ВСЯКА ЖАЖДА ДА СИ ЗНАЕ ГЬОЛА

Днес телевизиите въртят кадри с „вътрешността“ на сараите на Ахмед Доган в Бояна и Росенец. По същия, абсолютно по същия начин се въртяха кадри от резиденцията на Тодор Живков в Банкя след свалянето му през 1989 година. Набило ми се е в главата следното нещо – голям вътрешен басейн в Банкя, около него няма нищо и никого, а в средата на басейна – един спасителен пояс. Полюшва се, леко се върти и не знае къде е и на кой свят е.

Още тогава си помислих, че този спасителен пояс е най-тъжното и неспасяемо нещо на света – тогава за Тодор Живков, сега – за Ахмед Доган. И тогава, и сега, разбира се – и за мене.

Поне малко обаче щях да повярвам на тези днешни кадри, ако бяха заснети и излъчени преди пет години, преди пет месеца, преди пет седмици. Късно е, много е късно сега. Много е късно тези, които подгъзуваха на Ахмед Доган, които слагаха на главата му ореоли, на кръста му – памперси, а в ръката наливаха чашата му догоре, днес да го унижават така.

Те обаче не унижават него, те унижават нас – които виждаме в какъв кич, в какъв приказен източен разкош, в каква помия и поквара живеят нашите управници. Живеят новите божества. 

Добре бе, хора, сараите не били на Ахмед Доган. Ами на кого са тогава, кой ги е построил, с какви пари, как ги е узаконил? Как е възможно изобщо провинциална България да тъне в мизерия и разсипия, а някакви перверзни острови на разкоша и пиянството , на евроатлантическите и натовски ценности, да съществуват изобщо в този си вид. В този си смразяващ, покъртителен вид.

Сега започнаха да дрънкат, че ДПС била голям компромис, че тя капсулирала електората, че го измамила и ограбила, а не казват най-важното – съществуването на ДПС не е компромис – това е завера и заговор на крадлив червен, син и депесарски елит да крадат, да трупат милиони и да се кланят на новите господари – едни в църкви, други – в джамии. 

Така нареченият етнически мир, архитект на който трябваше да бъде Доган, всъщност беше договор за капитулация на българската самостоятелност и за признаване на турска автономия с всички произтичащи от това последствия. 

Отвратителната българска политическа класа разреши на ДПС да коли и беси в една трета от България, да купува цигански гласове на килограм и на тон и непрекъснато да иска още и още данъци за местните си султани и султанчета и още и още да притиска в ъгъла всеки, който не мисли, че това е правилно и нормално. 

Никой не смее да каже точно сега, че ДПС е „мяра и образец“, „идеален пример“ за българска партия на прехода. 

Нима ГЕРБ сега си няма божество, нима Иван Костов не беше божество за СДС, нима пак такова недосегаемо божество не бяха Нинова, Станишев? Ами Симеон Втори – леле мале! 

Нашите партии са малки царства и султанати, в които робите гласоподаватели са длъжни да изхранват своите господари. 

Обърнете внимание как общуват божествата със своите обожатели – от сараи, от диванчета, от исторически паркове, от хълмове и паметници, от вечерни проверки, от оргии с пици на кристали в Министерския съвет, от тайни записи, в които се чуват категорични намерения за завладяване на държавата. 

Това, което се случва в ДПС и в БСП, отдавна се е случило в самото ни съществуване, в самия ни живот, в самата ни държава. Носим се на гнили плаващи пясъци – физически, психически и антропологично променени, обезверени и счупени. 

Преди седмица седях в кафенето на едно планинско градче – от десет мъже, които минаха през площада на градчето, девет приличаха на бичмета. Знаете ли какво е бичме? – отрязано дърво – без вратове, без глави и чела, четвъртити пирографирани гардероби се разхождаха нагоре-надолу, олицетворявайки непреходните ценности на нашия народ. 

Върнах се в София – бичметата са същите, мизерията е същата, София ми се стори потънала в прах, овехтялост и меланхолия. 

И знаете ли коя е най-голямата причина за всичко? Най-голямата причина за всичко е, че не е валяло дъжд. От сума ти месеци и от сумати години, и от сумати регистрации на партии и сдружения не е валяло голям дъжд. Дъжд, който да помете всичко, дъжд, който преди да напои, да измие и земята и улиците, и хоризонта и звездите, и живота ни. 

Толкова лъжа и фалш се изля напоследък, станахме свидетели на съобщения за откраднати милиони и милиарди, а си мълчим и траем. След като могат да бъдат отпуснати сто и петдесет милиона от банка – необезпечени и с фалшиви договори, след като могат да бъдат откраднати петстотин милиона, да изчезнат милиарди от банки и след като Делян Пеевски и Йордан Цонев са ДПС – Ново начало, значи сме ударили дъното. По-точно е да се каже не че сме ударили дъното, а че ние сме счупили дъното с безразличието и търпението си и самото дъно е тръгнало надолу. Една журналистка буквално ме хвърли в оркестъра, като се беше загрижила оня ден за белите, сините и всякакви други пауни, които живеели в резиденцията в Бояна. Какво щяло да стане с тях, кой щял да се погрижи за тях? Наистина покъртителна история.

Не знам защо, но днес цял ден си повтарям една и съща поговорка – стискам зъби и си я повтарям: „Всяка жаба да си знае гьола, всяка жаба да си знае гьола“. И при едно от казванията я сбърках – сбърках поговорката и я казах така: „Всяка жажда да си знае гьола!“

Е това е страшното – нашата българска жажда винаги си знае гьола. 

И не вали, и не вали в тая държава, и това е.

Николай Милчев