Земята е пълна с мистични артефакти с извънземен произход. Ето кои са най-известните от тях

В световен мащаб са били откривани и продължават да се откриват странни предмети, за които е трудно да се даде обяснение за произхода им. Макар да са от дълбока древност, прави впечатление, че са изключително фина изработка, когато не е известно да са съществували машини като днешните. Или изобразяват същества напълно различни от живеещите днес на Земята хора и животни. За някои от тези поразителни открития има доказателства, че притежават нечовешко ДНК, което прави истината за тях още по-заплетена. 

Такива са странните статуи от остров Нуку Хива, разположен в архипелага на Маркизките острови, част от Френска Полинезия в Тихия океан. Дори опитни археолози признават, че са безсилни да кажат нещо сигурно и категорично за тях. Представляват същества с човешко тяло и глава на странно влечуго, чиито очи са огромни, кръгли, а устата е разположена много ниско. Местното население на острова не знае абсолютно нищо за скулптурите и за хората, които са ги създали. Вярва се, че статуите изобразяват бог Оно, създателят на света. Археолозите от своя страна предполагат, че статуите са най-малко на 150 хиляди години и изобразяват някакъв вид жреци или свещеници със странни ритуални маски.

Теоретиците на конспирацията обаче са сигурни, че някога на острова е живяла цяла колония от извънземни. Те са провеждали чудовищни експерименти с хора, а статуите, които са оставили след себе си, изобразяват хибриди между тях и човеците.

Отново от района на Тихия океан е каменно изображение, наречено Карта на Стар Трек по името на фантастичния сериал. Артефактът е открит през 1992 г. от геолога Кастило. Ученият работи в провинция Капанга, Индонезия. Изследва така наречената Дяволска пещера, когато попада на обработен камък със странни знаци върху него. Знаците са сравнени с начина, по който американците поставят обозначения върху алуминиевите плочи на сондите „Пионер 10” и „Пионер 11”, изстреляни в дълбокия Космос през 1972 и 1973 г. Приликата е поразителна – върху камъка, както и върху плочата, са изобразени мъж и жена хванати за ръце, както и слънцето, знаци под формата на точки и стрелки, звездна система, подобна на нашата. Геолозите смятат, че камъкът е обработен много отдавна – преди няколкостотин хиляди години. Теоретиците на конспирацията са сигурни – извънземните са успели да получат съобщението, изпратено с двете сонди през 1972-ра и 1973-та година. Дешифрирали са картата и са посетили Земята, но по някаква причина има разлика от няколкостотин хиляди години между идването им на Земята и изпращането на сондите в Космоса.

В Америка са открити много артефакти, изобразяващи както летящи чинии, така и нехора. Учените обръщат специално внимание на играчките от злато, които възпроизвеждат определени летателни апарати като космическите совалки например. В скулптурите на инките, открити в Мексико, е поразителен детайлът, който точно възпроизвежда опашните кормила на самолетите и различни, много точни и симетрични прорези на крилата, които, изглежда, нямат никаква роля и не са необходими. Единственото обяснение от съвременна гледна точка е, че хората, които са правили такива „самолети“ в древността, са ги копирали от това, което са виждали.

През 2016г. в Перу изследователят Браян Фостър открива идеално запазен мумифициран череп на неизвестен хуманоид в една от пещерите. Удълженият череп е дълъг само 13 сантиметра. Извънземното има големи кръгли очи, малка брадичка и много малка устата. Самият изследовател смята, че е намерил главата на извънземно същество.

Други учени обаче се съмняват в автентичността на находката. След сериозен научен анализ се оказва, че ДНК-то на хуманоида все още не е известно на земляните. Определено е като „хуманоидно същество, много далеч от хомосапиенса или денисовския човек“. Всъщност странен и определян като извънземен череп е открит и в Южна България преди няколко десетилетия.

На територията на съвременна Сърбия преди време е открита статуетка, датирана на повече от 7000 години. Тя изобразява неизвестен хуманоид с четири очи. Но може би това изобщо не е лицето на създанието, а просто част от скафандър. За статуетката не се знае нищо повече, а този удивителен артефакт все още озадачава учените.

