Сан Франциско е известен със своята мъгла. Разположен на пресечната точка на топлия въздух, идващ от вътрешността на Калифорния, и хладния въздух, идващ от Тихия океан , ниско разположените мъгли и облаци са често срещана гледка. Но през 1950 г., от 20 до 27 септември, над града с около 800 000 души се спусна различен вид облак – облак, който беше целенасочено пуснат от правителството на САЩ като секретен тест за биологично оръжие, пише Popular Mechanics.
Не, това не беше някакъв подъл план на правителството да проведе зловещ експеримент върху собствените си граждани. По-скоро това беше мярка, предназначена да предпази от други съперничещи си държави, опитващи се да отровят американски град. Правителството избра Сан Франциско заради идеалните му условия за разпръскване, високите сгради и голямото население, и за да осъществи това безопасно, правителството разчиташе на бактериите Serratia marcescens и Bacillus globigii – и двете се смятаха за безвредни за хората.
„Имаха нужда от нещо, което на първо място се смяташе за безобидно“, каза Матю Меселсън, молекулярен биолог от Харвард, пред KQED миналата година, „защото със сигурност не искаха да убият всички в Сан Франциско или Оукланд. И (също така им трябваше нещо), което може лесно да бъде открито с прости методи.“
След Втората битка при Ипър по време на Първата световна война, когато германската армия уби хиляди френски алжирски колониални войски, използвайки хлорен газ на 22 април 1915 г., последвана от втора газова атака срещу канадски войски два дни по-късно, нациите се борят със заплахата от неконвенционални оръжия. След като илюзията им за географска непроницаемост беше разбита от нападението над Пърл Харбър на 7 декември 1941 г., Съединените щати предприеха действия за справяне със собствените си уязвимости. През 1942 г. президентът Франклин Рузвелт разрешава създаването на първата американска програма за биологични оръжия. Част от мисията на тази програма е да се определи колко уязвими могат да бъдат американските градове към биологична атака.
През 1948 г. Комитетът по биологична война, ръководен от бактериолога от Университета на Уисконсин Ида Балвин, предлага симулиране на химически атаки чрез въздух, вода и инфраструктура (като например метро) с невредими организми, за да се разбере заплахата при реални условия на околната среда. Така, две години по-късно, сцената е подготвена за операция „Морски спрей“ и цялата операция преминава почти безпроблемно. Почти.
Serratia marcescens се среща естествено във вода и почва и е известно, че е безвредна за хората. Но обикновено не се пръска във въздуха в големи количества и за съжаление един от тези облаци, пълни с бактерии, се спусна върху болницата на Станфордския университет на улица Клей в Сан Франциско.
Там единадесет пациенти развиха необясними инфекции със Serratia marcescens . В случая на 75-годишен ирландски американец на име Едуард Невин, който се възстановяваше от операция на простатата, бактерията намери пътя си към сърцето му, убивайки го. Лекарите в болницата бяха толкова озадачени, че дори публикуваха научна статия относно инфекциите през октомври на следващата година.
Президентът Ричард Никсън прекратява американските изследвания на биологични оръжия през 1969 г., а съкровищница от информация за тези изследвания е разсекретена през 70-те години на миналия век. Тя разкрива, че САЩ са извършили 239 теста с бактериологична война на открито в цялата страна, включително в метрото в Ню Йорк, на магистралата в Пенсилвания и на националното летище във Вашингтон. Според KQED, Едуард Невин III - внукът на мъжа, загинал по време на фалшивата атака - е прочел тези доклади и е решил да съди правителството на САЩ, въпреки че е предвидил точно, че в крайна сметка ще загуби.
„Но все пак трябваше да разкажем историята“, каза той пред KQED. „Да бъдеш подложен на такъв риск е ужасно.“
trud.bg
