Журналистът Огнян Стефанов за новата си книга: Това, което Путин предизвиква, не е ли апокалипсис, армагедон?

Несъмнено, роденият в Плевен Огнян Стефанов, е един от най-известните журналисти и автори на документални книги у нас. Той е работил в някои от най-големите печатни издания в страната, а през 2006 г. създава сайта „Фрог нюз“, превърнал се в медия за журналистически разследвания и сурови критики на корупцията във властта и магистратурата.

 

През 2008 г. бива брутално пребит с метални пръти – покушение, от което едва оцеля и от което и до днес се възстановява. Престъплението разбира се остана неразкрито и до днес, но е публична тайна, че е поръчано от покойния вече Алексей Петров – Трактора, чиято престъпна дейност Огнян Стефанов първи дръзва да разкрие.

 

Авторена е на 6 книги, между които „Кома”, „Мафията – от КГБ до ДС“, „Господари на моргата“, „Интервю с диктатор”. Неотдавна излезе най-новата му книга – „Путин, войната и ние”.

Тя е достоверен разказ и провокация за откровен разговор за това как се стигна до ада на войната, който Владимир Путин отвори в Украйна. Книгата събира и подрежда известни, но и не толкова популярни факти за причините за агресията на Кремъл, осветява упорито крити епизоди от биографията на Путин, търси дълбоко в историята и настоящето, и дава отговори как се стигна дотук.

 

Самият Огнян Стефанов признава, че апокалипсис е силна дума, но ако знаел по-силна, щял да използва нея, защото виждаме какво се случва в Украйна и надвисва над Европа. Михаил Булгаков има книга „Колекция от долнопробни факти", в която описва потресаващи неща за болшевишката действителност през 20-те години. Уж са фейлетони, но човек се потриса от фалша и деградацията в съветското общество. Самата книга е като предсказване, ако се върви по този път, до какво ще се стигне. Е, стигна се до това Путин и хора от кръга му да заплашват с ядрена война, а всеки ден в Украйна да загиват по хиляди руски военнослужещи. Всеки ден. Като към това се прибавят и загиващите украинци, това е същинска кланица в името на това Путин да прибави към седемнайсетте милиона квадратни километра площ още мъничко парче, взето от друга държава и напоено цялото с кръв.

 

"Опожарените селища и градове, болници и университети, училища и жилищни блокове, електроцентрали и язовири? Това не е ли апокалипсис, армагедон? Путин придвижи Русия от долнопробните факти, изпъстрени с пияници и идиоти, до зловещата касапница.

 

Още в уводната част Стефанов споменава за Четиримата конници на Апокалипсиса от Новия завет и Откровенията на Йоан, но не смята, че връзката ще дойде малко сложна за читателите. В този ред на мисли припомня, че неотдавна бе Великден и чествахме възкръсването на

Христос. В главата, посветена на четиримата ездачи, се разказва за свитък в Божията дясна ръка, който бил подпечатан със седем печата. Христос отваря първите четири печата, при което се появяват страховитите четирима конници. Те са, бял, червен, черен и сив. Според християнските пророчества и вярвания те са предвестниците на Страшния съд и гибелта на земята. Първият конник олицетворява завоевания и военни победи. Вероятно такъв би го описала Путин днешната кремълска пропаганда. Една Маргарита Симонян, ако се беше сетила, досега да го е пуснала в обращение. Путин – белият конник.

 

Журналистът обаче избира втория конник – червения, който погазва мира на земята и принуждава хората да се убиват един друг. „Това е истинският Путин!“, категоричен е Стефанов. Той символизира войната и кръвопролитията.

 

Третият конник – черният, носи болести и глад, а сивият – четвъртият, е символ на мор сред хората.

„Иди и виж. Идете и вижте! Това е постоянният призив в Откровенията на Йоан. Повече от 2 години виждаме пожари, трупове, изнасилени жени, отвлечени деца. Това вече не са просто долнопробни факти, а ужасяващата реалност. Трябваше да напиша за нея“, категоричен е Стефанов.

 

Той самият е учил в Съветския съюз, заради което сякаш има известна доза странност да критикува толкоз остро Русия, която според Путин и някои нашенци, е продължение на великия СССР. Не са малко хората, които се дразнят и го обвиняват, че е получил висшето си образование там, преподавали са му съветски експерти и учени, а днес, видите ли, се е обърнал и защитава Запада. Той обаче подчертава, че това е нелепо и допълва, че живял и учил там и видял това, което нямало как да види от България. Не отрича, че там също има прекрасни хора, но иска да се разбере, че цивилизованите руснаци нямат нищо общо с диктаторския режим на Путин.

