Неудобни думи: Още веднъж за доклада на колегата Илхан Кючюк за Северна Македония

В този текст ще насоча вниманието към част от направените от евродепутати предложения за изменения в Доклада за Северна Македония на моя колега Илхан Кючюк, който предстои да приеме от Европейския парламент. Основно става дума за предложения, които целят да защитят истината и респективно българската позиция. Защото е вярно, че сме евродепутати, но сме такива защото сме избрани от българските граждани. Вярно е, че в Доклада ще бъде вписано изискването за вписването на българите в Конституцията на тази нова държава. Но също така е вярно, че в него липсва обективната истина за случващото се в нея. Спестена е. Но тя се съдържа в редица предложения за изменения на Доклада, направени не само от българските евродепутати. Досега винаги в докладите за страните от Западните Балкани се изтъкват реалните проблеми в тях, привеждат се конкретни примери, осъждат се едни или други действия на съответните институции.

Единствено в Доклада за Северна Македония картината е само в розовите краски и критиката така се е сгушила в неяния ъгъл, че почти не се забелязва. А крещящата истина е, че в Северна Македония продължава политиката на нарушаване на човешките права и на  дискриминация спрямо коренното население на тази държава. А това население, както предполагам, че знае още от училищната скамейка г-н Кючюк, са българите. И така е от векове.

Евродепутатите са внесли общо 320 предложения за изменения в този Доклад. Сам по себе си този факт говори достатъчно ясно за качествата му, за пропуснатото в него. Тук ще представя само някои примери. 

Така например: 

1. Евродепутатите Андрей Ковачев, Лукас Мандл, Давид Лега, Сергей Станишев, Петър Витанов, Цветелина Пенкова, Иво Христов, Елена Йончева са забелязали, че г-н Кючюк е пропуснал в преамбюла на своя Доклад да запише заключенията на Съвета на ЕС от 18 юли 2022 г., които се отнасят за необходимостта страната да осъществи конституционни промени.

2. Евродепутатът Фабио Касталдо предлага да се запише текст за необходимостта да се „зачита демокрацията, правата на човека, принципите на правовата държава и свободата на изразяване”. Прави го, защото е констатирал, че в Северна Македония се нарушават системно правата на човека, свободата на изразяването и принципите на правовата държава. Докладчикът обаче не е забелязал това. 

3. Евродепутатите Андрей Ковачев и Лукас Мандл предлагат от Доклада да отпадне твърдението, че „не следва да се злоупотребява с процеса на присъединяване за уреждане на двустранни спорове”. А този текст в него е насочен индиректно към принципната позиция на България. Трябва да се подчертае, че разрешаването на двустранни спорове винаги е било изтъквано като важно условие за приемане на нов член на ЕС. И Европейската комисия е съдействала за това. Но според г-н Кючюк, специално за Северна Македония трябва да се направи изключение. Тя трябва да бъде приета в ЕС и без да е изпълнила подписания от нея договор с България, който цели именно да бъдат разрешени двустранните спорове. 

4. Евродепутатът Ангел Джамбазки обръща внимание и на още един пропуск.  И той е, че „процесът на присъединяване следва да бъде всеобхватен и да се ръководи от споделени ценности, без да противоречи на интересите на държавите членки”.  Пак той предлага да се запише и следният текст: „...като има предвид, че Северна Македония отказва да спази Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, особено по отношение на речта на омразата срещу България и на признаването на общата история” и „...като има предвид, че за да бъде част от ЕС, Северна Македония трябва да изпълни изцяло двустранните договори”.

5. Колегите Сергей Станишев, Петър Витанов, Цветелина Пенкова, Иво Христов, Елена Йончева  предлагат в Доклада да се посочи истината, „че са налице все повече инциденти на етническа и политическа основа, включително опита за подпалване на българския културен клуб в Битоля през юли 2022 г. и жестокото нападение срещу секретаря на българския културен клуб „Цар Борис III“ през януари 2023 г.” Те предлагат да се запише и следният текст: „...като има предвид, че на много български граждани и журналисти, желаещи да влязат в Северна Македония по случай церемонията за 151-вата годишнина от рождението на Гоце Делчев – общ национален герой и за двете държави – беше отказано да влязат в страната на граничните контролно-пропускателни пунктове”. И обръщат внимание, че Северна Македония е изменила Закона за сдруженията и фондациите, с което ефективно е прекратила регистрацията на българско културно сдружение. 

