Той беше убил много палестинци, а също египтяни и други араби. Някои лично, в пряка битка лице в лице, други чрез заповеди на командваните от него специални подразделения. Най-напред командосите от разузнавателно-диверсионната група "Шайетет 13", където подчинен му бе днешният военен министър на Израел Йоав Галант, после бе станал началник на военноморските сили на Израел, а след убийството на премиера Ицхак Рабин бе оглавил и най-страховитата от всички служби за сигурност - "Шабак", по известна като "Шин Бет".
Преди да се срещна с ген. Ами Аялон не бях виждал негова съвременна снимка, само една от ранните му военни години, та се чудех дали ще го разпозная отдалече. Срещата ни бе в един кибуц на юг от Тел Авив и наоколо имаше всякакви хора.
Бъди спокоен, отдалече ще разбереш кой е, успокои ме един от тези, които бяха помогнали с организацията на интервюто.
И наистина, още когато го видях да слиза от колата, говорещ по мобилния си телефон, разбрах. Нямаше коса и не беше в униформа, но все едно си бе взел кратък отпуск от Шестдневната война, за да дойде да говори с мен.
Наблюдавах го от разстояние, докато чаках да свърши разговора, след което той изключи мобилния си телефон и дойде да говорим.
- Г-н генерал, защо си изключихте мобилния телефон?
- Тук у нас в Израел често стават атентати като взривното устройство се задейства чрез мобилния телефон. Затова когато съм на места с много хора винаги го изключвам.
Така започна това интервю, което в крайна сметка по един парадоксален начин щеше да ме накара да симпатизирам на този разкаял се хладнокръвен убиец, оцелял в безброй касапници, само за да да се опита накрая да изкрещи на всички свои и чужди, че са се втурнали по грешния път на мракобесието, от който няма излизане. Следват само негови цитати:
"...Информацията, която събираме в териториите е важна, но понякога един палестински поет може да ти даде много повече разбиране за положението, отколкото сухите факти. За съжаление нашите специалисти наблагат повече на тази информация и много рядко четат палестинска поезия. За да разбереш организация като "Хамас" трябва да вникнеш в теологията.
Наричаме "Хамас" терористична организация. Но това е много повече. Хамас е ислямистко движение, което на първо място има образователна система, след това социална и политическа, и едва след това идват военните структури. От "Хамас" се грижат за възпитанието на младежта, те показват ежедневното държане на всеки мюсюлманин. Борят се за общественото мнение, за доверието на палестинската улица. Ако хората, ако палестинското общество не вижда в терора изход, то "Хамас" няма да насърчава терора. Или поне ще го ограничи. Важно е какво ще каже мюфтията по време на петъчната молитва в джамията. Легитимацията на тероризма като средство за борба идва именно от там. И се пренася на палестинската улица.
В началото на интифадата нямаше зелени знамена и дълги бради. Това бяха млади хора от "Ал Фатах" и други организации, на които им бе омръзнало от корупцията около Арафат и липсата на перспектива.
Някъде през април 2000 г. аз се срещнах в Лондон с група палестинци. Имал съм и преди това такива срещи. Защото, за да знаеш какво става в териториите, трябва да говориш с хората там. Така, че това не беше официална среща. Просто хора от двате страни се опитвахме да направим нещо, за да излезем от омагьосания кръг. Всеки от нас се опитваше да разбере логиката и действията на другия. По време на тази среща си разменихме и остри думи.
Един от тези палестинци ми каза: Ние вече ви победихме. Попитах го какво има предвид. За нас, казва, победата е да ви видим че страдате. Палестинският народ страда, но вече и израелският народ страда. Сега вече има баланс. Това ми каза. Аз съм емоционален човек и избухнах. Казах му, майната ти. Това не е никакъв баланс. Това е баланс на ненавистта и омразата. Но всъщност тази среща беше важна, защото аз разбрах логиката.
Колкото повече палестинци ние убивахме толкова повече те бяха готови да се самоубиват. Бяхме постигнали ефекта на обратната реакция. Преди да убият шейх Ахмед Ясин той говореше в джамията и това, което каза беше: "Израелците само изглеждат умни. Но те са глупави. Защото не разбират, че колкото повече ни убиват, торкова по-силни ни правят."
Това е наистина така. Защото палестинците нямат какво да губят. Ние, израелците, няма с какво да ги изплашим. В началото, когато се срещахме с палестинците (След споразуменията от Осло) те вярваха в мирния процес. Казваха, че хората им искат мир. Но после престанаха да вярват.
До 1998-2000 г. палестинците бяха нормално общество. Те вярваха в нещо и имаха какво да губят. Имаха мечти. Тогава можехме да им кажем: Ако не направите това или онова, ако не се борите с терора, вашата мечта няма да се изпълни. Тогава ние можехме да ги изплашим. Сега вече няма с какво да ги плашим. Защото сме стигнали до точката на абсурда..."
Припомням част от това интервю, публикувано навремето в "24 часа", защото думите на ген. Аялон звучат покъртително днес, когато Израел страда за своите цивилни жертви и отвлечени граждани, а Газа е в пламъци, от които цивилното население няма къде да избяга, освен да се издави в морето.
Точката на абсурда отдавна е премината.
Георги Милков
