САЩ някога доминираха световните океани, Си Дзинпин променя това

Китай, корабостроителен гигант, предприема едно от най-мащабните военноморски разширения в мирно време в съвременната история

През 1998 г. малко известна развлекателна компания със седалище в Макао, световен център на хазартния бизнес, направи необичайна покупка: самолетоносач. Наречен „Варяг“, той първоначално е поръчан за Съветския съюз, но е оставен да ръждясва недовършен в украинска корабостроителница. Китайските купувачи заявиха, че възнамеряват да превърнат придобивката си за 20 млн. долара в плаващо казино.

Това се оказа измама. Китай, чийто неопитен флот никога не беше строил или експлоатирал самолетоносач, реши да използва „Варяг“ като експеримент. Отне 15 години, за да превърне разпадащия се, лишен от оборудване корпус в действащ кораб и да усвои излитането на самолети от него. По онова време някои военноморски анализатори се подиграваха на проекта.

Днес Китай разполага с три самолетоносача, а четвърти е в процес на изграждане. Западни експерти смятат, че той ще бъде с ядрено задвижване. Те са част от най-големия флот в света, който според официални американски данни, с които разполага „Уолстрийт джърнъл“, вече наброява над 400 бойни кораба и подводници. По брой корпуси китайският флот е с около 35% по-голям от американския.

Това е едно от най-мащабните разширения на военноморски сили в мирно време в съвременната история.

Във всеки един момент до 100 китайски военноморски кораба могат да бъдат в движение по някои от най-натоварените търговски и транспортни маршрути в Азия. Те оказват натиск върху съперниците на Пекин и провеждат тренировки за евентуален конфликт със САЩ. По-големите и модерни китайски кораби редовно навлизат и в райони, отдавна доминирани от американските военноморски сили.

Възходът на китайския флот е подпомогнат от бързото превръщане на страната в корабостроителен колос и най-голямата морска търговска сила в света. Огромните китайски корабостроителници произвеждат повече от половината от всички търговски кораби в света всяка година и използват този мащаб, за да строят военни плавателни съдове с впечатляваща скорост.

Освен това Пекин финансира изграждането на широка международна мрежа от пристанища, простираща се от Шри Ланка до Израел и Перу. Китайската брегова охрана и риболовен флот са най-големите в света. Изследователските му кораби методично картографират океаните, от Марианската падина до Арктика.

В продължение на векове Китай е бил континентална сила. Неговото внезапно и исторически значимо превръщане в една от водещите морски сили в света поставя САЩ пред предизвикателство, каквото страната не е срещала от Втората световна война насам.

Трансформацията се дължи отчасти на убеждението на китайския лидер Си Дзинпин, че възходът и упадъкът на държавите са неразривно свързани с океаните. Настоящи и бивши американски представители смятат, че Китай изгражда всеобхватна морска мощ от типа, който Алфред Тайър Махан, един от най-влиятелните американски военноморски стратези, препоръчва на страната си преди повече от век.

„Самият Си Дзинпин е по-близък до идеите на Махан от всеки американски лидер вероятно още от времето на Теди Рузвелт“, заяви Майкъл Студеман, който служи 35 години във Военноморските сили на САЩ и се пенсионира през 2023 г. като ръководител на Службата за военноморско разузнаване. „Той напълно вярва, като човек, изучавал историята, че всяка велика сила в крайна сметка се превръща в глобална морска сила.“

По думите на Студеман Америка страда от „морска слепота“. Тя остава военноморска сила, но вече не е истинска морска държава.

Днес малко товари се превозват с кораби под американски флаг. Заради отслабената индустриална база САЩ произвеждат много малко океански търговски плавателни съдове и изпитват трудности при разширяването на своя флот, който наброява около 290 кораба. Програмите за строителство на фрегати, удължаване на експлоатационния живот на остаряващите крайцери и използване на голям флот от крайбрежни бойни кораби се провалят.

В скорошен доклад на Министерството на военноморските сили се посочва, че въпреки удвояването на бюджета за корабостроене през последните две десетилетия, броят на американските военни кораби не е по-голям от този през 2003 г. Междувременно противниците на САЩ „изградиха флотове с темпове, невиждани от поколения“, се казва в документа.

