Поводите са различни, знаменателят е общ: животът поскъпва по-бързо от заплатите
Изходът от текущата криза е на масата за преговори
Историческото кметство от XIX-ти век на френския град Лимож изгоря. В Неапол и Калабрия рафтовете на супермаркетите опустяха, защото шофьорите на камиони блокираха пътищата заради цената на дизела. На “Пуерта дел Сол” в Мадрид и на площад “Росиу” в Лисабон стоят палатки, а в Тирана летят коктейли Молотов. Правителствата имат готови обяснения: крайната левица в Париж, “чужди ръце” в Тирана, “размирници” в Брюксел. Удобни обяснения, защото не изискват от авторите им да се погледнат в огледалото.
Френският случай е най-показателен. В средата на септември учители и ученици в лицей в Кретей, предградие на Париж, стачкуваха заради лошите условия в училищата на града. Исканията им бяха почти битови - да се реновира инфраструктурата и да няма класове от по 35 души, месеци без учители по френски, порутени сгради, стаи с 40 градуса през жегите. На 17-ти октомври към учениците се присъединиха синдикатите и “жълтите жилетки” - 550 000 души по данни на МВР на Франция и 800 000 според организаторите. Макрон обвини радикалната левица, че е овладяла движение с легитимни искания. Насилието трябва да бъде наказано, но 62% от французите смятат протеста на учениците за оправдан. Държава, която тази година ще плати повече лихви по дълга си, отколкото ще похарчи за образование, трудно може да твърди, че проблемът е само лидерът на крайната левица Жан-Люк Меланшон.
Сценарият се повтаря с местни вариации. В Испания искрата беше 87-годишната Марикармен Абаскал, изнесена на носилка от дома, в който е живяла седем десетилетия. Тя почина в болница две седмици по-късно, а Санчес, чиито жилищни мерки парламентът отхвърли, вече беше насрочил предсрочни избори за 29-ти ноември. В Португалия десетки хиляди излязоха в Лисабон по призив на синдиката CGTP - цените на жилищата там почти са се утроили от 2017 г. В Белгия срещу 10-милиардните икономии на Барт де Вевер маршируваха 30 000 души заедно с гимназисти, недоволни от орязването на образованието. В Италия учениците излязоха под надслова “No Meloni Day”, а превозвачи и фермери блокираха юга заради дизел над 2,15 евро за литър. В Албания студентите искат оставката на правителството, заради скъпото образование, липсата на работа и корупцията.
Поводите са различни, знаменателят е общ: животът поскъпва по-бързо от заплатите. Инфлацията в еврозоната стигна 3,8% през септември, най-високото ниво от три години, а енергията е поскъпнала с 18,8% за година. У нас в България оценката на Евростат е 5,6% - втората най-висока в еврозоната. Цената на горивата влиза в тази на всеки хляб и всяка доставка, а ЕЦБ вече два пъти вдигна лихвите, за да успокои пазарите. Във втората икономика на ЕС -Франция, статистиката сочи, че покупателната способност ще падне с 0,7% тази година.
Колкото и неудобно да звучи в Брюксел, хронологията е безмилостна. На 21-ви януари влезе в сила забраната на ЕС за внос на горива, произведени в трети страни от руски петрол - удар по дизела от Индия и Турция, доскоро ключов източник за континента. Пет дни по-късно Съветът окончателно прие пълна забрана за руския газ: за втечнения от 1-ви януари 2027 г., за тръбопроводния от есента на 2027 г. Месец след това Ормуз затвори. Европа влезе в най-тежката енергийна криза от десетилетия, след като сама беше започнала да затваря най-близкия и най-евтиния кран - руския. През април Фон Дер Лайен призна, че енергийният шок струва на ЕС близо 500 млн. евро на ден. Въпреки това Брюксел се готви след десет седмици да затвори и следващия кран на относително евтини енергийни суровини.
Съединените Щати, който години наред дирижираха санкционния режим, вече направиха своята далновидна бизнес - сметка. На 9-ти октомври Тръмп, чийто бизнес нюх няма равен сред международните лидери, обяви, че след разговор с Владимир Путин Русия ще пусне на американския и световния пазар 300 000 тона дизел веднага, още 500 000 през ноември и милион тона през декември. А това е само началото на бъдещите договорености, които са обект на совалките между Кирил Дмитриев, Юрий Ушаков, Джаред Кушнър и Стив Уиткоф. Посланието е недвусмислено: когато сметките на собствените є граждани станат непоносими, Америка поставя интереса пред принципа. От своя страна ЕС заяви, че “съжалява”, а Макрон нарече сделката между Русия и САЩ “негативно послание”. Но дали тези празни и половинчати оценки на европейските лидери ще подпомогнат покупателната способност на европееца, едва ли.
Между януари и септември в пристанищата на ЕС са разтоварени над 12 млн. тона руски втечнен газ, с 9,5% повече от година по-рано. През септември най-големият вносител на руски LNG газ в Съюза е била именно Франция - за 446 млн. евро, двойно повече от август. Петролът пък пътува по обиколен маршрут. Китай и Индия купуват руски суров петрол с отстъпка, а част от него се връща в ЕС като дизел и керосин от индийски и турски рафинерии. Според хелзинкския център CREA само до май, въпреки забраната, в ЕС са влезли такива горива за 929 млн. евро. Отстъпката остава в Гуджарат, Индия, а европеецът плаща пълната пазарна цена, в която влизат маржът на рафинерията, транспортът и печалбата на посредника. Москва продължава да изнася, а европейците, поради глупавата и недалновидна политика на своите елити, плащат повече. Политика, при която чужди приходи оцеляват и растат, а европейците обедняват, е по-скоро самоунищожение. Наскоро МВФ дори повиши прогнозата си за руския растеж заради скъпия петрол.
Изходът от текущата криза е на масата за преговори. Американците предлагат тристранна среща до края на октомври и е редно предложението им да бъде прието от всички страни вкл. и Европа. Решението е поетапно възобновяване на доставките на евтини руски енергоносители, по примера на Вашингтон и обвързване с примирието, както и най-трудното - нова рамка за взаимна сигурност между САЩ, ЕС и Русия и Украйна, нещо като Хелзинки за XXI век, която да изключи повторение на 2022 г.
Лидерите на Европа могат да продължат да търсят виновните сред “ултралевите”, “чуждите ръце” и “размирниците”. Френските гимназисти обаче излязоха, заради училища без учители. Марикармен не беше принудена да напусне на 87-годишна възраст жилището си, заради руски интернет тролове, а заради провалената жилищна политика на властите в Испания. Шофьорът от Калабрия не следи геополитиката, а цената на дизела. Ако някой от политическите “елити” в Брюксел, Париж, Мадрид, Рим, Лисабон и други европейски столици наистина иска да разбере откъде идва гневът, разузнавателен доклад не му трябва. Стига му огледало.
Автор: Веселин Киров
trud.bg