 

„Нима съдим за Марина Цветаева, Алексей Толстой, Александър Веденский, Александър Солженицин, Борис Пастернак, Осип Менделщам, Исак Бабел, Всеволод Мейерхолд, Николай Гумильов, Мстислав Ростропович, Николай Зоболоцки, Андрей Туполев, Андрей Сахаров, Николай Лихачов, Борис Пастернак и много други по управленците във времето, когато са живели? Хилядите учени и гениални творци какво общо имат със Сталин и Путин, освен, че са станали жертва на техните репресии?! Който прави връзка между Бах, Гьоте, Ремарк, Ман и останалите велики германци и Хитлер е идиот, нали? Как тогава путинофилите откриват общо между руските световни умове, дали толкова много на човечеството и онзи болен мозък, трополящ в позлатените зали в Кремъл, който не е достоен дори да им носи куфара? Съжалявам, че трябва да го кажа, но за мен хора, които правят връзка между Сталин и Путин и руската култура и наука, наистина са идиоти“, категоричен е Стефанов.

 

Никак не са малко хората у нас, възприемащи Русия като двоен освободител и прекланящи се пред нея. Те са на мнение, че трябва да сме й благодарни во веки веков.

Стефанов обаче няма никакви намерения да обяснява на тях позицията си, нито пък да ги убеждава в каквото и да било. Смята, че ако някой българин, а и всеки друг човек по света не е разбрал, че Русия е агресор, а Украйна -- жертва, значи няма защо да му се обяснява каквото и да било.

 

„Тяхното "не е „алтернативно мислене“, нито разпространяването на кремълска пропаганда е „друга гледна точка“. Това е отказ от истината и реалността“, категоричен е той.

Разбира се не твърди, че украинците са идеалният народ, защото такива няма. Те също имаха много проблеми, разделяха се по не един повод. Стефанов бил в Киев по време на Оранжевата революция и видял милиони хора, искащи да вървят по свой, независим път, да градят своето бъдеще.

 

Исканията на Путин да ги превземе за три или пет дни и да проведе парад на победата по Кресчатик в украинската столица, а украинците да го посрещнат с цветя, хляб и сол, не стана!

„И измислицата „специална военна операция“ се озъби като войната, изобразена от великия Пикасо в „Герника“. Като всяка война, съсипала милиони човешки животи и съдби. Путин всъщност обедини украинската нация и я изправи срещу себе си“, посочва журналистът.

 

Страшните новини от България, за които съобщава още от корицата, са преди всичко опасността от това Москва да се намеси брутално в предстоящите избори. Убеден е, че руските тайни служби са утроили усилията си да проникват и въздействат върху съзнанието на българите и припомня, че атентатът в софийската катедрала „Света Неделя“, е най-големият терористичен акт в българската история, в който загиват около 135 души, а над 500 са ранени. Още на времето наричат 16 април 1925 г. „Кървавият Велики четвъртък“.

 

До терористичната атака срещу двете кули на Търговския център в Ню Йорк през 2001 г. атентатът в София е най-големият в световен мащаб. Изпълнителите са български комунисти, но вдъхновителите са Сталин и Коминтернът, който по това време се помещава в Москва. Под техен натиск избухва и авантюристичното септемврийско въстание през 1823 г, разгромено жестоко от властта. Водачите на въстанието – Васил Коларов, Гаврил Генов и Георги Димитров, който първоначално е за неутралитет, но после променя мнението си, избягват в Югославия още преди да се разразят решителните сражения. Част от взрива за църквата „Света Неделя“ е съхраняван месеци наред в съветското посолство във Виена, докато се организира канала за пренасянето му.

 

Според Стефанов общото на това и случващото се днес, е моделът, по който Москва действа спрямо София. Той не се е променил съществено. Малцина у нас знаят, че руското разузнаване и дипломати още през Руско-турската война от 1828-1829 г. пишат до руския император, че над 180 000 българи са загинали, сражавайки се в досегашните военни конфликти с Османската империя на руска страна. Други около 200 000 българи са загинали в десетките въстания, избухнали по нашите земи.

 

„Те съобщават, че се готви много мащабно въстание, обхващащо районите на Стара Загора, Велико Търново, Ловеч, Плевен, Враца и чак до Русе, Шумен и Варна. Заповедта от Санкт Петербург е да се направи всичко възможно този огромен бунт да не се случи, защото ще попречи на руско-турските отношения, които в този момент допадали на Русия. На българите е обяснено, че не само няма да получат подкрепа и помощ от Русия, но няма да получат и в бъдеще такава. Така действа Русия.

 

Важно е да се знае – свободата не ни е подарена! Извоювали сме си я! Според руската Уикипедия жертвите от руската армия през Освободителната война са около 17 000. За сравнение само загиналите по време на Априлското въстание са над 30 000“, припомня журналистът.