„Бързото разширяване на китайския флот поражда сериозни опасения относно военните амбиции на Пекин“, заяви говорител на Държавния департамент в писмен отговор на въпроси. По думите му Китай използва морските си способности, за да демонстрира военна мощ, да прокарва широки териториални претенции и да сплашва съседите си, създавайки предизвикателства за американските интереси. Той добави, че САЩ ще продължат да защитават свободата на корабоплаването и да подкрепят съюзниците и партньорите си.

Белият дом заяви, че администрацията на Тръмп възстановява американския корабостроителен капацитет, реформира обучението на работната сила и премахва обременяващите регулации. „Президентът Тръмп постави възстановяването на американското морско превъзходство сред приоритетите си в степен, невиждана при предшествениците му“, заяви говорителката Анна Кели.

Министерството на отбраната на Китай не отговори на запитване за коментар.

По-голям, по-бърз, по-мощен

Китайският флот разширява безпрецедентно своите мисии и провежда учения с висока интензивност.

В началото на миналата година китайският военен кораб „Зуний“ демонстративно обиколи Австралия и проведе учения с бойни стрелби на около 5000 мили от китайското крайбрежие, принуждавайки търговски самолети да променят маршрутите си. Няколко месеца по-късно корабът с водоизместимост 13 000 тона участва в бойни тренировки в състава на ударна група на самолетоносач. След 200 дни и 50 000 морски мили в открито море през януари той се отправи на учения за откриване и преследване на подводници.

Надводните бойни кораби като „Зуний“ са сред най-модерните в света и демонстрират амбициите на Пекин да изгради флот за операции в открито море, способен да проектира военна мощ далеч от китайските брегове и да защитава интересите на страната зад граница. Китай ги определя като разрушители, но заради огромните им размери и огнева мощ американските военни ги класифицират като ракетни крайцери.

От влизането в строя на първия кораб от този клас през 2020 г. още девет бързо го последваха. През декември един от тях навлезе в западната част на Тихия океан в състава на оперативна група от четири кораба, включително огромен десантен кораб с водоизместимост 35 000 тона, предназначен да превозва 30 хеликоптера. Австралийски представители, обезпокоени от маневрите, изпратиха патрулен самолет да ги наблюдава.

„Те не строят куп малки корвети“, заяви Томас Шугарт, бивш американски подводничар и старши сътрудник в Центъра за нова американска сигурност. „Те изграждат флот от световна класа.“

Американският флот все още има предимство по обща водоизместимост, което означава, че корабите му са средно по-големи. През последните години обаче Китай започна серийно производство на все по-големи и по-способни плавателни съдове, като ги поръчва в големи количества и ги строи бързо. Официални американски данни, с които разполага „Уолстрийт джърнъл“, показват, че от 2020 г. насам Китай е добавил 71 големи бойни кораба и подводници, 19 от които само през миналата година.

На остров Чансин, срещу Шанхай, две съседни корабостроителници произвеждат търговски кораби, от газовози до огромни контейнеровози, за широк кръг международни клиенти. В същите предприятия се строят и различни модерни военни кораби за китайския флот.

Анализ на сателитни снимки от май показва два десантни кораба, два крайцера, три разрушителя, две фрегати и други по-малки военни плавателни съдове със сиви корпуси, всички в процес на строителство или ремонт на острова. Китай бързо го превърна в корабостроителен гигант и стратегически актив.

Само преди пет години на някои от местата, където днес се издигат тези кораби, е имало открити полета. Строителството на нова корабостроителница едва приключило, когато през 2023 г. започнала работата по един от най-големите десантни кораби в света, 40-хилядотонния „Съчуан“, наричан „самолетоносач за дронове“.

Появата му изненада военноморските анализатори, тъй като корабът беше по-голям и по-модерен от десантните плавателни съдове, които китайският флот започна да получава само две години по-рано.

През юни тази година в една от двете корабостроителници на Чансин се появи нещо още по-неочаквано: нов клас подводници, вероятно с ядрено задвижване.

„Всички бяхме направо смаяни“, заяви Шугарт.