6. Вместо да приеме тези основателни предложения, които биха придали необходимата категоричност и обективност на Доклада, самият докладчик, заедно с Хавиер Нарт, Клемен Грошел, Петрас Аустревичюс прави предложение за нещо съвсем различно, а именно да се запише, че започването на преговорите за присъединяване на тази страна към ЕС „са ясно признание за постигнатия напредък и бележат нов етап в отношенията между ЕС и Северна Македония” . 

7. С друго свое предложение евродепутатите от БСП коригират още един пропуск на докладчика. Той е пропуснал, че „постигането на напредък в преговорите за присъединяване ще се измерва спрямо набор от критерии и изисквания, определени в рамката за преговори, сред които е ангажиментът на Северна Македония за добросъседски отношения и добросъвестното прилагане на двустранните споразумения, в т.ч. Преспанското споразумение с Гърция и Договора за добросъседски отношения с България от 2017 г.”

8. Ангел Джамбазки предлага следното изменение: „....като има предвид, че преговорите за присъединяване следва да започнат след изменението на конституцията на Република Северна Македония и включването на българите в нейния преамбюл”. Отново „случаен” пропуск на колегата Кючюк! 

9. С предложение за изменение аз възразявам срещу тезата на докладчика, че т.нар. забавяне на началото на преговорния процес със Северна Македония е „необосновано”. Пояснявам, че е важно да се изтъкне самото забавяне, което е проблем на македонската страна, а не на ЕС. 

10. Ангел Джамбазки е предложил да се включи и нов текст със следното съдържание: „...изразява съжаление относно предложението на президента на Северна Македония да се забрани на демократично избраните членове на Европейския парламент да влизат на територията на Северна Македония”.

11. Колегите Андрей Ковачеви Лукас Мандл предлагат вместо израза употребен от докладчика:  „приветства нейният напредък”, да се запише обективната истина, а именно, че „приветства нейните усилия”. Защото е факт, че Северна Македония е далеч от състоянието, което може да се определи като напредък. Но не трябва да й се отрича правото да полага евроинтеграционни усилия. 

12. Мое е предложението за изменение, с което „....настоятелно се призовават органите на властта в Северна Македония да засилят защитата на уязвимите групи и наказателното преследване на зачестилите престъпления срещу някои общности, породени от реч и действия на омраза”.  Чувал съм Илхан Кючюк също понякога да се изказва срещу словото на омразата. Но проблемът, който той „дипломатично” заобикаля е, че в Северна Македония тази словесна омраза към българите отдавна е породила и действия срещу тях предизвикани от нея. И това ние като български евродепутати нямаме моралното право да премълчаваме особено в доклад на Европеския парламент. Аз открито говоря за това от дълго време. Защото замълчим ли днес, утре потомците ще ни съдят. 

13. За необходимостта в текста на Доклада да се включат случаите на „престъпления от омраза” настояват и колегите Андрей Ковачев и Лукас Мандл. 

14. Ангел Джамбазки, воден в аргументите си от практиката на други приети от ЕП резолюции, логично предлага в Доклада да се запише следният текст: „...категорично осъжда злонамереното жестоко нападение срещу Кристиян Пендиков, секретар на българския културен клуб в Охрид, на когото бяха нанесени животозастрашаващи наранявания; отбелязва, че нападението е мотивирано от омраза; изразява съжаление относно решението на съдебните власти за отлагане на съдебния процес; изразява съжаление, че един от нападателите все още е на свобода”. Подобни текстове за други държави, като например Русия, Беларус или Китай са приемани многократно в резолюции на Европейския парламент. Но явно според докладчикът специално за Северна Македония тях не трябва да ги има, независимо, че визират факти.  