 

Вероятно си спомняте как лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов твърди, че проектът Балкански поток е много изгоден за страната ни. Той обаче бе построен след договор с Москва и Борисов, Путин, Ердоган и Вучич въртяха символично крана на газопровода.

Огнян Стефанов обаче посочва, че едва ли някой очаква Борисов да си разкъса ризата и с оголени гърди да си посипе главата с пепел и да признае пред камерите, че е свършил лична услуга на Путин. Според него обаче един ден на Борисов ще му се наложи да признае, че Руски/Турски поток, когото той нарече Балкански, му е бил натресен от Путин и той, както се казва „не е могъл да откаже“. Журналистът подчертава, че именно газопроводът дал един от аргументите на Кремъл да започне войната, а Борисов като български министър-председател, предал интересите на България на Европейския съюз и НАТО, подчинявайки се на Путин в революционно кратки срокове. Това според последната информация е струвало на всички български граждани над 4 млрд. лв.

В същото време Борисов се бие в гърдите, че проектът е изгоден за България, но това му твърдение бе категорично опровергано от експерти с факти и аргументи.

 

В книгата си Огнян Стефанов често повтаря, че Украйна е независима държава, но Путин и руските медии твърдят, че тези части, които се опитват да присъединят към Русия, са били руски от векове.

Той е категоричен, че именно това е работата на руската пропаганда – да подкрепя Путин.

„Няма да цитирам историци, но ще припомня, че през 1994 г. е“ подписано Будапещенското споразумение, което урежда границите между Москва и Киев. Под него стоят подписите на Русия, САЩ и Великобритания. От своя страна, за да покажат желанието си за мирно и демократично развитие, украинците предават всички свои ядрени оръжия на Кремъл. Русия пък се задължава да спазва установените граници. Путин преди 2 години и нещо прегази това споразумение. За какво говорим тогава?“, припомня журналистът.

 

Той подчертава, че по време на т.нар. „оглобка“ се направиха крачки в посока на скъсване на зависимостите на политици и партии от Москва. Но бяха подценени създадените от години връзки на кремълските служби със стари и не толкова стари ченгета у нас. С прокурори, политици, дори с бизнесмени. В тяхна подкрепа се втурнаха всякакви деградирали типове и медии, радващи се на копейките. Евро-атлантическата позиция на Борисов, е класическо лицемерие. Доказателството е, че той създаде корумпиран модел на управление, копиран от Путиновия такъв – рекет и измами, адски богат псевдоелит и население на границата и под границата на бедността, приспивано от подкупни медии и съмнителни шоупрограми с лош вкус.

 

От своя страна ПП-ДБ сякаш не осъзнаваха до последно с кого си имат работа и допуснаха непредизвикани грешки, какъвто термин има в тениса. Всичко това окуражи пропутинските среди, които стават все по-агресивни. Ситуацията у нас напомня за онази Германия през 30-те години на миналия век. Някакви фюрерчета се заканват на всички пред камери и микрофони, говорят ни за строг ред и социалистическия москвич, бранят паметника на Съветската армия, а са забравили гробовете на свои близки. Малоумие, което намира почва.

 

„Имам лошо предчувствие, че на задаващите се избори точно тези антибългари ще качват проценти. Очевидно ще трябва да минем и през това. Може да не сме имали истински фашизъм преди 09.09.1944 г., но сме напът да си отгледаме съвременен – също толкоз уродлив като Хитлеровия и Путиновия“, категоричен е Стефанов.

 

На въпроса дали има тайни, които до момента не са били известни и сега съобщава в книгата си, Стефанов отговаря, че е доста трудно в днешно време човек да бъде Колумб, но същевременно е голямо предизвикателство.

В книгата читателите ще открият много мръсни тайни, пазени по политически и идеологически причини десетилетия наред. Ще се убедят, че не годините на социализма са големият възход на България. Държавата ни по време на съветската доктрина с била във фалит три пъти и именно Съветският съюз, по-големият „наш брат“, е отказал да ни помогне и дори е присвоил наши богатства.

 

Разкрива, че не липсват и смразяващи факти от биографията на Путин. Журналист от Санкт Петербург, който пръв е разкрил някои от тайните на Путин, е убит веднага. Читателите ще научат също как украинска земя се превръща в открити „ферми за трупове“, но не с научна цел. Какво се случва с тези хиляди трупове... Описал е също и защо в Кремълската стена са погребани всички сатрапи от кръга на Сталин, съучаствали в репресиите срещу десетки милиони съветски граждани и нито един... руски творец. Защо отново в Русия изпълзя антисемитизмът, при това като официална политика, а Кремъл помага и ръководи терористите от „Хамас“. Не е спестил и лицемерната роля, разигравана от ООН по отношение на войната срещу Украйна и другарските забележки към военнопрестъпника Владимир Владимирович. Цитирал е и опровержения на твърдения на руската посланичка у нас Елеонора Митрофанова от руски учени историци.