Корабостроителницата „Цзяннан“, където е построена подводницата, досега не беше известна с производството на ядрени подводници, но изглежда тихомълком е получила подобна задача. Ръководители на американския флот заявяват, че разширяването на корабостроителниците, което наблюдават, е „драматично увеличило“ производствения капацитет на Китай за подводници, докато страната преминава от дизел-електрически към ядрени модели.

Американски представители очакват до 2040 г. китайските подводници редовно да действат в Индийския океан, в арктическите подстъпи и евентуално в Атлантическия океан.

Вашингтон смята, че Китай е на прага на мащабно разширяване на флота си от самолетоносачи. Доклад на Пентагона от миналата година, базиран на класифицирана разузнавателна информация, прогнозира, че до 2035 г. страната ще разполага общо с девет самолетоносача. Това би я доближило до паритет с американския флот от 11 самолетоносача, чийто брой се очаква да остане непроменен през този период. Подобно разширяване би било изключително впечатляващо за страна, която преди по-малко от две десетилетия не е разполагала с нито един самолетоносач.

През 2000-те години САЩ организираха посещения на китайски делегации на американски самолетоносачи. Между шест и десет китайски военни офицери се разпръсквали по корабите и задавали въпроси за функционирането на различните системи, припомня Студеман, бивш служител на американското военноморско разузнаване.

„Тогавашната идея беше, че ако им покажем колко сме способни, те ще се уплашат и никога няма да си помислят, че могат да ни предизвикат“, каза Студеман. Той се противопоставял на тези посещения, защото „единственото, което правеха китайците, беше да научат как работим със самолетоносачите, за да могат да експлоатират свои собствени“.

САЩ продължават да бъдат еталон в експлоатацията на самолетоносачи, но китайските операции постепенно се разширяват към все по-отдалечени райони. Това показват движенията на корабите, проследени от Япония и предоставени на „Уолстрийт джърнъл“.

През юни 2025 г. китайски самолетоносач, придружен от други военни кораби, навлезе в океанските води отвъд Япония и проведе симулирани бойни действия срещу втора китайска ударна група на самолетоносач. Това беше първият случай, в който Китай изпрати два самолетоносача едновременно в по-широкия район на западната част на Тихия океан. Изтребител J-15, излетял от единия самолетоносач, преследва японски патрулен самолет в продължение на 40 минути, като в един момент разстоянието между тях по хоризонтала е било едва 150 фута.

За първи път миналата година китайски самолетоносач премина отвъд островната верига в Тихия океан, включваща Гуам, където се намира важна американска военна база. Изтребителите тренират стотици излитания и кацания от палубите. Кадри напомнят на филма „Топ Гън“ и показват екипажи с ярки жилетки, които подават сигнали с ръце преди излитане.

През ноември, след като най-новият китайски самолетоносач „Фуцзян“ влезе в експлоатация, китайските държавни медии приветстваха „ерата на трите самолетоносача“ като символ на глобален престиж. „Фуцзян“ е оборудван с електромагнитни катапулти за изстрелване на самолети, система, използвана дотогава единствено от САЩ. Междувременно президентът Тръмп нареди на американския флот бъдещите самолетоносачи да бъдат изграждани без тази технология и да се върнат към парните катапулти, срещу което американските военноморски представители отдавна се противопоставят.

Държавник с морски визии

Ориентацията към морето е централна за визията на Си Дзинпин за възхода на Китай. Малко след като стана президент, през 2013 г. Си заяви пред висшето ръководство на Комунистическата партия, че е дошло времето страната да се превърне във „велика морска сила“. Той отбеляза как морските пътешествия са позволили на западните държави да откриват нови маршрути, да разширяват задморските си колонии, да контролират търговията и да се превръщат в световни сили.

От китайската история Си посочи експедициите на адмирал Джън Хъ през XV век. Неговият „флот на съкровищата“ доставял керамика до Ормузкия проток и се връщал с жирафи от източното крайбрежие на Африка. След това Китай се отвърнал от океаните и навлязъл в период на изолационизъм.

По думите на Си по време на Опиумните войни през XIX век, които ускорили рухването на последната китайска императорска династия, западните нападатели дошли откъм морето.

Си обедини китайските търговски морски интереси с военните амбиции на страната.