15. Андрей Ковачев и Лукас Мандл предлагат да се запише нов параграф със следното съдържание: „...изразява съжаление относно продължаващата липса на напредък в изпълнението на предишните препоръки на Европейския парламент относно дискриминацията, изказванията, проповядващи вражда и омраза, заплахите и сплашванията срещу граждани, които открито изразяват своята българска идентичност и/или етнически произход”. 

16. Сунчана Главак предлага в Доклада да бъде включен следният текст: „Призовава правителството на Северна Македония да зачита и защитава изцяло правата на човека, включително правата на малцинствата, и да гарантира, че всички твърдения за нарушения на правата на човека се разследват бързо и обстойно”. 

17. Евродепутатът Кристиан Загарц предлага текст, с който се призовава за „допълнителни подобрения в прилагането на правата на малцинствата и за допълнителни мерки за предотвратяване на дискриминация и престъпления, основани на произход”. Всъщност българите в Северна Македония се репресират на основание на техния произход. 

18. Андрей Ковачев, Андрей Ковачев, Давид Лега, Лукас Мандл предагат включването на нов параграф, който много ясно обяснява проблема с кризата на европейските ценности в Северна Македония. Той гласи: „ Настоятелно приканва съответните органи проактивно да предотвратяват и системно да подлагат на наказателно преследване всички случаи на изказвания, проповядващи вражда и омраза, на престъпления от омраза, на заплахи и сплашване, да разследват щателно свързаните с такива случаи нападения и да гарантират безопасността и сигурността на лицата, срещу които те са насочени, като например журналисти, лица, принадлежащи към етнически общности, и други уязвими групи; настоятелно призовава медиите и органите на Република Северна Македония да не използват и популяризират изказвания, проповядващи вражда и омраза срещу държави – членки на ЕС, и най-близките си съседни държави; призовава правителството и съдебната власт да подобрят институционалния капацитет в тази област и да гарантират, че борбата срещу увеличаващите се изказвания, проповядващи вражда и омраза, се провежда в съответствие с международните стандарти”. 

19. Нов параграф по същите въпроси предлага и Ангел Джамбазки със следното съдържание: „Изказва неодобрение относно продължаващите физически нападения, сплашванията, изказванията, проповядващи вражда и омраза, и политическите нападки срещу българските културни институции и членове на българската общност, включително от страна на членове на парламента и правителствени служители; призовава властите да разследват всички случаи на подобни нападения, да накажат по подходящ начин престъпниците и да осигурят по-голяма безопасност на културните институции; изразява загриженост относно непрекъснатото дискредитиране и нападки срещу хора от българската общност от страна на медиите; призовава Северна Македония да укрепи институциите за правата на човека, да гарантира тяхната независимост от съдебната система и да предприеме последващи действия по присъдите за престъпления от омраза”. 

20. Същевремено докладчикът е написал, че трябва да се „приветства добре установената междуобщностна хармония в Северна Македония”. На това му твърдение, което е абсолютна неистина, аз възразявам отново дипломатично, като предлагам да се запише текст с който се „...изразява загриженост относно зачестилите нарушения на установената междуобщностна хармония в Северна Македония”. 

21. Желяна Зовко предлага да се запише текст в който се „...припомня значението на спазването на правата на всички общности” и с който се „...насърчава правителството да защитава и насърчава културното наследство, езиците и традициите на всички общности чрез равен, приобщаващ и недискриминационен достъп до образование, обществени услуги и медии”. Явно колегата Кючюк е пропуснал и този аспект на македонския „напредък”. 

22. Същевременно г-н Кючюк, заедно с Хавиер Нарт, Клемен Грошел и Петрас Аустревичюс  предлагат страната „да продължи да гарантира, че правата на всички граждани са еднакво защитени, независимо от тяхната етническа принадлежност”. Абсолютна лъжа. Някои от тези права са защитени, но само на хартия. В живата действителност те не са защитени. 