„Тъжно е, когато идеологията пренаписва историята!“, подчертава Стефанов.

 

На въпроса дали са реални опасностите за страната ни, за които говорят експерти и политици, Стефанов посочва, че познава добре руснаците и украинците, както и техния бит и култура. Посочва, че и едните, и другите притежават упоритост като национална черта. Украинците са уникални патриоти и националисти, а руснаците стигат до крайности, до престъпно поведение когато вождът каже.

 

Често именно волята и капризите на вожда ги лишава от здрав разум и трезви оценки. Не че при нас не се наблюдава подобно нещо… Но поне сега имаме право на собствено мнение и позиция, което пък води до други дрязги и предразсъдъци. Но в Русия, ако от Кремъл се спусне резпореждане, че трябва руските граждани и имоти в България да бъдат защитени, защото към тях има лошо отношение, военните ще тръгнат, без да им мигне окото. Русофилите у нас трябва да знаят, че емоциите и „братските чувства“, които те непрекъснато изтъкват, няма да важат в подобна ситуация. Както навремето имперските интереси на Русия са довели до войната, която ние наричаме „Освободителна“, така интересите на сегашния елит може да изпрати войски към нас. Отвратителното е, че ще се намерят българи, които да посрещат „братушките“ на черноморския бряг с цветя и развети руски знамена. Дори Стефанов подчертава, че може да изброи поименно някои от тези хора, но не иска да им доставя това удоволствие. Те не си дават сметка, че Москва може да задейства ядрени ракети и да предизвика онзи Апокалипсис, за който говорехме в началото. Дори се хвалят как Русия можела да затрие света. Болен мозък е онзи в Кремъл, болни мозъци са и неговите крепостни в България. Сметките им в евро и долари, пътуват и летуват на Запад, но вият в подкрепа на Путиновия режим.

 

Журналистът припомня, че за Кремъл човешкият фактор никога не е бил от значение. Във всички войни, които е водила Русия и Съветския съюз, факторът хора и брой жертви е на последно място. На строежа на Беломорканал преди 85 години са загинали над 10 000 души по официални данни и над 40 000 по твърдение на оцелели работници и лагерници. Десетилетия наред те дори не са споменавани в статистиките.

 

Във Втората световна война загиналите съветски граждани са около 30 милиона – официално признати. Срещу 7 милиона загинали немци от разгромената Германия.

 

В сталинските лагери са загинали около 40 млн. души – пак по данни от последните години. Солженицин обаче твърди, че са над 60 млн. според изследваните от него документи и архиви. Това е невероятно! И много опасно, защото същият аршин се прилага и спрямо жертвите на руската агресия.

 

И все пак Огнян Стефанов завършва книгата си оптимистично, макар да не е оптимист нито за неговото, нито за следващото поколение. Убеден е, че не е направено това, което е трябвало да бъде направено – да бъдат по-смели, да воюват за по-добро бъдеще за себе си и за тези след тях. Всеки път си повтаря една и съща българска черта – някой друг да свърши трудната работа, а след това останалите ще организират чествания и възстановки...

 

Твърди, че оптимизмът му лежи на поколението на внучката му Рая. Познава нейни приятели и е разговарял с тях на различни теми. Затова не приема вайкането, че младите били по-необразовани от своите баби и дядовци, не четели достатъчно книги и гледали само в телефоните и лаптопите. Убеден е, че те знаят много, амбициозни са и имат цели. Огромен плюс е, че на тях пропагандата за минали времена, съветска власт и социализъм, не им влияе и сами решават и подреждат живота си, а не по чужда воля, тъй като са хора на света. Категоричен е, че който е амбициозен и иска да се развива – ще успее, а мързеливите и неграмотните ще са или престъпници, или аутсайдери, защото така е устроен животът. Именно образованието трябва да е водещо и всеки да държи съдбата си в свои ръце. Решаващи са знанието, упоритостта и талантът, а не връзките, подкупите и зависимостите.

Няма да е лесно, но ще стане, убеден е Стефанов.

 

Призовава всеки, който ще разгърне книгата му да приеме събраното в нея като наличие и на друго мнение. Подчертава, че е нужен разговор, а не крясъци и лозунги с цел промиване на мозъци. Не сме в позиция и ситуация да подценяваме опасностите и рисковете пред страната и нацията ни. Нужни са и лидери, но това е друга тема. Най-добрите, както има български израз, вече загинаха, ще трябва да отгледаме други, ако искаме да ни има, заключава журналистът.

Източник: Уикенд