Защо гори Франция?

Едва ли е новост да се отбележи, че много от европейските държави се бунтуват в момента. Инфлацията, безработицата, бюджетните кризи и високите цени на енергията си вземат своето. Много правителства също страдат от криза на доверието, тъй като предприемат крайни и антидемократични действия, за да отблъснат „крайната десница“ – и по този начин се парализират, както чрез вътрешно разделение, така и чрез слабо лидерство. Освен това, европейските държави колективно взеха някои катастрофални решения във външната политика. Те се обединиха в подкрепа на Украйна, не направиха нищо, за да се противопоставят на израелските престъпления срещу човечеството в Палестина, и не направиха нищо, за да се противопоставят на незаконната и брутална война между САЩ и Израел срещу Иран; те губят и на трите фронта едновременно.

От всички държави, които са в криза в момента, никоя не е в по-лошо положение от Франция. Националните бунтове са в новините всеки ден, а правителството досега се оказа като напълно неспособно да реагира адекватно. Новинарското отразяване и анализите са отвратително нереални. Предложени са най-тривиални причини за ситуацията („претъпкани класни стаи“, „недостатъчно финансирани социални програми“, „висока цена на живот“ и т.н.).

Най-очевиден подход за разбирането, защо Франция е в толкова лошо състояние е да се разгледат основните социално- демографски данни. Дори най-краткото вглеждане в тази насока е поучително.

Налага си мнението, че социалната стабилност, или нестабилност на една западна нация е функция от наличието на незападни демографски фактори – или казано по-просто, че е функция от броя на хората с незападен етнически произход. Нациите с най-малко незападни хора се радват на най-голяма стабилност и хармония, а тези с много такива страдат от най-голямо недоволство и нестабилност. Или поне така изглежда фактически.

Поне през последния век три незападни демографски групи исторически са били в центъра на социалните безредици в Европа - евреи, чернокожи и мюсюлмани. Следователно, като бърза, първоначална оценка на ситуацията, може просто да се оцени числеността на всеки от тези три етноса в европейските нации и след това да се потърсят корелации със социалните вълнения.

Дори ако направим бегъл преглед на тези три етноса, ще открием, че три западно европейски нации са с най-голямо население: - Германия, Великобритания и Франция. От една страна, това не е изненадващо, защото това са трите най-големи нации по общо население и следователно би се очаквало да имат голям брой представители от всички малцинствени групи. Въпреки това, големият брой евреи притежава особен ефект, особено когато са разположени в рамките на една нация. Това е добре установена концепция, известна с различни имена, включително „теория на критичната маса“, „теория на агломерацията“ и в няколко аспекта на социалната философия. В резултат на това Унгария например има повече евреи в процентно отношение от Германия, но унгарските евреи не притежават финансов капитал или колективната енергия, които по-големият брой германски евреи притежава. А Швеция има по-висок процент мюсюлмани (8%) от Германия или Великобритания, но малкият им брой води до по-малък общ ефект.

Статистиката за етническа принадлежност са следните, въпреки че „официалните“ числа със сигурност са занижени:

Евреи:

Германия 170 000

Великобритания 310 000

Франция 600 000

Черни:

Германия 1 000 000

Великобритания 3 000 000

Франция 5 500 000

Мюсюлмани:

Великобритания 4 100 000

Германия 5 600 000

Франция 6 600 000

Веднага се налага очевидният факт, че Франция, безспорно, има най-много от тези три проблемни етноса – всъщност най-много от всички европейски нации. Отново, това не е очевидно, особено като се има предвид, че Франция има най-малкото население от трите посочени тук нации.

Тези конкретни етнически групи традиционно са били най-проблемните в Европа и би трябвало да очакваме, предвид тези числа, че Франция ще страда от най-много раздори и най-много социални вълнения, и наистина сега е така. Това не е ново развитие, проблемите назряват там от повече от век. Интензивната колонизация както на Северна, така и на Субсахарска Африка започва за Франция през 30-те години на 19-ти век и продължава чак до средата на ХХ век. Колониите са известни исторически като първоначалния движещ фактор за имиграция от тях. Що се отнася до евреите, те започват да прииждат в страната от около 1700 г., като броят им нараства до почти 100 000 до края на 19-ти век. Именно по това време к Едуард Дрюмон успява да напише своя знаков труд „ Еврейска Франция “ (1886 г.), в който се аргументират за мащабна корупция на френското общество още по това време. Дрюмон изчислява, че евреите притежават малко над половината от цялото богатство във Франция, въпреки че са малцинство от 0,2% – просто удивителна ситуация на неравенство.

Във всеки случай, тези условия очевидно са взели своето. Според моя анализ, Франция днес е в почти терминално състояние. Да имаш най-много представители на едно от тези три малцинства е достатъчно лошо, но една нация да има най-много представители и на трите е катастрофално в дългосрочен план. Според моята теза, Франция няма надежда за социална стабилност; продължителният упадък е неизбежен, докато не намали радикално броя на представителите и на трите групи.

При сегашните условия, с предстоящи след шест месеца президентски избори, изглежда, че Марин льо Пен вероятно ще стане президент. Ако бях неин съветник, щях да предложа радикален курс на действие. Да се изготви план за намаляване на трите групи с 90% в рамките на четири години. Това със сигурност би довело до чудотворно възраждане на Франция, а самата льо Пен би била приветствана като истинска национална героиня – Шарл Мартел и Жана д'Арк в едно. Нека видим, как тя ще ще се справи на този фронт.

Накрая, без нужда от коментар отбелязвам, че САЩ имат голямо население от трите проблемни малцинства - 6 милиона мюсюлмани, 7 милиона евреи и 53 милиона чернокожи. Оставям на читателя да сравни тези числа с Франция и да оцени бъдещите перспективи на Америка.

От проф. д-р по филисофия Давид Скърбин