Корнелианството най-сетне уби БСП

Съпротивата срещу узурпаторите и рушителите започна късно, когато Нинова бе набрала сили, бе намерила верните си пажове и бе хванала лостовете на властта.

7 години под ръководството на Нинова БСП летеше към пропастта, отричайки се от цялото си минало, идеология и политически опит

Завършилото заседание на 50 конгрес на БСП сложи край на политическото битие на БСП.

В своята повече от вековна история партията устоя, преодоля и надживя удари, болести, раздори, предателства, разцепления; тя бе по-силна от сектантството, левичарството, ревизионизма. Но пред корнелианството бе безпомощна. Рухна. А на 11 февруари 2023 г. издъхна политически.

Казвам това не само заради безсрамното и позорно изключване на 20 члена на партията. Нито заради просташките апаратни игри и манипулации, за да се обезсилят и отстранят подозираните в несъгласие и атаки срещу Нинова и ръководството, а заради убогата политическа част на конгреса: политическия доклад и уж програмните документи, предложени за обсъждане и утвърждаване от Националния съвет. Тази част на конгреса бе тържествена демонстрация на политическа убогост, организационна немощ, липса на политическа култура и способност да се формулират и анализират проблемите на деня. Но най-вече на грозно пъчене и доволство от хитрините и изобретателността на корнелианските вождове за обуздаване на т. нар. „вътрешна опозиция“.

Политическия доклад на Нинова бе нескопосно събиране на думи, с които тя трябваше да покаже своята сила, умения да ръководи, политическа аналитичност, воля, настоятелност, прозорливост и несъмнена правота във всичко, което е помислила, изговорила, направила. Но очевидно какъвто е хаосът в главата u, такъв се е излял и в доклада. Толкова безпардонна политическа убогост и дори безсилие партията не познава в цялата своя история.

Другите документи, а и изказванията на подбираните внимателно и усърдно не отстъпваха на доклада.

Но мене ме безпокои нещо друго.

Седем години под ръководството на Нинова БСП летеше към пропастта, отричайки се от цялото си минало, идеология, политически опит, ръководители, исторически събития. С това тя обезличаваше своята политическа и идеологическа физиономия и съсипваше организационното си единство, което винаги е било нейно най-важно достойнство.

Партията се разпадаше пред очите на всички.

Съпротивата срещу узурпаторите и рушителите обаче започна късно. Тя започна тогава, когато Нинова тръгна да се отърсва от тези, които я направиха председател. Но едва когато се видяха измамени, нейните жертви се усетиха, осъзнаха се и един по един се понапънаха, за да покажат, че и те имат мускули. Но беше късно. Тя бе набрала сили, бе намерила верните си пажове и бе хванала лостовете на властта. А партията вече бе започнала да умира, да се изпарява и изчезва.

Надеждата, че ако свалят Нинова, нещата ще се оправят, вдъхновяваше нарочените от председателката за „вътрешна опозиция“. И макар постоянно да получаваха доказателства, че това няма да стане, защото умиращата партия бе изгубила напълно инстинкта си за самосъхранение и бе парализирала съпротивителните си сили. Но вярна на своите навици, не смееше да повярва, че Нинова е нейният най-голям враг. И я бранеше, въпреки унизителните поражения на изборите, отлива на избирателите, смаляването на членския състав. Противниците на Нинова смятаха, че с декларации и искане за оставка, ще я сплашат и ще убедят партията в своята правота. Те не виждаха, че същата тази партия бе на колене, смазана, бездиханна. И че дори без Нинова, е късно да се направи нещо полезно!

А трябваше отдавна да започне работата по създаването на нов ляв политически субект.

На 11 февруари стана очевидно, че това е наложително!

Краят на БСП обаче е огромен социално-политически и исторически проблем. Последиците от него ще бъдат тежки и няма да бъдат преживени лесно и бързо. Печалната история на БСП започва на 10. XI 1989 г., продължава с преименуването u в края на миналия век и обявяването u за „модерна лява партия“, с отказа от нейните основополагащи политически принципи, премина през контрареволюция и реставрация на капитализма осъществени от нея; стовариха u се идеологическо объркване, социалдемократизиране, лутане, плашене, самопогубване. За да дойде този позорен край.

Всичко това трябва да бъде анализирано внимателно, за да се извлекат уроците на историята и този позор да не се повтаря никога.

Така или иначе, настъпи времето на отрезвяването. И на новото начало на лявото. Но на истинското, а не на вербалното, лъжливото и дребнобуржоазното.

Тогава нека приемем, че корнелианството е смъртоносната отрова, която БСП и лявото трябваше да изпият. И че сега лявото ще може да си отдъхне за малко и да осъзнае какво го очаква от тук насетне... Но да не се тутка, че времето кратко.

Панко Анчев 

(От Поглед инфо)