Пожар в изборно време

https://svobodnoslovo.eu/svyat/pozhar-v-izborno-vreme/131766 SvobodnoSlovo.eu
Пожар в изборно време

В Скопие огънят изпепели купола на Универсална зала, възкресявайки политическата полемика кой трябва да се грижи за нея

Символът на солидарността с пострадалите от земетресението от 1963 г. стана пример за това как се заличава България в паметта на скопияни

Нямаше начин това да не се случи. Просто беше въпрос на време. Независимо какво ще открие разследването за причината за огъня - случайност или преднамереност, Универсална зала в Скопие вече няма да бъде същата.

В разгорелия се естествен дебат за съдбата на обекта оттук нататък вече се появиха и крайните мнения тя да бъде разрушена, на нейно място да бъде поставена една паметна плоча и да се гради обект със същото многофункционално значение на друго място в столицата на Северна Македония. Терени за целта щели да се намерят. Практично, казват, щяло да бъде. Защото времето на залата, която е пълно копие до всеки детайл на изгорелия през 1983 г. Софийски цирк на „Солни пазар“, отдавна било изтекло. Модерните времена искали нещо друго. 

Пълни глупости, разбира се. Този „прагматизъм“ в бъдещето на обекта, останал като символ на солидарността с бедстващите граждани на Скопие след земетресението от 26 юли 1963 г., може да се върти в главите само на хора, които наистина искат да обезличат паметта на жителите на Скопие, а и на цялата държава, за това кой стои зад изграждането на залата. Та, нали нейното първо име от 10 януари 1966 г., когато бе открита, бе Георги Димитров, като знак на „признателност“ към човека и политика от съседна България, направил толкова много за македонизацията на Пиринския край в България в първите следвоенни години.

Как няма да са доволни от техния „земляк“. Но и неговото политическо време изтече и от един момент насам залата бе наречена Универсална. Значи, тя се върна към нейното първоначално предназначение да изпълнява много задачи и да бъде мултифункционална. Каквато и беше дълги години. Освен концертите на звезди от регионална и световна величина, които се организираха там, на фестивали от различен характер, залата бе място и на партийни и обществени прояви. 

Първата ми служебна кореспондентска квартира бе на петдесетина метра от Универсална зала. По тази причина съм минавал оттам стотици пъти. По-късно в една от къщите зад залата бе настанен Българският културно-информационен център, та и поради това се е налагало да се позавъртам натам. И винаги ми е било криво, че на паметната плоча пред централния вход, която отбелязва връзката на залата със земетресението от 1963 г., не стои изричната благодарност към българския народ, подарил и помогнал за изграждането ѝ. Дори не се споменава. Написано е, че е построена с помощта на повече от 35 страни от света като знак на международна солидарност към Скопие след земетресението от 1963 г. И толкова. 

Да, наистина, след катастрофалните трусове на сутринта на 26 юли много държави се притекоха на помощ и оставиха дарения на жителите на града. И до днес се знае коя е Румънската болница. Или стотиците еднофамилни бараки, в които изгубилите своите домове жители на Скопие са били настанени след бедствието, се знаят, че са финландски. И така нататък. Но вече май никой не нарича Универсална зала „българската“, както е било в първите години на нейното откриване. Универсална и толкоз.

Имаше един момент, когато дори бях решил да направя филм за това. За схемата, по която от масовата памет на обществото се трие истината за едно историческо събитие, или за характера на подкрепата, която съседна България даде на жителите на Скопие след земетресението. Бях издирил някои от старите звезди на естрадата и народната музика, все още живи, които бяха направили първите си стъпки в песенната си кариера тъкмо от нейната „бина“. Всички като един говореха за това какво „българската“ Универсална зала им е дала като място на изява. Как пък, тези хора, повечето от които днес вече не са между живите, за съжаление, не се уплашиха да кажат нещо друго, освен истината. Но времето минава, поколенията се сменят и забравата покрива действителността. Още повече, когато това се стимулира.

Мястото, на което е била построена залата след земетресението, е наистина и централно, и символно. Било е такова и тогава, а сега, във времето на агресивния урбанизъм, който тресе Скопие, е още повече. Ъгълът на улица „29 ноември“ с булевард „Партизански одреди“ (има такъв, разбира се) е колкото атрактивен, толкова и апетитен. През първите години обектът беше заобиколен от голям паркинг, от който впоследствие отзад бе отхапана една голяма част за построяването на поредната жилищна сграда със задължителния ресторант и кафене отдолу. 