23. Колегите Андрей Ковачев, Лукас Мандл, Кристиан Загарц и Давид Лега в тази връзка предлагат много ясен параграф, който гласи: „...призовава Република Северна Македония в пълна степен да осигури равни права за всички етнически общности в страната, включително чрез подходящи конституционни и законодателни изменения, както и във всички съответни законодателни актове, и да гарантира, че гражданите няма да бъдат поставяни в неравностойно положение вследствие на упражняването на правото си да се идентифицират като принадлежащи към дадена етническа група”.  В допълнение на този параграф Андрей Ковачев предлага още следния текст: „...отново заявява, че гарантирането на правото на гражданите на Северна Македония, които се самоопределят като българи, и включването им в конституцията на Република Северна Македония и във всички съответни законодателни актове е предварително условие за започване на преговорния процес за членство на Република Северна Македония в ЕС”. 

24. Отново Андрей Ковачев е предложил актуален и отговорящ на истината текст, в който се изразява „съжаление относно нарастващата дискриминация срещу граждани на Северна Македония, които се самоопределят като българи, което включва, наред с другото, палежа на независимия български културен клуб „Иван Михайлов“ в Битоля през юни 2022 г., стрелбата срещу независимия български културен клуб „Цар Борис III“ в Охрид през ноември 2022 г., нападението срещу българския държавен културно-информационен център в Скопие, в който беше проникнато с взлом през март 2023 г., и най-вече тежкия побой на Кристиян Пендиков през януари 2023 г., който беше нападнат заради това, че се самоопределя като българин, както е отбелязано от прокуратурата в Охрид, Северна Македония.

25. В този контекст е и направеното от мен предложение  за необходимостта от „ допълнителни усилия за подобряване на прозрачността при изготвянето на политики и приобщаването в процесите на консултации, включително когато реформите могат пряко да засегнат организациите на гражданското общество”.  Предлагам също така да се създаде нов параграф, в който „се  изразява загриженост относно приетото по бързата процедура и без консултации с местни заинтересовани страни или междунардни органи ново законодателство за регистрацията на неправителствени организации, което изисква от сдружения и фондации, желаещи да носят името, фамилията, псевдонима, съкращението или инициалите на историческа личност като свое наименование, да получат предварително разрешение от Комисия, работеща без установени формални критерии, включително и със задна дата”. Всъщност става дума за репресивно законодателство в кремълски стил, който все по-често е стил на поведение на властите в Северна Македония. Същото са предложили Ангел Джамбазки, Андрей Ковачев и Лукас Мандл.

26.  С отделен текст предлагам също така в Доклада да се включи текст, който изтъква „недопустимостта на присъствието в медийното пространство на езика на омразата спрямо други страни и народи, който е несъвместим с европейските ценности и възпрепятства развитието на добросъседски отношения в региона”.  С друг текст подкрепям възстановяването на положителната програма между България и Северна Македония за честване на общи исторически личности и събития в духа на Договора за приятелство. 

27. Ангел Джамбазки настоява и за „незабавно спиране на медиите, които се съсредоточават върху популяризирането на антибългарски възгледи”. 

28. Ангел Джамбазки, Андрей Ковачев, Давид Лега и Лукас Мандл призовават за „отваряне и публикуване на архивите на бивша Югославия и, по-конкретно за предоставяне на достъп до досиетата на бившата югославска тайна служба (UDBA) и тайната служба на югославската народна армия (KOS), както и за връщане на досиетата на съответните правителства”и настояват „да се предприемат енергични действия по отношение на престъпленията, извършени през епохата на комунизма в целия регион. Те считат, както впрочем и аз, за което съм писал многократно, че  „прозрачното разглеждане на тоталитарното минало е стъпка към по-нататъшна демократизация, отчетност и институционална стабилност както в държавата, така и в Западните Балкани като цяло”. 

29. Андрей Ковачев и Кристиян Загарц „осъждат всеки опит за подмяна на исторически паметници и/или артефакти, включително унищожаването на автентично културно наследство” , и подчертават „значението на основания на фактите прочит на историята”,1 отберлязвайки, че  „подобни инциденти пораждат сериозни опасения, включително в контекста на неприлагането на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г. с България”. 

