Членовете на БЗНС са в навечерието на тъжна годишнина – един век от кончината на кумира им Александър Стамболийски.
Най-славният земеделски лидер приключва земния си път на 14.06.1923 г. като смъртта му е не просто мъчителна, а направо ужасяваща. Някогашният министър-председател, на чието име днес е кръстен централен булевард в София и град в Пловдивска област, бил буквално накълцан от душманите си.
Стамболийски остава начело на изпълнителната власт до 9 юни 1923 г., когато правителството му бива свалено с преврат. Пет дни след пуча хора на ВМРО, предвождани от скопския войвода Величко Велянов, убили по особено жесток начин идола на селячеството и брат му Васил в родното им с. Славовица. В тялото на клетия Александър имало близо 100 прободни рани от щик.
Палачите отрязали ушите и пръстите му, а дясната ръка отсекли от лакътя и с нея започнали да бият шамари на експремиера. Накрая резнали и главите на братята. Труповете заровили край Марица, но реката придошла и ги отнесла…
Няколко месеца преди покушението в Пазарджишко, земеделец №1 преживял и друг голям кошмар. Бомба, предназначена да го убие, избухнала в Народния театър, но тогава министър-председателят оцелял като по чудо. Името на терориста е Асен Даскалов, който бил на първия ред до изхода. Мястото му се намирало точно под правителствената ложа. Тъкмо когато злосторникът извадил адската машина и решил да я задейства, жената зад него го видяла и се разкрещяла. Виковете й послужили като предупреждение за управляващите да напуснат салона. Затова нямало и жертви.
Оцеляването на Стамболийски и успешното бягство на Даскалов веднага породили куп подозрения. Опозицията обявила атентата в Народния театър за инсценировка на властите, целяща да се отвори възможност за разправа с политически противници. Съмненията не били лишени от основание, тъй като управлението на БЗНС имало навика да си служи с подобни прийоми – назначеният от премиера софийски кмет Антон Прудкин например взривил надлеза в „Надежда“, за да смаже железничарската стачка.
Източник: Уикенд
