ТОВА ЛИ СА ЦЕНТРОВЕТЕ ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ?

ТОВА ЛИ СА ЦЕНТРОВЕТЕ ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ? 

Все по-често си задаваме въпроса къде са тези центрове? Имат ли географски координати? „Местоположение“? Къде са те - Град, улица, адрес? Ако нещо се случи, какви координати трябва да се въведат в атакуващите средства? Без координати, как да им се даде реципрочен отговор?

Неизвестно! Дори е невъзможно да се назове точният град, в който се намира центърът, тъй като определено има повече от един. Традиционно под център разбираме Вашингтон. Добре. Целия Вашингтон? Разбира се че не. Може би Белият дом? Но, трябва да се признае, че Белият дом определено не е мястото, където се вземат ключови решения. Този грохнал старец определено не взема решения, той ги чете от аутокю. Белият дом е просто символ на власт, подобно на скиптър, или кълбо в ръката на владетел.

Скиптърът не решава нищо, решава този, който го държи в ръката си. Не, не, Белият дом вече не е.

В чии ръце е скиптърът? Конгресът? Вече е по-топло. Но това е по-скоро място, където се подготвят решения, обсъждат се, където точните момчета се драчат за пари. Конгресът разпределя бюджета - колко пари да разпредели и за какво. Конгресмените са легализирани корумпирани служители (законът за лобизма), които вмъкват необходимите цифри на разходите в бюджета в замяна на рушвети. Но ако Конгресът бъде отстранен, решенията пак ще се вземат. Някъде има още по-коректни момчета, чиято собственост са всички тези пари. Това са тези, които управляват глобалните финанси, които определят редакционната политика на глобалните медии и основния лихвен процент на Федералния резерв, и в коя държава е време да се въведе „демокрация“, тоест да се извърши преврат. И че е време да поставим Павел Дуров в ареста, заедно с неговия Telegram. Някой, някъде решава това.

Къде са тези хора? Колко са те? Къде се намират географски? На кой адрес живеят? Явно никой няма отговори на тези въпроси. Тези хора не са глупаци, те не обичат имената им да се чуват и пишат някъде. Те не участват в медиите, не дават интервюта, не пишат статии и не се снимат от фотографи. Над къщите им не виси знаме на никоя държава. Те нямат знаме. Те имат толкова много пари, че могат да си позволят всичко това. Нито един журналист няма да стигне до тях, тъй като всички големи медии се контролират от тях. И ако на някой му хрумне да се опита да разбере нещо за живота на тези хора, той просто ще изчезне – инфаркт, катастрофа, или... предозиране. Сигурно е, че на журналистите е строго забранено дори да мислят в тази носока. Пишат за тези, за които е позволено, нищо повече.

Следователно няма единен център за вземане на решения. Това е вид структура за разпределяне, мрежа от гнезда на оси, свързани помежду си с тънки нишки, невидими за обикновения смъртен. Със сигурност може да се каже, че някои от тези „гнезда“ се намират във Вашингтон, някои в Ню Йорк, други в Лондон. Може би има гнездо в Амстердам, Париж, Цюрих... Кой знае, може дори и в Абу Даби. Но определено има много. И дори да контролирате няколко от тях, останалите ще продължат да вършат тъмните си дела. Това е мрежа.

Вероятно е, че координатите на повечето от тези "гнезда" са неизвестни. Знаем къде е Белият дом, къде е Капитолия, къде е централата на ЕС. Но това са всички официални, публични, добре известни места. Къде е тайната за„смъртта на Кашчей Безсмертний“? Къде е дъбът, на който виси сандъкът, в който седи заекът, в който седи патицата... Къде е тази „игла“, до която трябва да достигне нашият условен Иван Царевич от приказката? Неизвестно. Знаем само, че има много такива игли. И установяването на всички тях и намирането им е доста трудна задача. Мисия.

Изправени сме пред широка престъпна мрежа, много подобна на мрежата на професор Мориарти, която Шерлок Холмс откри. Но ако тази мрежа имаше много специфичен център, фокусът и беше самият професор. Докато в тази глобална престъпна организация просто няма такъв „професор“. Има едно абстрактно „световно правителство“, за което всички говорят, но за което никой не знае нищо. Без имена, или адреси. Ясно е само, че списъкът с тези имена не включва Байдън, Блинкен, Борел, Макрон, или фон дер Лайен. Това са все изпълнители, които лесно могат да бъдат заменени с други - абсолютно същите. Това са наемни работници. Те идват и си отиват. Къде са собствениците? Кои са те, колко са там.

Неизвестно. И е почти невъзможно да се разбере: - момчетата знаят как да се крият. От тях тръгват нишките към Блинкени, Борели и Макрони. Едва ли тези хора дори гледат олимпиадата, или дебатите в английския парламент. 

Просто, не им е интересна нашата миша суматоха...

Светослав Атаджанов