Финансовият министър Асен Василев продава 700 000 декара от държавния поземлен фонд срещу 340 милиона лева, които е заложил в приходната част на бюджета, съобщава сайтът „Епицентър“. Става дума за 1/5 от целия поземлен фонд. Явно, че някакво лоби, което има компенсаторки, е взело превес.
Асен Василев започва да измисля все по-екстремни решения, за да попълва приходната част на бюджета. Да припомня „енергийната вноска“, която се оказа несъбираема, защото противоречи на един куп договори, чието нарушаване би задължило държавните ни дружества с неустойки по-големи от желаните приходи. И завърша с необоснована продажба на българска земя при това по време на две войни, икономическа рецесия в Европа и остър сблъсък на геополитическите фактори в света. По време на преформатиране на влиянието и териториите в нашия регион. По време, когато не е ясно България дали изобщо ще може да защити своята държавност, ако възникне критична ситуация.
На фона на тази изключително сложна атмосфера продажбата на стотици хиляди декара българска земя е кощунствено действие. Ненужно безобразие, типично в арогантния стил на ПП на несъобразяване с абсолютно нищо!
Виждаме, че Асен Василев действа така, сякаш няма никаква представа от управление на публични финанси. Провежда някакво чисто математическо стъкмяване на приходите към разходите. Но бюджетът на държавата не е обикновено счетоводство. Бюджетът е финансов инструмент за управление, за осъществяване на политики. Бюджетът показва накъде ще се движи държавата, какво ще се случва с нея. Затова е необходимо финансистът, който съставя бюджета, да има опит именно в работата с публичните финанси, да познава системите, да знае проблемите във всяка една система. А не да се учи в период на остра политическа криза.
Обществото очаква балансиран бюджет със заложени и добре обмислени политики, които да показват как ще се развива държавата напред и нагоре. Но обществото получава точно обратното. Бюджет, за който търсим под дърво и камък приходна част, нещо кърпим, едно махаме, друго слагаме, това става, онова обаче май не става и други подобни жалки математически недовършености.
Всъщност Асен работи стихийно, непланово, без компетентност за бюджетиране в публичния сектор. И това е оценката на малкото доказани през последните трийсет години специалисти по държавен бюджет от различни партии. Според тях Асен не само че не може да натъкми приходите към разходите. Но по същия начин, стихийно, определя и разходите.
Политиката в областта на разходите трябва да очертава тенденции и да има цели. Тя не може да бъде основана на ситуационен предизборен популизъм, на телефонни обаждания от една или друга партия, на случайно поставени искания от някакви обществени или лобистки групи. Това не е технологията на правене на бюджет.
Някои политически анализатори казват, че Асен Василев е ляв икономист, че бюджетът му е ляв, социален, щедър и пр. Не! Съвсем явно е, че Асен Василев не прави икономическа политика, която е обратната на тачъризма, тоест да разширява държавната щедрост за споделяне на общото богатство чрез данъци и разходи. Това е просто един бюджет на стъкмистиката. Нагаждане на числа. Всички предложения на Асен Василев по данъчните закони са несъстоятелни и няма да доведат до приходите, за които мечтае.
Никой от екипа във финансовото министерство не може да обясни как точно тези промени в данъчните закони ще допринесат за повече приходи, както апропо никой не обясни и как „енергийната вноска“ би могла да работи.
Друг много сериозен недостатък на бюджета на Асен Василев е, че е направен с нереалистична макроикономическа прогноза. Растежът на еврозоната за тази година е 0,6%, а ЕК предвижда 1,3% за ЕС догодина. Но същевременно Асен Василев ни обещава икономически растеж от 3,2% през 2024 г. И по 3% нарастване през следващите две години.
Нашите европейски партньори влизат в рецесия, ние планираме икономически височини. При положение, че основните ни приходи в последно време идват единствено от износ на оръжие и дизел за Украйна, тоест придобиваме черти на африканска икономика, чийто единствени основи са в търговията между племенни военни фракции.
Доволността, че Асен е записал дефицит 3% нищо не означава. Въпросът е какво постигаш с тези 3%. Как се развива държавата?! Надолу или нагоре. Може например да влезеш в 3% дефицит, но с цената на орязване на капиталовите разходи и инвестициите, които са основен фактор за икономическия растеж. В мотивите към бюджета е записано оптимистично, че се очаква, цитирам, „висок растеж на публичните инвестиции и активизиране на частната инвестиционна активност“.
Същевременно вече е ясно, че липсват 2,4 млрд. лева, а още поне милиард и половина ще се окажат кухи в данъчните приходи. Тогава най-вероятно ще се наложи Асен да реже още капиталови разходи и да емитира дълг. Неданъчните приходи също са надписани необективно. Тоест бюджетът е на ръба на максимално възможния дефицит, без буфери и с огромни рискове в приходната част. А когато не може да се изпълни приходната част, ще се наложи да се режат разходи в хода на изпълнението. Инфлацията също е под въпрос.
В обосновката за бюджета инфлацията е прогнозирана като пожелателните 4,8%. Асен предвижда, че през 2025 г. инфлацията ще намалее до 2,8%, а през 2026 - до 2,2%. Защото транспортните горива щели да бъдат по-евтини. Често казано енергийният сектор в България е в такова непредсказуемо състояние, че да се оценява каква ще е цената на газа и петрола в следващите две години е хазартно и безотговорно.
Липсата на дългосрочни договори за газ, предстоящите плащания по половин милион долара на ден през следващите 13 години по договора с БОТАШ във вид на такса пренос, натискът срещу „Лукойл“ да продава рафинерията и неяснотата в какво точно тя ще се превърне, ако бъде продадена, правят прогнозите на Асен напълно незащитени. Така че накъде се движи България?!
Свидетели сме на един токсичен разрив между официалното фокусническо говорене на Асен и ПП в защита на тяхното управление и обективната реалност, която експертите виждат, а гражданите вече чувстват. Целият този водевил на лошо управление ще струва на нацията ни страшно скъпо. Докато ГЕРБ и ДПС перфидно подпомагат управленските дефицити на ПП/ДБ, опитвайки се максимално да ги девалвират пред избирателите.
Калина Андролова, По ръба, БНР
Червената шапчица
1 year before
Дреме ми на розовите копринени кюлоти. Дългата ръка на Кремъл.
Коментирай