Евроатлантикът в българската политическа гръд вече е много по-силно изявен от състрадателната ни православна душевност, която се предполага, че би трябвало да е в основата на всички наши отношения.
Уважаеми повелители на информационното захранване, в тази висота на партньорската ни преданост, съществува опасност да поставите българина пред нарастващо душевно объркване, а именно:
– На кого е длъжен да отдаде полагащото се нормално човешко състрадание и съчувствие – на близките на загиналите и на целия руски народ за чудовищния фашистки акт, или пък на заловените извършители, който според някои многострадалчески журналистически писания у нас, „видимо треперели от ужас, докато говорят“.
Ами направо напишете, че правата им са нарушени, а президентът Путин е хладнокръвен безумец, провиждащ, осигурени за извършителите – „мъченици“, „прозорци“ към Украйна.
Разбирам, неудобството на русофобията, да не кажа паническия страх от това, че в рамките на часове са задържани извършителите и част от сподвижниците им.
Определено, показен урок за мнозина.
Вероятно и затова в обективните ни новини се появява съобщението:
„Междувременно, вече има информация, че сградата на общинските власти и на правоохранителните органи за Московска област се намира буквално срещу „Крокус Сити Хол“.
Има и геолокализация – с други думи, помощ при атаката е могла да дойде много бързо.“
Език мой – враг мой!
На чужд гръб и сто тояги са малко, а ако пък след тоягите е нужно да се направи анализ от наши правоохранители „експерти“ и „специалисти“ в борбата с тероризма – там нямаме равни.
В тази сфера, у нас, хабилитирани лица да искаш.
В безсрамието си, духовната нищета има необходимост единствено от евроатлантически камертон, който да отмери тона – от там нататък, предаността в зададената партитурата е безпрекословна.
Само че, сега трудно би могъл да мине номера с набеждаването на някоя терористична организация за извършител.
Още повече, трудно ще си прокара път настойчивата мерзост да се утвърждава тезата, че едва ли не руските специални служби са планирали подобен зверски акт.
Няма как…
Затова е и това „видимо треперене от ужас“.
Не знам защо, извинете ме ако греша, но все си мисля, че „треперенето“ ще е съпроводено и с неприятна телесна миризма, която ще омирише неподозирани краища, които все си въобразяват че могат да стоят вечно на скрито.
Жалко е, че на фона на тази трагедия не се появи нито един от надпреварващите се за власт у нас, който искрено да изрази съчувствие по отношение на огромната мъка, сполетяла един православен, братски народ.
Тази агресивно налагана русофобия отвън, не би имала никога успех, колкото и да танцува със сребролюбието на политическата ни класа.
„Всяко лошо дело дава на дявола оръжие против нас; но той, въоръжен с него, се отнася жестоко към въоръжилите го“ – споделя преподобният Нил Синайски.
За всички е ясно, че продажността на политическата ни класа не би си позволила да освети сградата на Народното събрание с руския национален трикольор, в знак на съпричастност към жертвите.
Въпреки че кой друг флаг, по достойнство, заслужава подобно смирение и почит, ако не знамето на руския ни освободител от петвековно робство.
За съжаление, в тези сиви времена на нравствен упадък, изборът ни е да „даваме оръжие на дявола с делата си“.
Безумието е необходимо да помни – „въоръженият се отнася жестоко към въоръжилите го“.
Няма пуст грях.
Винаги се плаща точна сметка за него.
Велин Хаджолов
бивш шеф на ОСА в ДАНС
Бля, бля
преди 1 месец
Заради русофобията ,която владее медиите ни ,днес дори никакви сайтове не съм отварял Чета само руски и чета за съпричността на руснаците към жертвите на отвратителни терористичен акт. Такива пълзящи пред господарите си твари сигурно и по турско не е имало.
Коментирай