Има все повече чужди работници, отношението към тях често е враждебно
Няма мерки за интеграцията им
Новината дойде в неподходящ момент: в края на август, в разгара на туристическия сезон, трима млади хървати пребиха работник от Индия в центъра на Загреб. Просто така, защото е различен. В страна като Хърватия с хроничен недостиг на работна ръка, нападението предизвика вълнение. Дори министърът на вътрешните работи Давор Божинович от национално-консервативната партия "Хърватска демократична общност" се изказа остро, като осъди деянието и подчерта, че "никакво насилие няма да бъде толерирано".
Министърът знае колко необходими са подобни предупреждения: от години неговото ведомство регистрира ръст в престъпленията срещу чужденци в Хърватия, особено срещу чуждестранните работници. Докато през 2022 година са документирани 228 такива престъпления, миналата година броят им достигна 1150, а през първите седем месеца на тази година се е удвоил.
Когато през 2013 година Хърватия стана член на ЕС, емиграцията на работна ръка към Запада се засили. Само през последните десет години около 400 000 хървати са напуснали страната, главно към Германия, Австрия и Ирландия. В същото време в Хърватия започнаха да пристигат все повече чуждестранни работници.
Според официалната статистика през 2021 година са издадени над 80 000 разрешения за работа на чужденци. До 2023 г. тази цифра нараства до 174 000, а до 2024-а според прогнозите може да достигне дори 200 000. Това е много за страна с 3,8 милиона жители, от които работещите са около 1,7 милиона.
Близо половината от дадените почти 159 000 разрешения от началото на тази година са на хора от бивша Югославия. Има обаче и много работници от Непал, Индия, Филипините, Бангладеш, Узбекистан и Египет. От гледна точка на културата, идентичността и сигурността обаче новодошлите не се приемат добре, обяснява Ведрана Баричевич, професор във Факултета по политически науки в Загреб. Мнозина в Хърватия например са на мнението, че мюсюлманите са изостанали и потенциално опасни, особено ако не идват от съседните държави.
Тъй като Хърватия все още не се възприема като мигрантска страна, на чуждестранните работници се гледа предимно като на временно пребиваващи. Това води до изолация в техните общности, особено сред трудовите мигранти от Азия.
