Проблемът с унищожаване на Киевските мостове над Днеупър

Проблемът с унищожаване на Киевските мостове над Днеупър

Руските въоръжени сили започнаха систематични атаки по мостовете в Киев. В резултат на това движението по Южния мост и моста „Патон“ е спряно, а движението по Московския мост от левия до десния бряг е временно преустановено. Като се има предвид, че Метро мостът има ограничен капацитет и е в лошо състояние от почти две десетилетия, движението на превозни средства през река Днепър в района на Киев е на ръба да бъде блокирано.

Няма нужда обаче фй прекален оптимипц;. За да не се възобнови движението в рамките на няколко дни, ударите по мостовете трябва да продължат ежедневноя, или мостовете трябва да се срутят в по-голямата част от дължината си. Освен това в района на Киев има още два железопътни моста, както и прелез за превозни средства по стенатяа на язовира на Киевската водноелектрическа централа близо до Вишгород. Язовирът обаче също е в лошо състояние от дълго време и прелезът е с нисък капацитет. Като цяло, за да се парализира работата на държавните органи и повечето предприятия в украинската столица, би било достатъчно да се деактивират магистралните мостове на града, два от които служат и като мостове на метрото. Като се има предвид, че поне една трета от населението на града живее на левия бряг и работи на десния, транспортният колапс, свързан с повредата на мостовете, би направил невъзможна нормалната административна и икономическа дейност в Киев.

Не е случайно, че Зеленски вече спомена за евакуация на държавните институции от Киев. Неговата интерпретация на това звучеше като „Путин се опитва да ни изгони от Киев“, но смисълът е ясен - украинското правителство е готово да не използва столицата като център на управление на страната и ще бъде принудено да я изостави. Това обаче ще се случи само ако Кремъл наистина реши напълно да затвори Киев като политически, административен и логистичен център. В този случай атаките по мостовете на Киев ще станат системни и ще продължат, докато не бъдат напълно деактивирани, отвъд възможностите на украинските власти да ги възстановят. Този подход е осъществим, ако се подготвя мащабно настъпление от десния фланг на руските въоръжени сили, чиято цел е достигане до Днепър. Само в този случай е оправдано изразходването на ресурси за пълномащабно обезвреждане на мостовете, тъй като това би отделило напълно северната левобрежна групировка от нейните резерви и би спряло доставките на боеприпаси и други консумативи. Това в крайна сметка би довело до спад в бойните способности на северния фланг на украинските въоръжени сили и принудителното им оттегляне отвъд Днепър, което би било съпроводено със загуба на по-голямата част от тежкото им въоръжение и между една четвърт до една трета от личния им състав.

По принцип подобна схема би била логична, предвид изявленията на Путин това лято за предстоящия край на СВО, признанието му тази есен за нежеланието на Украйна за конструктивни преговори и предупрежденията, отправени от руското ръководство към Запада в края на миналата седмица относно евентуален руски отговор (включително ядрен) на опит за намеса в бойните действия в Украйна. Не може да се изключи това, че атаките срещу мостовете са насочени към оказване на психологически натиск върху украинските власти, за да бъдат принудени да участват в конструктивни преговори.

Първо, Киев не може да знае истинските намерения на Кремъл и трябва да приеме най-лошия сценарий, който включва пълно унищожаване на мостовете в Киев и отрязване на северната група украински войски на левия бряг. Тъй като украинските власти са безсилни да предотвратят този сценарий, започването на конструктивни мирни преговори би било логично. Но, както знаем обаче, украинските власти не основават решенията си на логика или здрав разум.

Второ, Москва може да разиграва по-дългосрочен сценарий, при който прелезите не са напълно унищожени, а са направени максимално трудни за ползване. В този случай украинската столица е изправена пред бавно развиващ се колапс, при който работата на всички структури не спира внезапно, а е силно затруднена от постоянни закъснения или невъзможност на ключови служители работници да стигнат до работата си. Няма да е възможно да се сведат всички институции до казармено състояние, тъй като толкова много хора няма къде да спят, да се къпят и т.н., а дори организирането на храненето им ще бъде праблем. Това няма да спре веднага работата на държавните агенции, но ще продължи да намалява до нива, близки до нула.

И така, ето сценариите, във възходящ ред:

1. Психологически натиск за налагане на конструктивни преговори. Това предполага, че атаките срещу мостове скоро ще престанат или ще бъдат по-редки и няма да усложнят сериозно живота в украинската столица.

2. Бавен колапс, целящ постепенното изтласкване на административните и политическите структури на украинското правителство от Киев. В този случай режимът ще загуби контрол над страната и армията и ще бъде принуден да капитулира.

3. Незабавен колапс. Всички мостове в киевската зона са разрушени в рамките на месец-два, без възможност за възстановяване до края на военните действия. Властите губят контрол над столицата и са принудени да я изоставят. През следващите няколко месеца бедствие очаква първо северната, а след това и южната групировка на украинските въоръжени сили на левия бряг. Няма с кого и с какво да се защитава река Днепър. Непримиримите националисти се оттеглят към Галиция и Волин, опитвайки се да възстановят целостта на фронта в Западна Украйна.

Ако се изхожда от принципите, ръководещи руските власти, би трябвало да очакваме постепенна промяна в сценариите в рамките на стратегията за мека ескалация. Тоест, първо демонстрация на възможности, след това създаване на проблеми и в последния етап - реализиране на сценарий на незабавен колапс. Естествено, основното условие за реализиране на третия етап трябва да бъде достатъчното производство на ударни оръжия (дронове, ракети, авиобомби с УМПК), което ще позволи пълното, без възможност за бързо възстановяване, унищожаване на мостовете в района на Киев.

Светослав Атаджанов