А едно време, приятели, нямаше нужда от пропаганда

А едно време, приятели, нямаше нужда от пропаганда. Нямаше нужда от послушните драскачи в Дойче Веле, Дневник и Свободна Европа, от подбрани 20 говорещи глави по телевизиите, които постоянно да гледаме навсякъде, и които да повтарят едно и също. Които да ни напомнят, че сме руски агенти, ако не сме съгласни с тях, че ни дебнат хибридни атаки отвсякъде, че всяко неправилно мнение е терористичен акт. 

През 90-те години сами искахме да сме част от западна култура, копирахме от Запад и се лепехме за всяка субкултура: бяхме рокери, метъли, рапъри, скейтъри, пънкари, грънджари...

Аз бях метъл. Драсках си в тетрадката Metallica, Iron Maiden, Twisted sister, Helloween, Blind Guardian. 

Имах цял гардероб с касетки. Дори си взел кухарка, която после ползвах само за декор в стаята. Косата ми бе до задника. Да, бях с дълга коса и приличах на дръжка с парцал за миене на под. 

Всички сами се потапяхме в европейската култура. Излизаха филми, които веднага им лепихме етикети "култови". Британците изкараха "Трейнспотинг", французите извадиха "La Haine" (Омраза), германците извадиха "Бягай, Лола", дори и онези мизерници, белгийците, извадиха "Това се случи близо до вас“. 

Нямаше нужда от паради. Всички гледахме към Европа. Бяхме с фланелки на европейски футболни отбори, гледахме само западно кино, правихме опашки за Макдоналдс, гласувахме за СДС. 

Тогава се появиха бившите комуняги Дайновци, Пейковци, Инджевци, Лозановци, и новите Бамбуловци, Козили, Кристита и осраха сериозно работата. Дори да бъдем колонизирани от най-висококултурните и морални, изпълнени с доброта, красиви извънземни, наемат ли изброените горе за пиари, цялата планета ще иска да ги бие и гони. Ще пише на най-грозните Пришълци да ги заместят. 

Имаше един филм на Ингмар Бергман. Казва се "Персона", който разбира се, не съм го разбрал, щото мозъкът ми е сериозно повреден от психотронните кремълски вълни, с които ни облъчват орките. 

В "Персона" има два женски образа. Едната е на жена от работническата класа, медицинска сестра, жизнена, сякаш по-истинска, по-емоционална, заредена с вяра и надежда. Втората е от по-висок статут, актриса, тв звезда, мълчалива, депресирана, студена. Някъде към края осъзнаваш, че това е един образ, който носи две маски, появява се две проявления. 

Нашата "интелигенция" също се проявява с две маски. Едната с свит език и уста, с които да целуват задници, а другата - със навъсени въжди и размах ат пръст, с който да те обвинява в оркизъм. 

Ама ние не се даваме, а!

Daher Farid Daher - Lammoth