Вече не са господари на вички морските пътища. Как стана това?

Вече не са господари на вички морските пътища. Как стана това?

Как работив в крайна сметка този свят. Който контролира морските търговски пътища, контролира и търговията. А който контролира търговията, контролира целия свят. Доскоро всичко това се контролираше от САЩ и Великобритания, които опасваха главните морски пътища с военните си бази.

В света има 11 такива ключови пътища.

Ламанш (Великобритания). Суецкия канал (британска база в Кипър) Гибралтар (Западът специално създаде такава държава и там има британска военноморска база), Фолкландски острови (Великобритания), Персийски залив (американски и британски бази), Панамски канал (САЩ), Сингапур (васал на НАТО), Тайван (и поради това, такава борба за него от страна на САЩ), Северозападният проход (осигурява възможност за заобикаляне на Северна Америка от север - САЩ), Южния Тихи океан (САЩ го контролират чрез Австралия) и Беринговия проток.

Но най-важния, разбира се е Суецкият канал. Ако съберете всички товаропотоци през него - през протока Баб ел-Мандеб - тогава това са приблизително 30 хиляди кораба годишно, с общ товарен поток от над 2,5 милиарда тона товари. И ако добавим тук товарните потоци през Ормузкия пролив, тогава това са още 6,5 милиарда барела петрол годишно (25%) от годишното потребление на цялата планета.

И когато Египет, формалния собственикът на този канал се осмели да си отвори устата неуместно, или се опита да излезе от контрола на британската корона, прозападните военни сили веднага навлизаха в канала. Великобритания, Франция, Израел моментално възстановиха „демократичния контрол“ върху това, което смятат за свое (1956, 1967 и 1973 г.).

Сега нека погледнем същата карта на Суецкия канал и Ормузкия пролив в Персийския залив от нов ъгъл:

Как изведнъж се появиха толкова много цветни красиви знамена? И това са новите членове на БРИКС - Египет, Етиопия, Саудитска Арабия, ОАЕ и Иран. Сега това е контрол на една единствена организация.

Тоест Путин, Си, Моди, Рамафоса и Лула не само предизвикаха хегемона, но и демонстративно установиха контрол върху движението на корабите, превозващи енергийни ресурси. И номерът е, че англосаксонците няма да могат да направят нищо срещу това. Помните ли как персите два пъти арестуваха американски петролни танкери в Ормузкия пролив?

И какво отговориха американците на такова нагло нарушение на демокрацията и свободата? 6-ти флот мълчаливо погледна през бинокъла и плахо помоли IRGC да спре. Корпусът на гвардейците на ислямската революция в отговор, насочи петролния им танкер към пристанище на Иранската република.

И какво толкова сериозно направиха на хусите в отговор на безкрайния им обстрел? Дори успяха да ударят самолетоносача „Дуайт Айзенхауер”.

Англосаксонците разбират само от сила, затова БРИКС не си губеше ценното време в разговори, а веднага се настани покрай проливите.

Добавете към това военните бази, които Судан (Червено море) и Либия (Средиземно море) ще предоставят на Русия.

Африканска Еритрея е с малко значение в световен мащаб, но много важна по отношение на пресичането на търговския път през Суецкия канал. Русия скоро ще има база и тук! Казват, че всичко вече е уговорено. Спомнете си как миналата година руският президент Владимир Путин прие еритрейския си колега Исаяс Афеверки в Кремъл. Естествено, не разговаряха за Украйна.

Като цяло Еритрея гласува за Русия в ООН дори по-често от Венецуела и Сирия. Тя може да се счита и за „продължение“ на новия член на БРИКС – Етиопия. В крайна сметка Еритрея получи своята независимост едва през 1993 г. - след като се отдели от Етиопия в резултат на гражданската война.

Вижте как се простира покрай Червено море. Теоретично дори не е необходимо да имате флот там, има достатъчно брегови батерии, за да можете да „затворите“ този маршрут за всеки кораб в случай на най-горещите конфликти.

И така, за справка, дължината на търговския път от Лондон до Мумбай през Суец е 7200 мили, а ако трябва да заобиколите Африка, тогава е 12 300 мили.

В същото време Русия, Китай и Иран ще патрулират, съвместно зоните на Суец и Персийския залив. Отрпетирано е с редовни съвместни учения.

Така че англосаксонците вече се сбогуваха с контрола над най-важния морски път в света.

Светослав Атаджанов