Неделята във Франция премина в атмосфера на траур, шок и взаимни обвинения
След като през уикенда в градове из цяла Франция избухнаха безредици, центристкото правителство на страната обвини основната крайнолява партия в подбуждане към насилие. Партията на свой ред обвини правителството, че разпалва общественото недоволство с години на лошо управление и прекомерна полицейска сила.
Как реагира основната крайнодясна партия? Тя обвини и двете страни и премина към предизборна кампания.
„Плащаме за десетилетия на мекушавост към престъпността, слаб авторитет, морално, психологическо и материално разоръжаване на вътрешните ни сили за сигурност“, заяви Жордан Бардела, лидерът на крайнодясната партия „Национален сбор“, след като излезе от полицейски участък в центъра на Париж в неделя. Той обясни, че е отишъл там, за да подкрепи полицаите.
След това се обърна към „честните граждани“ на Франция, които в неделя бяха шокирани от разбитите витрини и опожарените магазини, пострадали при безредиците през предходната нощ. Според него те имат жизненоважна роля за възстановяването на националната стабилност, като подкрепят неговата партия на предстоящите избори. „Хората трябва да се събудят сега. Трябва да направят правилния политически избор, а във всеки случай ние сме готови да възстановим реда в страната“, каза Бардела.
Неделята във Франция премина в атмосфера на траур, шок и взаимни обвинения. Ден по-рано големи мирни протести с искания за по-добри условия в училищата и срещу нарастващите разходи за живот бяха засенчени от облечени в черно и често маскирани участници с неясна политическа принадлежност. Те нападнаха правителствени сгради и магазини в цялата страна, като на места разграбваха стоки, включително вино и електроника.
За „Национален сбор“, която се представя като партия на закона и реда и настоява за експулсиране на нередовните имигранти, неделята беше и ден на политическа възможност. Шест месеца преди президентските избори кандидатката на партията Марин льо Пен е фаворитка според социологическите проучвания. „Картината на Франция, която се разкрива тази сутрин на фона на всички разрушения, играе в ръцете им“, каза Бруно Котре, политолог от Sciences Po в Париж. „Ясно виждаме, че „Национален сбор“ не е губещата страна тук.“
Льо Пен се опита да „детоксифицира“ партията, като изтласка на заден план основателя ѝ и свой баща Жан-Мари льо Пен, известен с расистките, хомофобските и антисемитските си изказвания. Партията обаче никога не се е разграничила напълно от него, а много от кандидатите ѝ са правили расистки или антисемитски изказвания. Върховните съдилища на Франция също са запазили официалното ѝ определение като крайнодясна.
Реакцията на партията на безредиците отразява начина, по който крайнодесни формации в цяла Европа се представят като решение на различни социални и управленски проблеми. През юли испанското правителство за кратко загуби контрол над границата на испанска територия в Северна Африка, което даде на крайнодясната партия Vox нова тема за кампанията ѝ. В Германия крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (AfD) води в националните социологически проучвания, отчасти като насочва обществените опасения към въпросите за националната идентичност.
Във Франция тази седмица, докато Бардела критикуваше действията на правителството по отношение на полицейската работа, Льо Пен използва момента, за да атакува Жан-Люк Меланшон, лидера на основната крайнолява партия „Непокорна Франция“ и един от основните ѝ съперници за президентския пост. Тя заяви, че „легитимните социални искания“ са били „присвоени от крайната левица и реториката на Жан-Люк Меланшон“ и неговите съпартийци, които обвини, че създават хаос чрез „легитимиране на насилието“. Партията отхвърля това обвинение.
Безредиците избухнаха в особено чувствителен момент за Франция, която вече се бори с голям бюджетен дефицит и блокиран парламент, в който никоя партия няма мнозинство. „Крайната десница със сигурност ще спечели от това“, каза Алексис Велер, 53-годишен режисьор, който спря мотоциклета си в неделя сутринта, за да снима счупени витрини и изрисувани стени в центъра на Париж. „Ние сме много разделена страна. Положението е много, много тревожно“, добави той.