Дискът Сабу е каменен диск с три извити венчелистчата. На места дебелината на камъка достига едва 1,5 милиметра. Предназначението му все още не е известно. Учените са склонни да вярват, че древните майстори може да са копирали някакво „божествено“ устройство, останало от „гостите от небето“ и предназначено за свещени цели. Предметът е намерен в гробницата на Сабу, потомък на древния фараон Аджиб, което означава, че е на поне пет хиляди години, а може би и повече.

Китайската цивилизация Хонгшан оставя след себе си странни хуманоидни фигурки, изработени от нефрит, които не се срещат никъде другаде на Земята. Те изобразяват странни същества, някои от които карат водни скутери, други – самолети. Трети изобразяват човечета със странни глави във формата на сълза и издължени огромни очи. През 1999 г. са открити 36 огромни пещери в планините Хуаншан, за които се смята, че са част от културата Хонгшан. Повечето от тях са с правилна геометрична форма, сводът се поддържа от колони, а вътре има басейни, мостове над подземни реки, стълби и проходи. Никой не може да обясни с какви машини са оформени.

Мистичните артефакти по света стават все повече и сякаш извират от нечий шкаф или просто най-сетне започва да се говори за поредното загадъчно откритие години, след като е направено.

В това отношение Антикитерският механизъм държи първенство по главоблъсканици за тези, които смятат за чест на учения да се докаже за какво е служило това нещо. Повече от 120 години не се намира кой да го обясни напълно. Механизмът е намерен през 1900 г. на потънал римски търговски кораб край остров Антикитера, откъдето идва и името. Находката е 30% сглобена от разпръснати зъбни колела и други части. Предполага се, че е древно аналогово логическо устройство, създадено през I или II век пр.н.е. Вероятно е служило за изчисляване на относителните позиции на Слънцето, Луната и планетите.

Друга загадъчна археологическа находка са римските додекаедри. Такъв предмет е намерен за първи път преди около 300 години в Англия и оттогава са открити повече от сто подобни предмета в различни европейски страни от Унгария до Швейцария. Тези предмети са изработени от бронз и са датирани към II-IV в. сл. Хр. Не е ясно какво е предназначението им.

В поредицата на мистичните открития се нареждат и така наречените Дикис сфери – идеално гладки каменни сфери от Коста Рика. Първите сфери са открити случайно през 30-те години на миналия век в бананова плантация. Работниците ги отварят с надежда да намерят злато вътре. Няма нищо такова. Впоследствие са открити още много сфери и отново не е ясно за какво са се използвали.

Ръкописът на Войниче един от „любимите“ мистични предмети през последните години. Това е ръкописна книга от ХV век, като през 1912 г. е придобита от антикваря Вилфред Войнич. Изглежда като ръкопис за магьосници – написана на непознат език със странна азбука, илюстрирана с изображения на растения, астрономически диаграми и картини на ритуали. През 2019 г. британският лингвист Джерард Чешър от университета в Бристол обявява, че е открил тайната на ръкописа. Според Чешър ръкописът е на мъртъв проторомански език, който е в основата на някои съвременни европейски езици. Работи се по дешифрирането на книгата, за която се предполага, че е посветена на женското здраве.

Географската карта на Пири Рейс е съставена от османския военен картограф и мореплавател през 1513 г. Отличава се с високо ниво на точност и съдържа географска информация, неизвестна в началото на ХVI век. Самият Пири Рейс пише, че е използвал различни източници при изготвянето на картата, по-специално карта на Колумб, която никога не е откривана. Андите, които все още не са открити през ХVI век, и фрагменти от Антарктида, свързана с Южна Америка, са удивителните неща от географското чудо на обезглавения в Османската империя Пири Рейс.

Багдадската батерия също е сочена за мистично чудо. Открита е от немския археолог Вилхелм Кьониг, директор на Националния музей на Ирак, през 1936 г. Направена е около 250г. пр.н.е. в Месопотамия. Това е 13-сантиметров съд, вътре в който има меден цилиндър. Гърлото на съда е било залято с битум, през който е минавал железен прът. Устройството генерира електрически ток. Но за какво точно е използвана батерията, е напълно неясно. Остават само предположенията.

Маската от Ла Рош Котард се смята, че е създадена 75 000 г. пр.н.е. Не е точно маска, а сплескано парче кремък с вмъкната в него кост. Учените обаче не бързат да признаят маската за произведение на изкуството, но и нямат обяснение как човеци преди толкова години са направили подобно нещо.

Източник: Уикенд