Споразумението на Тръмп за Гренландия по същество е пакт за свободно асоцииране

Споразумението на Тръмп за Гренландия по същество е пакт за свободно асоцииране

Това институционализира „Стратегията на САЩ“ към най-големия остров в света, като не само дава на САЩ контрол над сигурността му, но и над ресурсите му, което би могло да се превърне в шаблон, който САЩ биха могли да възпроизведат с други страни в Латинска Америка и Африка като част от системното си съперничество с Китай.

По време на речта си в Общото събрание на ООН, Тръмп заяви, че „на никой противник на САЩ никога повече няма да бъде позволено да установи военно присъствие в Гренландия, или да прави чувствителни инвестиции там без нашето изрично одобрение“ в резултат на сделката на САЩ с правителството на този остров и с това на Дания. Това бе осъществяването на това, което той се стремеше да постигне от първия си мандат. Макар че може да изглежда уникално за мнозина, новообявеното споразумение на Тръмп е по същество разширен Договор за свободно асоцииране (COFA).

Това се отнася до споразуменията, които САЩ постигнаха с тихоокеанските островни държави Маршалови острови, Микронезия и Палау, които контролираха дълго време след Втората световна война. Определящата характеристика на COFA е, че САЩ запазваха контрола си върху тяхната сигурност, точно както сега е постигнато над Гренландия, но споразумението на Гренландия, подобно на COFA, разширява контрола на САЩ в областта на ресурсите. Значението на този ход е, че той може да се превърне в шаблон, който САЩ да възпроизведат с други държави.

Тръмп 2.0 активно следва „ Стратегията за възпиране “ на заместник-министъра на войната по политически въпроси Елбридж Колби, която в този контекст се отнася до отказ на Китай да получи достъп до пазарите и ресурсите, необходими за експанзията му на суперсила. Венецуела е най-успешният пример, докато Иран евентуално би могъл да последва стъпките ѝ, ако меморандумът за разбирателство със САЩ някога бъде изпълнен . Независимо от това какво ще се случи с Иран, американските партньори в Глобалния Юг биха могли да постигнат с него сделки, подобни на тези в Гренландия.

Латинска Америка е основният фокус на Тръмп 2.0 в тази част от света с оглед на изграждането на „ Крепост Америка “, което е евфемизъм за възстановяване на еднополюсната хегемония над Западното полукълбо. На практика САЩ искат контрол над сигурността и ресурсите им, точно както постигнаха над Гренландия и Венецуела непосредствено преди това, който след това могат да използват в търговските си преговори с Китай като част от системното им съперничество в хода на продължаващия глобален преход.

Същото важи и за Африка, като фокусът на САЩ в момента е върху богатата на минерали южна част, олицетворена от коридора Лобито, който преминава през Ангола и Демократична република Конго и до Замбия . И трите държави имат огромни запаси от кобалт, колтан и мед, върху които САЩ искат да имат влияние, вместо да позволят на Китай да остане техен основен партньор в минното дело. Сделка, подобна на тази в Гренландия, би могла да постигне това с известна подмамваща финансова дипломация, с която би могла допълнително да усъвършенства този модел.

Тези три и други африкански държави са задлъжнели на Китай, така че САЩ биха могли да предложат да поемат отговорност за техните дългове като стимул за съгласуване на сделки, подобни на тези с Гренландия, след което техните комбинирани дългове биха могли да бъдат включени в преговорите на САЩ с Китай като допълнителен лост. Китай няма възможности и воля да наложи военно изплащане на дълга, докато контролът на САЩ върху западните финансови и правни институции ограничава възможностите на Китай в това отношение, така че би било мощен лост, ако достатъчно африкански държави се съгласят на това.

Каквато и форма да приеме в крайна сметка, има вероятност Тръмп 2.0 да се стреми да сключи различни форми на споразумения за сътрудничество в областта на външната политика (COFA) с повече държави, вдъхновени от разширената версия, която току-що беше договорена с Дания и Гренландия. Институционализирането на „Стратегията за въздаржане“ на Колби може да бъде едно от най-определящите външнополитически наследства на Тръмп, ако критична маса от държави в целия Глобален Юг бъдат привлечени.

Следователно светът може скоро да стане свидетел на по-креативна дипломация, особено на финансовия ѝ вариант, от Тръмп 2.0.

Светослав Атаджанов