Имате ли деца за убиване?

- Имате ли деца за убиване?

- Да. Намират ни се. И без това преливаме от деца. Пък и детски градини няма къде да ги даваме. Ясли – също. И като пораснат - работа нямат. И бъдеще нямат. Ако имаш момиче може да направи кариера като курва, ама с момчетата е по-трудно. Трябва да кандидатства за затвора, приемни изпити. Прокурорите трудно пускат. Само ядове. Разбира се, че нямаме нищо против да ги пратите да умрат. Иначе само се мъчат завалиите да го живеят този живот. А нещо имате ли за даване? По някой лев? Торбичка със салам? Бакпулвер? Бонбонки?

- Имаме бонбонки и кашкавал с изтичащ срок на годност, който е изтекъл преди месец, но е обвит в плакат. Много хубав плакат - гланциран. Ако хапнете кашкавала днес-утре става. Плаката също може да го оближете, защото попива мазнината и да не се губи. Разбирате, нали? 

- Благодаря за грижите. А за какво ще пращате децата да мрат? Не, че сме против или ни е много важно ама ей така от любопитство питаме? 

- За да защитават евроатлантическите ценности, разбира се. 

- Супер. Да не излезе, че сме много любопитни, ама я ни дайте пример с една ценност? Най-неценната дори ако щете.

- Да кажем, да порасне пишка на дъщеря ти.

- Брей, че чудо! Браво. Супер ценност. Как ги измисляте едни такива ценни ценности, не знам. Но браво. Кой нормален човек ще откаже да умре за к@ра на дъщеря си?

- И да може синът ти да си завира каквото си иска в задника и това да го прави горд. И ти да си горд, че си отгледал такъв син. И целият ти род да са горди. И селото. Дори и околията. И да те пишат във вестника. И по телевизията да те дават.

- Леле… Е, спечелихте ме. Най-накрая нещо, за което си струва човек да умре. Взимайте ни синовете, че и дъщерите и работете здраво за бъдещето. Благодаря още веднъж.

Емил Йотовски