Европейската комисия изпраща в Северна Македония за свой посланик гръцкия дипломат Михалис Рокас
Опасно ли е за европейския път на страната оценка да дава човек от съседна държава
Не им стигат на братовчедите от Северна Македония предизборните вълнения, които достигат вече кулминация с първия тур на президентския вот, и ето че идват нови. Дипломатическата служба на Европейския съюз, ръководена от Жозеп Борел, обнови своите посланици в 44 държави по света.
Рутинна операция в навечерието на изборите за Европейски парламент на 9 юни и преди избора на нова Европейска комисия. И нов еврокомисар по външната политика, разбира се. Защото след вота на 9 юни ЕС може дълго време да няма ръководни органи, но дипломацията трябва да продължава да върши своята специфична работа в държавите от всички краища на земното кълбо. А и мандатите на досегашните пратеници на дипломатическата служба на ЕС свършват.
Така че нищо изненадващо. Ако свием глобалната картина през регионалния фокус, ще ни направят впечатление две неща. Първо, че изтича ангажиментът на Мирослав Лайчак като посредник в преговорния процес за отношенията между Косово и Сърбия. Следващият му мандат най-вероятно щял да бъде в Швейцария. Какво пък, човекът си го заслужи. Не че политиците от Белград и от Прищина в момента са по-близо до споразумение за нормализация на отношенията помежду си. Но така или иначе имаше силни ходове и договорености, които, ако се изпълняват коректно, ситуацията може да бъде преодоляна, колкото и горчиво да изглежда това за едните или другите.
Второто нещо, което регионалният фокус ни поднася, е решението на Борел да изпрати на мандат като посланик и представител на ЕС в Северна Македония гръцкия дипломат Михалис Рокас. Досега мисията на ЕС в Скопие се оглавяваше от пратеници на държави от другия край на Европа. Опитни хора, те бързо навлизаха в местното политическо и обществено битие и бяха полезни в утвърждаването на критериите и политиката на властите по европейския им път. Получаваха и много критики, кой ли не ги получава, но във всеки случай не можеха да бъдат обвинени в нарушаването на добрите дипломатически норми и прекалена намеса във вътрешните работи на страната.
Сега обаче е друго. Брюксел праща грък да разчиства пътя на страната към европейско членство. Дали поради остротата на политическата битка в рамките на предизборната кампания, дали поради вроденото недоверие към южните съседи, дали поради някои исторически наслоявания в манталитета (не взимай дарове от данайците!), или поради всичко това заедно, реакцията след съобщението за номинацията на Рокас бе меко казано класически пример на мнителност. Имаше и резки изказвания, като това на кандидатката за президент на крайнолявата и русофилска партия „Левица“ професор Биляна Ванковска. „Сега Европейският съюз дава камшика в ръката на грък, което е чиста провокация и заплаха. Дали схващаме, че сме поробена държава в буквалния смисъл на думата?“, заяви гневно Ванковска и допълни: „Преспа трябва да се скъса!“, имайки предвид Преспанското споразумание.
Крайно недипломатичният тон на Ванковска подсказва дълбокото ? неразбиране на позицията на държавен глава, за който пост тя се кандидатира. Вярно, че анкетите за доверието, с което се ползва, не ? отреждат място по-различно от последното. Но пък в гнева си Ванковска разкрива и основния страх, и настроенията, които виреят сред определена част в обществото и сред политическия елит в държавата. Просто тя е по-директна в отрицанието си на Преспанския договор между Гърция и Република Македония, който промени името на държавата в Северна. Но пък даде път на страната към преговори за пълноправното членство в ЕС. Без него етапът, на който сега се намира Северна Македония по този път, щеше да бъде немислим.
Да, първата реакция на съобщението за номинацията на Рокас като посланик на ЕС в Скопие бе общо взето такава. Ама, защо ни пращат грък да ни натиска да изпълняваме Преспанския договор. Дори един от сайтовете си позволи да попита в заглавие дали следващият шеф на мисията на Европейския съюз край Вардар няма да бъде българин, който пък да се погрижи за клаузите на Договора за добросъседство и приятелство. Така, както са я подкарали в Брюксел… Така, както са я подкарали от Брюксел, очевидно не се съобразяват с вроденото регионално чувство на оценка на всеки политически акт, който идва отвън по отношение на хората от Северна Македония.
Дори президентът и кандидат за втори мандат Стево Пендаровски онази вечер в дебат по обществената македонска телевизия заяви, че когато става дума за Преговорната рамка за членство в ЕС, винаги се имала предвид и регионална клауза. Спомене ли се България, винаги се добавя и споразумението от Преспа и Договорът за добросъседство и приятелство, допълни той. Пендаровски припомни пролетта на 1993 г., когато Република Македония стана член на ООН. Но ако за други държави това членство е получено чрез изпълнение на четири критерия, за неговата страна е имало и един пети, с регионален привкус. И това е името - Бивша югославска република Македония, с която страната бе записана в световната организация и името, което носеше до подписването на договора с Гърция от Преспа през 2018 г.
Да, да, в обществото и в политическия елит край Вардар има това настроение против включването на дипломати от непосредственото съседство в международни мисии, които идват в страната. Това беше особено чувствително по времето, когато президент на държавата бе Киро Глигоров с неговата доктрина на страх от съседите, изразена чрез политиката на равна отдалеченост към всяка от четирите държави, заобикалящи Република Македония. Нали си спомняте - еквидистанция, за да се запази държавата от четирите вълка наоколо, които искат да отхапят от нея. Бяха такива времена, когато това вървеше. После нещата май взеха да се променят. И се стигна до такъв пример, при който евродепутатът от България Илхан Кючук да бъде приет като докладчик за напредъка на Северна Македония по пътя ? към ЕС.
Че Гърция има своето грижливо отношение към спазването на Преспанския договор, не е тайна, както и че понякога нейният контрол върху изпълнението на някои клаузи предизвиква обществено недоволство край Вардар.
Последният пример е нарушаването от страна на местните власти на сроковете за подмяна на личните документи, в които да бъде отбелязано новото име „Република Северна Македония“. Но това е проблем, който е възникнал не толкова поради строгостта на Атина, а поради мърлявщината на институциите в Скопие.
Като гледам биографията на Михалис Рокас, той е гражданин на света. И в цялата си дипломатическа кариера се е грижил за това ценностите и стандартите на ЕС да бъдат разбирани и прилагани навсякъде, където е бил на мисия. Не вярвам да бъде по-различно и сега, в Скопие. За изпълнението на договореностите от Преспанския договор в срок си има гръцко посолство с целия си многоброен състав, има си гръцка дипломация. За пратеника на Брюксел е важно изпълнението на така нареченото „френско предложение“, което е позиция и на всички държави от ЕС.
Накрая само да напомня, че утре, сряда, 24 април е първото гласуване на президентския вот. Ако няма някакъв трус в последния момент, на балотаж на 8 май отиват Стево Пендаровски и номинацията на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ професор Гордана Силяновска. Дали в този ред, ще видим.
trud.bg
