Без своя стратегия печели чуждата тактика

Както в древната легенда Бикът Америка отнася на гърба си нанякъде безволевата Европа

Най-популярният от няколко години американски журналист Тъкър Карлсън тези дни посети Москва и взе интервю от руския президент Владимир Путин. С което произведе информационна бомба. Над 100 милиона любопитни само в Щатите са гледали обявата за предстоящото му излъчване. Още преди това в политическите и медийните среди Карлсън беше залят със злобни хули и проклятия с честата сред тях квалификация „предател“.

„Тук сме не защото обичаме Путин. Не ви караме да се съгласявате с казаното от него. Настояваме да го видите, защото трябва да знаете повече... американците имат право да знаят всичко за конфликта, в който са забъркани, а ние имаме право да разкажем за него“, казва Карлсън.

Дамгосват го и заплашват, защото освен американците интервюто ще се гледа по целия свят. Неизбежно е то да бъде размножено нацяло и на части в многобройни медии по света. Съответно коментирано и разнищено от различни позиции, нерядко беззлобно, а някъде и добронамерено.

Тъкър Карлсън просто изпълнява професионалния си дълг, а го обвиняват  в най-черни намерения и прегрешения. Чак толкова истината плаши, а другата гледна точка е недопустима за „Вашингтонското блато“, че май го чака го нещо като „лов на вещици“. Ами има около 11 милиона записани симпатизанти, колкото и Тръмп, колкото са и наблюдаващите предизборните дебати.

Милиони са и тези, които биха забелязали натрапващото се сравнение на Путин с американския му колега. Наскоро Байдън сподели за скорошна среща с покойния от 30 г. френски президент Митеран, а тези дни и за разговор с покойния от 2017 г. канцлер на ФРГ Кол. Байдън управлява без да идва в съзнание, майтапят се западни наблюдатели.

В материала си от Москва Карлсън със сигурност ще покаже, че руснаците не тънат в унижаваща  бедност , че в магазините има всякакви стоки, включително и западни марки. Че хората масово подкрепят кандидата за следващ президент Путин и са наясно, че родината им е обект на агресия.

Че все още възприемат украинците като близки роднини, макар и заблудени да воюват с тях за чужди ползи и в своя вреда. Мнозина виждат операцията на Русия в Украйна като освободителна.

Много неприятна за производителите на лъжеинформация, наложили тежка цензура в страните от колективния Запад, държащи в информационен балон гражданите си. Може би не особено голям, но това интервю ще бъде пробив в балона, който неизбежно ще се разширява, когато и други журналисти хукнат да намират и огласяват нежелателни истини. 

Двете теми „за войната и мира“, „за истината и лъжата“ се събират в една опаковка. За американци и европейци в Евросъюза, за руснаци и украинци, за индуси и китайци все по-важен става въпросът „Кои сме ние и за какво се борим?“. Мнозина в свят от около 200 доста различаващи икономически и социално се помежду си страни се питат „Накъде вървим?“.

Обръщат се за ориентация към историческия си опит, а той е комбинация от национални и географски условия. Във всяка страна от световното съобщество би трябвало поне частично да са набелязани за горните слоеве на населението собствените геоикономически и геополитически интереси. Оказва се, че с малки изключения не са. Важи и за милата ни родина.

В тази връзка голямо е значението и разпространението на геополитическите митове. Едни индианци са потомци на Костенурката, други на Великата Мечка, трети на Орела. Китайците са от Поднебесната империя, днешните власти в Пекин са наблегнали на обобщената роля на Новия Копринен път през планини и морета.

Русия пък се обозначава като Третия Рим във вид на Новоевразийство. Руският неимперски национализъм се срина през 1998 г. В рамките на регионална държава, макар и голяма все още, руснаците бързо щяха да загубят пространствената си идентичност и национална идеология. Дезинтеграционните процеси в нея скоро щяха да я разцепят на 4-5 части.

Това и целяха геополитическите и врагове, дори не го криеха. Неизбежно стана да се появи другата тенденция, за която тогава в „Монитор“ писахме: „Нов евроазиатски проект замислят в Русия“. С оглед на тази стратегия издигнаха на власт Владимир Путин и днес отново държавата с основания се заявява като свърхсила.

Какво е Евръсюзът, в който днещните наши партии и политици с малко изключения желаят да се разтвори и изчезне България, а българите да се претопят в цивилизационния котел? ЕС не е свърхдържава в геополитически смисъл, страните-членки в него не заявяват желание да стане такъв утре. Неприложимо е и определението „велика държава“ за наддържавната му същност.

Чудят се политолозите как да го нарекат – „гражданска сила“ ли, „икономически гигант“, „невестфалска система“ или „неоимперия“? Главната причина за безформеността е в това, че е много различен от първоначалния си замисъл да бъде съюза на национални държави, а е продукт на ЦРУ. Нещо аморфно, нещо като нищо на света!

От което произтичат липсата на политически център,  особеностите на институционалния му облик и интеграционни принципи. ЕС няма „национален интерес“. Тенденцията към отрезвяване при европейците се засилва, а вярата спрямо лъжите и манипулациите на медиите и политиците  сериозно се разколебава.

За да е удобно на сегашния Вашингтон да използва ЕС като свой инструмент срещу противниците си и терен за неоколониална активност. Виждаме как почти както древната легенда Бикът Америка отнася на гърба си безволевата девойка Европа нанякъде. Без своя стратегия печели чуждата тактика.

Не може да се помогне на този, който не успява да се променя навреме. Японците казват: „Безполезно е да гребеш силно, ако го правиш в невярната посока“.

Натрупана е умора в обществата на страните от ЕС, в Украйна тя е най-голямата опасност за киевските марионетки. Хората там всячески избягват военната служба, в условията на бойни действия украинските бойци масово говорят на руски. САЩ станаха световен хегемон до голяма степен след унищожаването на Хирошима и Нагазаки с атомна бомба. Оттогава демонстрират, че на тях им позволено всичко, а на другите – само каквото им разрешат.

Наричат се  понякога Новия Рим, а от римляните знаят: „Нека не ни обичат, важното е да се страхуват от нас.“ Това им е стратегията, доскоро печеливша. Никой не се плаши от Евросъюза и дори от фон дер Лайен.

Но пък Китай и Русия повече печелят от това, че САЩ са ги обявили за първи свои врагове. Което е ясен знак, че еднополюсният свят приключва, идва многополюсният. В Щатите е в ход имитация на демокрация, на свобода и правова държава. Но в паралелна реалност дълго не може да се живее.

Провалът на контранастъплението на Украйна показа, че Вашингтон не е оценил точно силите на Русия за съпротива на НАТО. И е надценил своите и на съюзниците си. Липсата на стратегия не позволява на Запада, на САЩ в частност да проведат сериозни разговори за бъдещето на човечеството в новите, силно променени условия.

Ето защо опасността от голяма война нараства.

Автор: Д-р Илия Илиев

trud.bg