"Долу Франция!", "Франция да си върви", "Вън Франция от Африка!" – такива лозунги скандираха демонстрантите в Нигер след военния преврат в края на юли, припомня германската обществена медия АРД в обширен анализ за постколониалната ситуация там. Офицерите, които свалиха от власт президента Мохамед Базум, са герои в очите на тези демонстранти. Защото Базум и преди, и днес се смята за верен съюзник на Франция.
Около месец по-късно по улиците на Либервил, столицата на Габон, излязоха тълпи от радостни хора. Те празнуваха преврата срещу Али Бонго – президента, когото Франция подкрепяше икономически и военно. По същия начин, по който десетилетия наред протежираше и баща му Омар Бонго. Дали влиянието на Франция в Африка не започва да се пропуква?
В криза
„Така наречената „френска Африка“ се намира в криза“, казва Тома Борел, един от издателите на книгата „Империята, която не желае да умре: историята на френска Африка“. Под „френска Африка“ се разбира онази властова система, която Франция постепенно изгради в региона след формалното даване на независимост на някогашните ѝ колонии през 50-те години на 20 век. Система, която фактически трябваше да запази френското влияние в тази част от света. За да постигне тази цел, Париж не се спираше пред нищо: изпращаше наемници, раздаваше подкупи или се намесваше военно, за да подкрепи един или друг властелин по свой вкус.
Според Борел все пак е още твърде рано, за да може да се каже, че последните държавни преврати в Нигер и Габон проправят пътя към истинска независимост на бившите колонии. А може би „френска Африка“ ще се нагоди за пореден път, за да бъде опазена сърцевината на френските интереси там? Защото Франция открай време действа гъвкаво и задкулисно, когато трябва да брани сферата си на влияние в Африка.
Когато в Мали или в Чад имаше преврати или противоконституционни смени на властта, Париж съглашателски си затваряше очите. Бившият посланик в Мали Никола Норман го описа така в едно интервю за „Фигаро“: „Постоянство по протежение на една променяща се геометрия, в зависимост от държавата и контекста“.
Този принцип сякаш се прилага и в момента, доколкото Франция изобщо не реагира с еднаква острота на двата преврата в Нигер и в Габон, припомня AРД. Когато в Нигер беше свален президентът Базум, френският президент Еманюел Макрон реагира незабавно, рязко и дори заплашително: „Ние не толерираме никакви посегателства срещу френските интереси. Ако в Нигер атакуват нашите френски граждани, нашият отговор ще дойде незабавно и безмилостно.“ И досега Франция все още мери сили с превратаджиите в Нигер. Краят е неизвестен.
В същото време по отношение на Габон Париж реагира доста по-сдържано и зае по-гъвкава позиция. Вярно, Макрон осъди и преврата срещу Бонго, но впоследствие френското посолство в Габон най-вероятно е установило контакт с новите властници.
С двоен аршин
Франция както винаги мери с двоен аршин, критично отбелязва Борел. „В Париж превратът в Габон сякаш не тревожи никого особено. Защото по този начин Франция може да се отърве от един отчасти компрометиран съюзник“, казва той. Особено понеже напоследък Бонго обръщал прекалено много внимание на други чуждестранни интереси – например на британските, посочва експертът. Той припомня изненадата, която преживели мнозина във Франция, когато сваленият Бонго потърси помощ чрез едно видеопослание, което обаче беше на английски, а не на френски.
„Новата власт в Габон отваря през Франция възможността да се отърве от вече ненужния Бонго и да възроди отношенията между двете държави“, предполага Борел. Докато в Нигер Париж с всички сили се опитва да опази своята скъпоценна военна база. Защото след превратите в Мали и Буркина Фасо Франция беше принудена да изтегли военните си подразделения и да прекрати операцията си срещу трансграничния ислямски тероризъм. Ако сега трябва да затвори и базата си в Ниамей, в региона почти няма да останат френски войници.
Новите процеси се дължат не на последно място и на възбудите на младото тамошно население срещу Франция. Париж смята, че този порив към нов суверенитет и надигащите се антифренски настроения се подклаждат от конкуренцията - главно от Русия. Борел смята, че това е прах в очите и самозаблуда. Вярно е, че в миналото конкурентните велики сили са подклаждали настроения срещу Франция, но онези кампании изобщо не са довели до пълното отхвърляне на Франция. Според Борел днешната омраза е просто резултат от една френска политика, водена под знака на лицемерието.
„Хората в Африка вече не вярват на Франция. Наслушали са се на лъжи за Франция като лоно на човешките права, която уж само насърчава демократизацията на африканските държави“, казва Борел. Днес подозрителността към Франция вече е толкова силна, та много хора дори не вярват, че Париж се бори срещу ислямистките терористи, примерно в Мали. Ширят се слухове, че Франция дори директно финансирала джихадистите. Доверието е разрушено в такава степен, че подобни теории на заговора просто никнат като гъби, пише в анализа си кореспондентката на AРД в Париж Юлия Борута.
Заявките на Макрон
А френските президенти през последните десетилетия многократно уверяват, че страната им се е разделила с политиката си на прокарване на собствени тайни интереси в Африка. През 2017 година Макрон заяви в Уагадугу, че са приключили времената на „френска Африка“. Той подаде и други сигнали: започна да връща заграбено от колониалистите изкуство, да отваря архивите, да трансформира военните бази в тъй наречени „центрове за обучение“ и да реформира специалната френско-африканска разплащателна валута (официална в ЦАР), която мнозина смятат за неоколониалистична.
Но всичко това е само за пред хората, твърди Борел. „Тези стъпки и тези реформи както винаги имат една-единствена цел: да бранят сърцевината на френските интереси в Африка.“ Според него всичко се върши под мотото: “Да променим всичко, за да не се променя нищо“. Защото истински обрат щял да настъпи само тогава, когато Франция изтегли всички свои войници от континента, а общата разплащателна валута бъде откачена от френския франк и от еврото.
„Франция вече не е велика сила“
Известният камерунски интелектуалец Ахил Мбембе обаче отдава дължимото на стъпките, предприети от Макрон. Този известен теоретик на постколониализма, срещу когото в Германия се надигнаха обвинения в антисемитизъм, напоследък съпровожда Макрон в африканските му обиколки и дава импулси на диалога между Париж и африканските държави. „Макрон знае, че един исторически цикъл отива към края си и че е време за ново начало“, казва Мбембе. Според него това начало може да се случи единствено ако Франция се изправи лице в лице с един важен въпрос: „Същинският проблем се състои в това, че цяла Франция не съумява да деколонизира самата себе си“ пояснява Мбембе. За да го стори истински, Франция трябва да преглътне факта, че вече не е велика сила, а просто – по думите на Тома Борел – една „малка сила“.