30. Андрей Ковачев настоява в Доклада да се осъди и „затварянето на границата на 4 февруари 2023 г. от страна на властите в Северна Македония, което попречи на участието на българи в почитането на паметта на общ национален герой на България и Северна Македония, и което представлява нарушение на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г.” 

31. Отново Андрей Ковачев и Лукас Мандл настояват за нов параграф, в който „ силно насърчават органите и гражданското общество да предприемат подходящи мерки за историческо помирение, за да се преодолее разделението между и в рамките на различните етнически и национални групи, включително чрез вписване в Конституцията и на гражданите с българска идентичност, наред с другите.”  За същото настояват и българските евродепутати от БСП. 

32. Любопитното е, че самият докладчик прави предложение към собствения си доклад, вероятно притеснен от отправените към него критики. Той предлага да се „подкрепят усилията за постигане на споразумение относно конституционни промени, което да включва български, хърватски и черногорски допълнителни общности в преамбюла на конституцията на Северна Македония”. В това си искане той е подкрепен от Клемен Грошел и Петрас Аустревичюс. Същото предложение правят Андрей Ковачев и Лукас Мандл. 

33. Моето предложение по този въпрос е представено по-категорично, тъй като визира не само преамбюла, но и останалите разпоредби на македонската конституция. Предлагам в Доклада да се запише следният текст: „...очаква приемането на съответните изменения в преамбюла и останалите разпоредби на конституцията, относно включването и на други народностни общности, като например българската”. 

34. Андрей Ковачев и Кристиан Загарц обръщат внимание също така на необходимостта от „възобновяване на работата по училищните учебници по история в България и Република Северна Македония съгласно Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, като текстовете следва да отразяват тълкуването на исторически факти и цифри от общата история на двата народа въз основа на автентични исторически документи/източници, тъй като това е основата, върху която двете държави следва да изградят своите отношения”.  

35. В отделен параграф Андрей Ковачев, Кристиаян Загарц и Лукас Мандл отново посочват „значението на подобряването на обществената инфраструктура в държавите от Западните балкани и на свързаната с държавите – членки на ЕС”.  

Това са накратко част от предложенията, които българските евродепутати и не само те, са направили по Доклада за Северна Македония на колегата Илхан Кючюк. Отново обръщам внимание на общия брой на внесените предложения за изменения в този доклад,които са общо 320! Затова и бе логично да реагирам остро, когато научих, че г-н Кючюк е пренебрегнал нашите предложения и те нямало да бъдат предложени за гласуване в Комисията по външни работи, което се предвижда да се проведе на 27 юни. При положение, че е постигнато разбирателство тези ни предложения да бъдат събрани в един общ компромисен вариант, така че да улесним не само докладчика, но и колегите при гласуването на Доклада в пленарна зала. Сегашните обяснения на колегата Кючюк прозвучаха крайно неубедително. Затова и логично му зададох пред два дни въпроса дали пренебрегването на българските национални интереси е политика на неговата партия ДПС или е само лична позиция, а може би и политическа амбиция. Защото направените от българските и не само от нас, предложения за изменения в този Доклад, са израз на основна европейска ценност – желанието явленията и процесите да се описват такива, каквито са в действителност, обективно и фактологично, а да не се заместват с общи и нищо неговорещи на европейските граждани кухи фрази. Не трябва в един европейски доклад желаното да се възприема за реално. Това може да се случва в телевизонно студио, но не и в такъв отговорен документ. А точно тази слабост демонстрира докладът на Илхан Кючюк. 

Ние, гражданите на европейска България, нямаме друга родина, чиито интереси да отстояваме. Наш национален дълг е да защитаваме българите в Северна Македония. И от този ни исторически дълг не може да ни освободи никакъв доклад. Дори негов автор да е българският евродепутат Илхан Кючюк. 

Автор: Александър Йорданов

trud.bg