Добре, ще напусна носталгичната територия и ще се прехвърля върху другата, политическата. През 2028 г. Скопие ще бъде културна столица на Европа. Сред аргументите, с които Скопие кандидатства за това, основният бе обещанието, че уникалната по своята форма Универсална зала ще бъде обновена, реконструирана и възстановена по начин, по който да засияе с целия с блясък по време на европейските културни прояви и празници. Но темата за съдбата на залата също си има своята история, богата и пребогата, изпълнена с противоречия и тънки финансови и политически сметки. И докато политиците се караха, залата беше оставена на самотек, не изпълняваше вече своите многообразни задължения, и създаваше представата, че само се чака моментът сама да падне в краката на строителните предприемачи. Всеки от кметовете на града, с различна партийна обвързаност, обещаваха златен дъжд за обновата на залата, но после или забравяха обещанията си, или излизаха с идеи, коя от коя по-неприемливи. Сега чувам, че Коце Траяновски от ВМРО-ДПМНЕ, който управляваше града по времето на Никола Груевски, казвал, че ако не го били сменили от поста, всичко около Универсална щяло да бъде наред. Сякаш не помня, че тъкмо по негово време, заедно с тогавашната министърка на културата Елисавета Канчевска-Милевска обявиха, че бутат обекта и на негово място ще построят едно фантазе във формата на яйце, което да поеме всички функции на старата зала, но и да придаде нов, футуристичен вид на града. Дали че им се видя скъпо със своите 75 милиона евро, или пък обществената енергия помете проекта, но той бе спрян. 

Не остана назад и следващият кмет - социалдемократът Петър Шилегов, който заедно с министъра на културата от кабинета на Зоран Заев - Роберт Алагьозовски, обещаха реконструкцията да започне през 2019 г. Нищо не стана, само дебатът се изостри. Падна Шилегов, дойде моята съгражданка Данела Арсовска, подкрепена от ВМРО-ДПМНЕ. Казвам „съгражданка“, защото адресно за българското си гражданство е регистрирана в родния ми Петрич. И тя обещаваше чудеса, но в крайна сметка даде контрола и отговорността за съдбата на Универсална на ресорното министерство на културата. То пък отдели средства да оправи купола на покрива като първа стъпка за възстановяването на сградата в нейния първоначален вид от 1966 г., с който да посрещне европейските културни дейци през 2028 г. 

Но тъкмо този купол изгоря на 8 април 2024 г. Точно в разгара на предизборната кампания. Първият, който се възползва от ситуацията, бе президентът и кандидат за нов мандат Стево Пендаровски. Като човек опитен, той веднага включи темата в предизборната си реторика като поиска пълно разследване на инцидента и наказание за виновните. И залата отново да бъде възстановена. Той знае как да прави това.

Автор: Костадин Филипов

trud.bg

2 Коментара

Emigrant

преди 1 месец

Има паралели между Македония и Украйна: и двете държави са изкуствено създадени от части от държавата-майка, и са насочени срещу нея. На украинците им промиват мозъка последните 30 години, а на македонците - последните 100 години. Като резултат имаме "Антирусия" и украинци, които мечтаят да колят руснаци. И Македония, където бившите българи се гнусят от всичко българско. Разликата е, че сърбите го направиха, и продължават да го правят с цел заграбване начужда територия. А САЩ и Великобритания воюват с чужди ръце срещу Русия. Единственото спасение е обща история за цяла Европа, основана на факти, а не на фантазии.

Коментирай

Emigrant

преди 1 месец

Има паралели между Македония и Украйна: и двете държави са изкуствено създадени от части от държавата-майка, и са насочени срещу нея. На украинците им промиват мозъка последните 30 години, а на македонците - последните 100 години. Като резултат имаме "Антирусия" и украинци, които мечтаят да колят руснаци. И Македония, където бившите българи се гнусят от всичко българско. Разликата е, че сърбите го направиха, и продължават да го правят с цел заграбване начужда територия. А САЩ и Великобритания воюват с чужди ръце срещу Русия. Единственото спасение е обща история за цяла Европа, основана на факти, а не на фантазии.

Коментирай

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.