Той също така насочи значителни ресурси към рисковани военни проекти. Около 2014 г. Китай започна да превръща отдалечени рифове в Южнокитайско море първо в изкуствени острови, а след това във военни бази, променяйки баланса на силите в региона. Няколко години по-късно страната откри първата си задгранична военна база в Джибути, на източното крайбрежие на Африка, и подписа тайно споразумение за достъп до военноморска база в Камбоджа.

Китай започна да разширява и военноморските си бази по собственото си крайбрежие, като непрекъснато изгражда нови пристани, докове, сухи докове, складове за оръжия и други съоръжения.

Преди Си китайските военни анализи често се съсредоточаваха върху недостатъците на флота, като „гледаха на американския флот така, сякаш е десет фута висок“, заяви Райън Д. Мартинсън, доцент във Военноморския колеж на САЩ. Си насърчи флота да си постави амбициозни цели и да се превърне във високоефективна сила.

„И именно това се случи за изключително кратък период от време“, каза Мартинсън.

В свой доклад от началото на тази година, озаглавен „Флотът на председателя Си“, Мартинсън пише, че Си може да се нареди сред най-великите държавници с морски стратегически визии в съвременната история.

Близки и далечни морета

Основният военен приоритет на Китай днес е морската зона край неговото крайбрежие, простираща се от Жълто море до Източнокитайско и Южнокитайско море. Пекин се стреми да доминира в тези води, да присъедини островната демокрация Тайван и да попречи на американските сили да се намесят в евентуален конфликт.

Това е потенциално най-опасният морски регион в света.

САЩ се стремят да предотвратят китайската хегемония в тази зона. През нея преминават жизненоважни търговски маршрути, свързващи индустриалните центрове на Източна Азия с останалия свят. В района се намират трима американски съюзници и партньори: Япония, Тайван и Филипините. Те са част от така наречената „първа островна верига“, чиято защита е основен приоритет в стратегията на Пентагона спрямо Китай.

Ако САЩ и Китай стигнат до пряк военен сблъсък, той вероятно ще се случи именно тук. Този сценарий е определящ за военното разширяване на Пекин в мирно време, което има малко исторически аналози, включително по отношение на мощните ракетни сили на страната.

„Китайците имат способността не просто да предизвикат, но потенциално и да победят значителни части от традиционните американски военноморски сили, особено в рамките на първата островна верига и дори отвъд нея“, заяви Студеман.

Китай методично укрепва контрола си над стратегическите морски райони около първата островна верига. Неговите сили поддържат гъсто, многопластово и ежедневно присъствие, каквото няма друга държава.

Според представители на службите за сигурност, които следят движенията им, около Тайван постоянно действат приблизително шест китайски военни кораба, които бързо увеличават присъствието си по време на периодични учения. В Южнокитайско море броят им е около три пъти по-голям. Там Китай демонстрира сила срещу Филипините и Виетнам, с които има териториални спорове.

По-широкият китайски флот провежда все по-мащабни учения в този район, подготвяйки се за евентуална блокада или военен конфликт.

Военноморските сили са само една част от обширна мрежа от морски формирования, чиито непредсказуеми действия затрудняват противниците на Пекин. Мощната брегова охрана отстоява китайските претенции, понякога като обстрелва чужди кораби с водни оръдия или ги блъска. Хиляди риболовни лодки, обучени да действат при необходимост като непрозрачна морска милиция, внезапно се струпват в спорни райони. Официални изследователски кораби пресичат оспорвани води и проверяват реакциите на съперничещите си правителства.

Заедно тези сили коренно промениха регионалната динамика на сигурността, увеличавайки значително натиска върху САЩ и техните съюзници, които трябва да следят китайските движения и да бъдат готови да реагират.

Разширявайки оперативния си обхват, китайският флот изгражда и постоянно присъствие отвъд първата островна верига и се подготвя да не допуска американските сили близо до континенталната част на страната в случай на война. С други думи, Китай разширява своята „стратегическа дълбочина“, заяви Мартинсън от Военноморския колеж на САЩ.

Целта, по думите му, е „провеждане на високотехнологични военноморски операции срещу друга велика сила, САЩ, възможно най-далеч на изток“. | БГНЕС