Залогът пред София: Как договорените условия за Скопие да не се стопят в новите реформи на ЕС

Посещението на Урсула фон дер Лайен в Скопие очерта неясна картина.

Искането на Северна Македония за среща с България извежда отново на преден план факта, че правителството на Християн Мицкоски търси начин да не изпълни договореното с Европейския съюз или да го върне на масата за преговори. Посещението на Урсула фон дер Лайен в Скопие очерта неясна картина: председателят на Европейската комисия напомни за необходимата конституционна промяна, но същевременно подкрепи двустранен разговор, който Мицкоски представя като стъпка към ново „устойчиво европейско решение“.

Всичко това дава основание за анализ на опита за политическо преформулиране на вече поети задължения. Публичните изявления не доказват, че Комисията е приела опита на Скопие да заобиколи Преговорната рамка, тъй като Фон дер Лайен на няколко пъти посочи ключовата стъпка. Неясно обаче е как тази позиция кореспондира с подкрепата за разговор, чийто конкретен предмет все още не е обяснен.

Мицкоски съобщи, че по неин съвет е възложил на външния министър Тимчо Муцунски да поиска среща с българския си колега Велислава Петрова при посещението си за форума за Коридор 8 на 8 октомври. Междувременно на 6 октомври Комисията ще представи т.нар. „прегледи на политиките преди разширяването“, а на 15 и 16 октомври европейските лидери ще обсъждат разширяването и вътрешните реформи. Тази последователност прави политическия контекст изключително важен.

Условието за конституционните промени има ясно европейско основание. В заключенията от 18 юли 2022 г. Съветът на ЕС обвърза следващата междуправителствена конференция с изпълнението на ангажимента за включване в конституцията на гражданите, принадлежащи към други народи, сред които българският. Съветът заявява готовност да свика конференцията „без допълнително забавяне или допълнително политическо решение“, когато този ангажимент бъде изпълнен.

Това означава, че решението за следващата стъпка вече е политически договорено. Изпълнението му зависи от конкретно действие на Северна Македония. Конституционната промяна е необходимото предварително условие, но за отварянето на клъстъра „Основи“ остават приложими и съответните критерии за реформи, включително пътните карти за върховенството на закона и публичната администрация.

Именно в този контекст представянето на сегашния застой като обикновен „двустранен проблем“ има манипулативен ефект. Между София и Скопие съществуват разногласия, но конкретното условие, което възпрепятства следващия етап от присъединяването, е включено в общия европейски компромис. Превръщането му отново в „спор“, по който България трябва да направи отстъпка, измества отговорността от изпълнението на поет ангажимент към търсенето на нова политическа договореност.

Множество български правителства са предупреждавали, че представянето на условията от компромиса през 2022 г. като нови искания е лъжа. Преговорната рамка включва добросъвестното прилагане на Договора с България от 2017 г., както и ежегодните прегледи и мерки по неговия член 12.

Мицкоски заяви в Скопие, че очаква ЕС да помогне за решение, при което „договореното да бъде ясно, задълженията да важат за всички, а процесът на присъединяване да не бъде повторно отворен за нови двустранни условия, тълкувания или искания“. Искането за предвидимост е разбираемо. То обаче изисква разграничение между действително ново условие и вече прието задължение. Без това разграничение призивът за ясни правила може да се превърне в аргумент срещу прилагането на вече съществуващите правила.

Двустранната среща може да има практически смисъл. Министрите могат да обсъдят изпълнението на договорите, защитата на правата на българите в Северна Македония, възстановяването на работещ диалог и транспортната свързаност. Такъв разговор би подпомогнал европейския процес, ако доведе до конкретни действия. Съвсем различен би бил опитът чрез него да се договорят отлагане, замяна или обезсилване на условието за конституционните промени.

Подкрепата на Фон дер Лайен за срещата може да се обясни с желание за възстановяване на политическата комуникация. Такъв би могъл да бъде прочитът само на публичните ѝ думи, тъй като не сме наясно със съдържанието на разговорите при закрити врата. Проблем все пак има и той възниква, тъй като насърчаването на диалога остави впечатление, че европейският компромис отново подлежи на договаряне.

Показателен е и изборът на историческия пример. Фон дер Лайен изтъкна Преспанското споразумение с Гърция като проява на политическа смелост, но не спомена Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България. Свидетели сме на асиметрия в публичното послание, особено когато именно изпълнението на ангажиментите, произтичащи от Договора с България, стои в центъра на разговора.

В европейските документи няма подобно разграничение. Точка 5 от Преговорната рамка посочва заедно Преспанското споразумение и договора с България от 2017 г., включително прегледите и мерките за неговото прилагане. И двата са част от оценката за добросъседските отношения и напредъка към членство.

