Пекин ускорява прехода към „интелигентна война“, в която изкуственият интелект ще свързва сензори, дронове, ракети и автономни бойни платформи
Китайският президент и председател на Централната военна комисия Си Дзинпин призова Народноосвободителната армия (НОАК) да ускори военното приложение на изкуствения интелект, настоявайки въоръжените сили да засилят развитието на „интелигентна военна система“ като част от по-широки усилия за трансформиране на въоръжените сили на Китай в бойна сила от световна класа, пише военното издание Military Watch. Забележките бяха направени по време на среща на ръководството на Комунистическата партия преди 99-ата годишнина на НОАК, като Си подчерта, че новите технологии, по-специално изкуственият интелект и безпилотните системи, ще играят решаваща роля в бъдещите бойни операции. Според китайските държавни медии, Си е инструктирал военните да задълбочат интеграцията на изкуствения интелект в оперативното планиране, командните системи, безпилотните бойни платформи и по-широкото управление на бойното поле.
Президентът Си подчерта, че бъдещата военна модернизация трябва да се фокусира върху бойната ефективност, като същевременно ускори изграждането на „интелигентна военна система“, което показва, че се очаква изкуственият интелект да стане централен за следващия етап от развитието на силите на НОАК. Този акцент върху военния ИИ отразява стратегическа посока, която НОАК следва повече от десетилетие. Китайските специалисти по отбрана все по-често описват войната като прогресираща от механизация, през информатизация, към интелигентизация, при която изкуственият интелект подкрепя или все повече поема функции, традиционно изпълнявани от човешки оператори.
Вместо да разглежда ИИ като самостоятелна способност, китайската доктрина все повече го третира като технология, способна да свързва сензори, комуникационни мрежи, прецизни оръжия и автономни системи в интегрирана архитектура на бойното поле. Изкуственият интелект вече се включва в широк спектър от китайски военни програми. НОАК е инвестирала сериозно в автономни разузнавателни системи, безпилотни летателни апарати, безпилотни надводни плавателни съдове и автономни подводни апарати, като едновременно с това разширява подпомаганата от ИИ поддръжка на решения за командния щаб. Тези възможности са предназначени да съкратят времевите рамки от сензорите до стрелеца, да подобрят осведомеността за бойното поле и да позволят на командирите да обработват значително по-големи количества информация, отколкото би било възможно по време на бойни действия с висока интензивност.
Едно от основните предимства, на които Китай се радва в развитието на военния изкуствен интелект, е мащабът на неговия граждански технологичен сектор. Фирми като Huawei, Tencent, Alibaba и множество специализирани фирми за изкуствен интелект са се превърнали в световни лидери в машинното обучение, компютърното зрение и обработката на данни, създавайки солидна технологична база, от която могат да се извлекат военни приложения. Политиката на Пекин за сливане на военно-цивилни технологии се стреми да гарантира, че постигнатият в търговския сектор напредък може бързо да бъде прехвърлен в отбранителни програми, което позволява на НОАК да използва иновациите, възникващи от една от най-големите цифрови икономики в света.
Подходът на Китай се различава от този на много западни военни, като интегрира изкуствения интелект в почти всеки аспект от развитието на силите едновременно, вместо да го третира като изолирана изследователска програма. Очаква се изкуственият интелект да подобри мрежите за противовъздушна отбрана, да подобри разпознаването на ракетни цели, да оптимизира логистиката, да координира рояци от дронове и да увеличи ефективността на системите за прецизни удари с голям обсег. Резултатът е предназначен да бъде сила, способна да действа със значително по-високо темпо, като същевременно намалява зависимостта от човешка намеса по време на критични фази на бойните действия.
Акцентът върху безпилотните системи стана особено ясно изразен. Китай вече е сред най-големите производители на военни дронове в света, а на последните изложения бяха показани все по-усъвършенствани автономни бойни самолети, роботизирани наземни превозни средства и безпилотни военноморски платформи. Очаква се изкуственият интелект да служи като централна технология, позволяваща на тези системи да си сътрудничат в различни области, позволявайки на пилотираните и безпилотните платформи да функционират като интегрирани формирования, а не като независими активи. Западните специалисти по отбранително планиране също така определиха военния изкуствен интелект като една от основните области, в които се очаква стратегическата конкуренция с Китай да се засили през следващото десетилетие. Огромното лидерство на Китай в научноизследователската и развойна дейност в тази област обаче е едно от най-отчетливите му предимства.
Подновеният фокус на президента Си върху изкуствения интелект съвпада и с безпрецедентно ускорение в модернизацията на китайската отбрана в по-широк смисъл. НОАК бързо разшири производството на изтребители от пето поколение, поръча най-големия в света флот от разрушители след Студената война, въведе в експлоатация оперативни хиперзвукови оръжия и наскоро постигна бърз напредък в летателните изпитания на първия в света боен самолет от шесто поколение.
Изкуственият интелект все повече се разглежда като софтуерен слой, предназначен да свърже тези усъвършенствани платформи в единна бойна мрежа, способна бързо да открива, обработва и атакува цели в множество области.
trud.bg
