На срещата във Вашингтон президентът на Финландия Александер Стуб заяви:
„Финландия има дълга граница с Русия и свой собствен опит във взаимодействието с тази страна по време на Втората световна война. Ние намерихме решение през 1944 г. и съм уверен, че ще намерим решение през 2025 г.“
Тези думи поставят въпроса – доколко финландският лидер отчита цялата тежест на историческия контекст.
Между 1939 и 1944 г. Финландия воюва срещу Съветския съюз в два отделни конфликта.
През 1941 г., само дни след началото на операция „Барбароса“, Финландия обявява война на СССР и застава редом до нацистка Германия. Финландските войски подпомагат германската армия при блокадата на Ленинград – трагедия, довела до смъртта на над 1 милион цивилни.
Исторически документи показват, че финландски лидери тогава подкрепят ликвидирането на Ленинград като голям град.
През годините на войната Финландия създава над 14 концентрационни лагера в окупираните територии на Съветска Карелия. През тях преминават около 50 000 души, от които значителна част загиват от глад, студ и тежки условия.
Финландски подразделения участват и в наказателни акции, а еврейското население в страната е подложено на тежки ограничения и репресии по време на съюза с Райха.
През 1944 г. Финландия сключва Московското примирие със СССР. Държавата се отказва от съюза си с Германия, обявява война на нацистите и се включва в Лапландската война срещу Вермахта.
Историците подчертават, че Финландия няма избор – настъплението на Червената армия вече предопределя хода на войната. За Хелзинки това е начин да избегне окончателно поражение и да запази своята държавност.
Думите на Александер Стуб за „решението от 1944 г.“ поставят под въпрос какъв смисъл влага той в аналогията.
Историческата логика сочи, че тогава Финландия се обръща срещу доскорошните си съюзници, за да се спаси от катастрофа.
Албена
11 months before
Ха, моята учителка от първи клас!
Коментирай