Политически анализатори предупредиха, че шестте месеца до изборите са дълъг период и че мотивите на избирателите рядко се съсредоточават само върху един въпрос.
Според Венсан Мартини, професор по политически науки в Университета на Ница на Лазурния бряг, обаче насилието се вписва идеално в картината, която „Национален сбор“ отдавна представя: Франция, разделена на две общности, борещи се за оцеляване. Партията описва страната като разделена между градските центрове, за които твърди, че са пълни с „уок“ студенти и бунтовници, и „добрата Франция“ на тихата провинция.
„Те се опитват да противопоставят тези две Франции по очевидна причина: електоратът им не е в градските центрове, нито в предградията, а определено е в другата Франция“, каза Мартини и добави, че това „подхранва усещането за упадък, за декаданс“. Дали безредиците ще доведат до трайно подобряване на позициите на „Национален сбор“, отчасти ще зависи от това дали протестите ще продължат, посочи той.
В неделя вечерта Льо Пен публикува видеообръщение, в което представи именно тази картина на разделена Франция. Тя беше заснета зад дървено бюро, с френското знаме зад гърба си и сключени ръце, в образ, напомнящ на бъдещ държавен глава. „Осъждам присвояването на този гняв от бандити, които сеят хаос в градовете на Франция“, каза тя. „След шест месеца френският народ ще може да избере различен път: този на възстановения авторитет и сигурност.“
„Национален сбор“ подкрепя увеличаването и укрепването на полицейските сили. По време на парламентарните избори през 2024 г. партията водеше кампания за задължителни минимални присъди, ограничаване на възможностите за намаляването им и изграждане на повече затвори. Тя обеща също да намали от 18 на 16 години възрастта, на която обвиняемите могат да бъдат съдени като пълнолетни, и да прекрати държавните субсидии за родители на малолетни правонарушители. Откакто настоящата вълна от протести започна в гимназии в работническите предградия, Бардела осъди учениците, които нанасят щети на училищата, и изрази подкрепа за полицаите, пострадали при сблъсъците с демонстранти.
От другата страна на Атлантическия океан президентът Доналд Тръмп и вицепрезидентът Джей Ди Ванс, които и двамата са изразявали подкрепа за Льо Пен в миналото, също коментираха безредиците по начин, който засили посланията на „Национален сбор“. Макар самоличността на повечето облечени в черно и маскирани участници в безредиците да остава неизвестна, американските лидери представиха случващото се като последица от имиграцията.
„Франция гори! Имиграцията на хора от напълно различен свят, хора с омраза в сърцата си, разби тази някога велика страна. Затворете границите и поемете контрола, преди да е станало твърде късно!“, написа Тръмп в социалните мрежи.
Ванс обвини за насилието „западните либерали“, които според него „внесоха Третия свят във Франция и други страни в името на разнообразието и състраданието. Те игнорираха основни въпроси за асимилацията и съвместимостта. Надявам се, че американците обръщат внимание. Това е бъдещето, което демократите в Конгреса търсят за вашата страна“.
Предвид ниската популярност на правителството на Тръмп във Франция не беше ясно дали тези изявления ще помогнат на „Национален сбор“ или ще навредят на партията.
В полицейското управление в неделя Бардела се изправи пред Пурия Амиршахи, депутат от партията на зелените, който обикаляше избирателния си район с трицветния пояс на избран представител. Според него е скандално, че докато той работи на място, Бардела използва ситуацията за предизборна кампания.
„Те прекарват времето си, както виждате, потривайки ръце от това насилие, сякаш техният момент е дошъл“, каза Амиршахи. След това се обърна към камерата: „Ние във Франция трябва да се обединим. Трябва да застанем заедно пред предизвикателството пред нас, а не да изпадаме в този модел на разделение и в тази порнография на насилието, която изглежда в момента го вълнува.“
Бардела обаче не го слушаше. Той вече беше скочил в кола и беше заминал. |БГНЕС
----------------------
Анализ на Катрин Портър, „Ню Йорк Таймс"
