Означава ли фактът, че в Скопие председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен не се срещна с лидера на опозицията, че натискът за промени в конституцията е прекратен?
Местните избори у нас приключиха и това е добра новина. Кой каквото могъл – взел, кой каквото пропуснал, си е за негова сметка. Както винаги, има доволни, има недоволни, но лично аз съм приятно изненадан, че в ожесточената предизборна реторика темата за Македония бе третирана частично, и то главно и единствено около случая с онзи Андрей Зографски, чиято майка Солза Грчева се проявява като антибългарски настроена. В крайна сметка синът влезе в състава на Общинския съвет в София, а майката... За майката тепърва ще видим. Ако ползвателите на този сюжет си бяха направили труда да се поразровят в биографията на бъдещия общински съветник, сигурно щяха да извадят и нови подробности, които да пуснат в предизборно обращение. Например фактът, че дядото на момчето, баща на съпруга от първия брак на Солза Гърчева, е известен академик в Северна Македония, вече покойник, Йордан Зографски. Какъв терен за закачки само, но пропуснат от ПР-ите на партиите, които се изявяваха против ПП/ДБ. Което пък отново изважда на преден план препоръката, че повече трябва да се чете. Или поне да се пита. Перифразирайки една популярна фраза от един чудесен филм ще кажа, че и Македония, като и Изтока, са „дело тонкое“.
Така. В миналия брой изказахме прогноза за предстоящото тогава посещение в Скопие на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Визитата мина и замина, но вместо да хвърли повече светлина около позицията на Северна Македония по отношение на европейската интеграция, тя още повече замъгли и без това неясната картина.
Очакванията, както казахме, фон дер Лайен да предложи нови идеи за излизането от кьорсокака, в който политическите елити в Скопие се набутаха по отношение на старта на преговорния процес за членство в ЕС, не се оправдаха. Просто станаха отново терен за вътрешнополитическа употреба и за поредното доказателство, че опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ няма намерение да промени становището си и да подкрепи вписването на българите в конституцията.
И второ, че в обществото все още се намират и предлагат публично идеите на разни политически шамани, които с голяма доза сериозност предлагат варианти за изход, които имат една цел - заобикаляне на условието от предложението на ЕС да бъдат извършени промени в основния закон и чрез тях българите в страната да намерят мястото си като държавотворен народ в конституцията.
Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски, който преди месеци лансира идеята за „замразяване“ на промените в основния закон чак до момента, в който Северна Македония получи право на членство, в навечерието на пристигането на Урсула фон дер Лайен я трансформира в „безусловен“ старт на преговорния процес. Но за да не остане неговата „формула“ извън медийното и обществено внимание, един друг наш стар познайник, първият посланик на Република Македония у нас проф. Георги Спасов я поднови в свой текст в местен седмичник. Писахме за това, но понеже ни се струва, че цялата тази конструкция не е въпрос на случайност, а на системна медийна и политическа пропаганда, се налага пак да я повтаряме.
Целта? Изглежда ясна - да се създава впечатлението, че в Скопие съзнават безпътицата на ситуацията с гласуването на промените в основния закон и поради тази причина търсят начин да я преодолеят. Същественото обаче е, че това търсене не се фокусира върху изпълнението на единственото условие от страна на ЕС за старт на преговорния процес, а именно - промените в конституцията и включването на българите в нея, а върху странични, до голяма степен екзотични, идеи как те да бъдат заобиколени.
Типична проява на балкански политически тарикатлък, с който (имам достатъчно примери за това) още от началото на дългия път към европейско членство на Република Македония, в Скопие решиха, че могат да постигнат резултати, за които други държави кандидатки са положили много усилия и са направили много болезнени реформи.
Даже в доста моменти съм бил убеждаван от политици и журналисти в Скопие, че в този смисъл те ще следват примера на България. Тя била станала член на ЕС без да е напълно готова за това, но в определен момент е имала на върха на държавата личности, които са успели - хайде да го кажем по-меко, да заблудят Европейската комисия. Да не говорим за обвинението, на което се акцентира в различни наративи, че Северна Македония е извън Европейския съюз защото България незаслужено е заела мястото u. Но и това е познато - създават измислен повод, с който да хвърлят вината на някой друг, а най-често това е България, обрастват го с аргументи, които не е задължително да бъдат достоверни, и го пускат в публична употреба. И започват да си вярват в него.
Както се видя, Урсула фон дер Лайен не се впечатли нито от едното, нито от другото становище на местните хора. Нещо повече, те останаха изненадани и впечатление от факта, че тя следва плътно задачата, с която започна обиколката си из Западните Балкани от Скопие - да представи плана си за растеж на страните кандидатки за членство в ЕС, за който говори неотдавна в Тирана. Проследявайки пресконференцията u, която даде заедно с премиера Димитър Ковачевски, останах с усещането, че самата фон дер Лайен е леко разочарована от подмяната на интереса на местните медии към новия голям проект на Брюксел за приближаване на страните кандидатки към пълноправното членство за сметка на традиционното остро любопитство за ситуацията около евентуалния старт на преговорния процес. Как да го кажа - нейните приоритети, значи, и приоритетите на Европейската комисия, не съвпаднаха с очакванията на местните медии и политици. И това не е за първи път.
Защото традиционно посещението на Урсула фон дер Лайен се приемаше като поредна проява на политиката на натиск, този път на най-високо ниво от ЕС, върху политиците край Вардар, и особено над лидера на опозицията Християн Мицковски, да промени позицията си и да даде подкрепата си за конституционните промени. Въпреки предварителното обяснение, че целта на пътуването на фон дер Лайен е друга, че тя има намерение да очертае нови хоризонти по пътя на европейската интеграция на страните кандидатки от Западните Балкани и че само от тях зависи дали ще се възползват от тази нова възможност. Щом самият председател на Европейската комисия идва, значи работата е „дебела“ и е дошло времето да се трие сол на главите на местните политици. И особено на Християн Мицковски.
Изненадата обаче бе голяма, когато стана ясно, че Урсула фон дер Лайен ще се види само с президента Пендаровски и ще разговаря с премиера Ковачевски. Мои колеги от Скопие онзи ден ми казаха, че до последния миг от престоя на фон дер Лайен в Скопие са очаквали тя да намери начин и някъде, дори попътно към летището, да се види с лидера на ВМРО-ДПМНЕ.
Посланието на Урсула беше: това дали ще продължите по пътя ва европейската интеграция е ваш проблем и решението е в ръцете на всички партии в страната. За някои медии в Скопие всичко това бе достатъчно, за да направят съждението, че от Брюксел дават ясен знак, че отписват Християн Мицковски като партньор, дали е опозиционен лидер, както е в момента, или е премиер на страната, както се кани да стане след парламентарните избори следващата година. А те вече чукат на вратата.
Впрочем утре, сряда, 8 ноември, трябва да бъде оповестен редовният годишен доклад за напредъка на Северна Македония. От него всичко ще стане ясно.
trud.bg
