил Горбачов, поглежда морето и казва: „Започва да се успокоява. Това е добър знак. Да започваме работа“. 

Първата среща между Буш и Горбачов в Малта продължава общо 5 часа, като двамата първо разговарят в присъствието на външни министри и съветници, а след това се оттеглят за разговор на четири очи, само с преводачите си. После държавниците обядват и американският лидер си тръгва руския кораб в ранния следобед. Силните ветрове, които привечер достигат скорост 100 километра в час, правят невъзможно 

Всякакво движение между съветския и американския кораб в залива Марсашлок. Това пречи да се осъществи предвиденото – президентът Буш да отиде отново на среща с Михаил Горбачов на „Максим Горки“, а съветският ръководител да гостува в крайцера „Белкнап“ за вечеря. На следващата сутрин Джордж Буш успява да отиде до съветския плавателен съд и разговаря дълго с Горбачов.

В 13 ч. на 3 декември, веднага след приключването на разговорите в ресторант „Одеса“ на кораба Максим Горки се състои обща пресконференция на двамата държавници. „Малкият салон не попречи да чувстваме, че присъстваме на едно наистина историческо събитие, когато ерата на Студената война потъва окончателно в бурните води на Средиземноморието. Ръководителите на СССР и САЩ влязоха в салона усмихнати и заеха местата на масата, украсена само със знамената на двете страни“, предава от мястото на събитието кореспондентът на БТА.

Пръв говори президентът Буш. „Сега ние по-добре се разбираме един друг“, казва той. На прага сме на нова ера в отношенията между двете ни страни, а добрите отношения между САЩ и СССР влияят върху положението в Европа. Премахва се военното противопоставяне, подобряват се отношенията между хората, радостен е американският лидер.

В своето слово Михаил Горбачов заявява: „На тази среща имаше много символи. Според мен в историята на нашите две държави няма друг случай, когато ръководителите на нашите страни да са давали обща пресконференция. Това също е важен символ. Срещата ни се отличаваше| с хубава атмосфера, откритост и мащабност в обмена на мненията”.

„Нашите отношения със ССССР значително се подобряват и населението подкрепя извънредно много това. Онова, което прави г-н Горбачов в страната си, предизвиква огромно уважение. Голямо е уважението към г-н Горбачов и за мирните изменения в Европа и поради това на тази среща ние постигнахме онова, на което се надявахме“, отвръща Буш. „И двамата заявихме, че светът излиза от една епоха, от епохата на Студената война, и навлиза в друга. Това е само началото. Ние сме едва в началото на дългия ни път към трайния мир“, уверен е съветският лидер. 
Веднага след преговорите си в Малта с Горбачов, Буш отлита за Брюксел за среща с ръководителите на страните от НАТО. 
„Морето беше бурно, както и времето, което прекарахме там, но не зли ветрове ни носеха в нашата мисия. Не, това бяха ветрове на промяната – силни и постоянни, дълбоки. И когато слънцето се показа иззад облаците, можахме да видим как се ражда един нов свят, светът на свободата“.

Срещата в Малта официализира на високо дипломатическо ниво последния етап на т.нар. перестройка и края на Студената война. В началото на декември 1989 г. Нежната революция вече обикаля столиците на ГДР, България, Полша, Чехословакия, Унгария и Румъния.

35 години след договорките между Буш и Горбачов светът вече не е двуполюсен, а многополюсен. Преди това от средата на 90-те до атаката на ислямистките терористи срещу кулите близнаци в Ню Йорк САЩ доминират в света като единствен  хегемон и поради тази причина светът е определян като еднополюсен – нещо, което Русия като правоприемник на СССР, ЕС, Китай, Турция постепенно се опитват да коригират с дипломатически и военни действия. Кризата в Украйна от 2014 г., анексирането на Крим от Русия, обявяването на независимост от страна на проруските области в Украйна – Донецк и Луганск, цветните революции в бившите съветски републики, отключват невиждано от края на Студената война напрежение между Русия и Запада.

Неговата кулминация е започналата през февруари 2022 г. с открита война между Москва и Киев и нахлуването на руски войски в Украйна. Новата Студена война всъщност прераства във въоръжени сблъсъци в различни точки на света и непрекъснато подклаждане на напрежението между Русия и западните държави. И Буш-старши, и Горбачов днес вече не са сред живите. Дори когато се оттеглиха от активна политическа дейност, те призоваваха своите страни да не допускат нова Студена война. Управляващите в САЩ и в Русия не ги послушаха…

ГОРБАЧОВ В СВОЕ ИНТЕРВЮ ОТ 2005 Г.: ДАДОХ БЪЛГАРИЯ НА БЪЛГАРИТЕ
От Малта през 1989 г. започва възходът на евроатлантическите сили в цяла Европа, докато за Русия започва продължителен период на загуба на статута си, който тя започва да възстановява едва през първото десетилетие на ХХ век. През 2005 г. в свое интервю Михаил Горбачов коментира дали Русия губи съюзниците си от Източния блок, сред които е и България.

„Москва не загуби, тя прояви уважение към съюзниците си, към народите на тези страни и не се намеси, когато те, изхождайки от своите условия и оценки, тръгнаха по пътя на дълбоките демократични промени, по който тръгна и самият Съветски съюз. Когато ме питат защо ти даде Чехословакия, България и Полша? Аз задавам въпроса на кого ги дадох? Нищо не съм направил да давам или да не давам, но ако е така, дал съм ги. На кого ги дадох? Чехословакия на чехите и словаците, България – на българите“, заяви първият и последен президент на СССР.

РУСИЯ ОТСТЪПИ ИЗТОЧНА ЕВРОПА НА САЩ
Срещата в Малта е може би второто най-значително събитие след 1945 г., когато тримата лидери на победителите във Втората световна война – Великобритания, СССР и САЩ – Уинстън Чърчил, Йосиф Сталин и Франклин Делано Рузвелт, поделят влиянието си в света. За Източна Европа конференцията в Ялта се превърна в символ на това как великите държави решават съдбата на малките без тяхно участие.

В Ялта Чърчил, Рузвелт и Сталин определят границите, сферите на влияние и общия вид на следвоенната система на международните отношения, без да се консултират с представителите на страните, чиято идентичност е поставена под въпрос. 

Смисълът на Ялта е осъзнаването и приемането на факта, че Съветският съюз представлява свръхдържава, с чиито интереси занапред трябва да се съобразява. Имено затова Ялтенската конференция получава толкова висока оценка в Съветския съюз, а днес и в Русия. За Москва е особено важно, че в Ялта западните държави – САЩ и Великобритания, признават СССР като равен партньор.

Край Малта, както и в Ялта, свръхдържавите решават съдбата на Европа. Основната разлика обаче е, че междувременно дипломатическият и стратегически баланс на силите вече се е променил в полза на Запада и СССР не е в ролята на силния, а на слабия, който е принуден да отстъпва територии и сфери на влияние. Малта олицетворява момента, когато американският президент вижда, че съветската мощ се изчерпва. Горбачов дава да се разбере, че СССР не възнамерява да се намесва в хода на различните революции, осъществяващи се по онова време в Източна Европа, като страните от региона една след друга се измъкват от сферата на съветското влияние, отказват се от комунизма и преминават към демокрация и пазарна икономика.
Източник: Уикенд