Премълчаването на единия договор в конкретно изявление не го заличава от европейските условия, но отслабва яснотата на посланието: договорът с Гърция получава публично признание като европейски успех, но ангажиментите по договора с България остават в неясната категория „двустранни проблеми“. От Комисията се очаква еднаква категоричност за изпълнението и на двата.

Връзката с предстоящите прегледи на политиките преди разширяването трябва да се разглежда много внимателно. Това е подготовка на самия Европейски съюз за приемането на нови членове: отражението върху общите политики, бюджета, институциите и вземането на решения. Процесът има дълга история и не е създаден заради сегашния застой на Северна Македония. Комисията представи основополагащо съобщение по темата още през март 2024 г.

Въпросът за единодушието действително е основен фактор в този дебат. В документа от 2024 г. Комисията допуска да се проучи квалифицирано мнозинство за определени междинни стъпки в разширяването. Същевременно изрично заявява, че затварянето на преговорните глави и окончателното приемане на нов член трябва да останат предмет на единодушие. Следователно още тогава е направено разграничение между различните етапи.

Европейският парламент настоява за по-голяма промяна. В резолюцията си от 11 март 2026 г. той призовава единодушието да отпадне при междинните решения за отваряне и затваряне на отделни клъстъри и глави. Резолюцията не променя сама по себе си правилата на преговорите.

Публикациите за октомврийския документ също дават основания за бдителност. „Юръпийн Уестърн Балканс“ съобщава за проект, който предвижда по-мащабно използване на квалифицираното мнозинство, включително във връзка с разширяването. „Ню Юниън Поуст“ описва и по-ограничен вариант: намаляване на броя на решенията, изискващи единодушие, без пълното му премахване. Това са сведения за подготовка на предложения, чиито окончателен обхват и подкрепа предстои да станат ясни.

Не бива обаче да се смесват всички обсъждани ограничения на опцията вето. На 29 септември „Ройтерс“ съобщи за проект с предпазни механизми спрямо бъдещи членове, включително временни ангажименти да не блокират общи решения и възможности за ограничаване на правата им при отстъпление от европейските ценности.

За България разликата между отделните варианти е съществена. Ако при отваряне или затваряне на глави бъде въведено квалифицирано мнозинство, една държава няма да може самостоятелно да спира съответното решение. Това би променило възможността на София да настоява за изпълнение на ангажиментите на всеки етап. Запазването на единодушието при окончателното членство не би компенсирало напълно загубата на влияние в хода на преговорите: политическата цена на възражение в края на процеса е различна от тази при проверка на конкретен неизпълнен критерий.

Комисията обаче не може едностранно да отмени действащите правила чрез съобщение или преглед на политики. В рамката за Северна Македония единодушието е изрично предвидено за ключови решения по клъстърите и главите. Окончателното присъединяване остава подчинено на член 49 от Договора за ЕС, включително единодушното решение на Съвета и ратификацията на договора за присъединяване от всички държави.

Дори промяна на начина на гласуване не би заличила автоматично съдържанието на поетите задължения. Процедурата за вземане на решение и условието, което кандидатът трябва да изпълни, са различни въпроси. За да се промени изискването за конституционните поправки, трябва да бъде променен самият договорен подход, а не само да се обяви по-бърз механизъм за решения.

Оттук идва и по-същественият риск за българската позиция. Той е политически и юридически: вече договорено европейско условие да бъде представено като външен за присъединяването двустранен спор, който следва да бъде изнесен в отделен диалог. Подобна промяна в начина, по който се тълкува проблемът, може да предшества натиск за преразглеждане на ангажиментите, дори преди да е променена която и да било процедура.

Пътните карти, които Комисията подготвя за Албания, Черна гора, Молдова и Украйна, също не означават автоматично отпадане на условията. Те са замислени като последователност от реформи и етапи към приключване на преговорите. Самата Фон дер Лайен постави евентуалния бърз напредък на Северна Македония едва след преодоляването на сегашния застой.

От документа на 6 октомври трябва да се види точно за кои решения се предлага да преминат към квалифицирано мнозинство, дали предложенията засягат действащите преговорни рамки и как ще бъдат защитени вече приетите ангажименти. От евентуалната среща на 8 октомври в София трябва да стане категорично ясно какво точно се обсъжда.

Посещението на Фон дер Лайен  последвалите изявления дават основание за критичен прочит на тактиката на Скопие, но не установяват договорено заобикаляне на преговорната рамка. Най-силната българска позиция остава точният текст на европейските решения. Ускоряването на разширяването ще бъде убедително, ако означава по-бързо изпълнение на договореното. Ако се превърне в основание неизпълнените задължения да бъдат обявявани за чужда блокада, залогът вече ще бъде доверието в самите правила на Европейския съюз. | БГНЕС