За разлика от любовта, в политиката втори шанс не се дава. Разочарованието обикновено е последвано от раздяла с партията, неоправдала очакванията

За разлика от любовта, в политиката втори шанс не се дава. Разочарованието обикновено е последвано от раздяла с партията, неоправдала очакванията. И обикновено нещата не опират до идеология, а до съвпадение между идеи и действия. От голямо значение е качеството на хората в партията. Диалогичните, възпитани, културни и интелигентни харизматични водачи обикновено успяват да задържат качествените хора в партията и не допускат личните им чувства да надделяват при кадровата политика. Защото в партиите хората се събират не да се обичат, а обединени около обща идея за България.

Проблемът е, когато водачът на партията отрича всеки извън себе си и не допуска съвети и критика. Най-лесно е на новите лидери - тях още хората не ги познават и принципно са доброжелателно настроени. Но ако репутацията на партийния лидер се налага като на конфликтен, егоцентричен и емоционален човек, с когото не може да се говори открито, то това вреди на цялата партия. Умението да се вслушваш в гласовете на хората, които те подкрепят, води до успех. Обратното - отмъщението и злобата към тези, които са си позволили да те критикуват, обикновено води до отлив. Не само за тези, които са пряко засегнати, но и за обикновените хора, които си задават въпроса как пък с тях би постъпил лидера, ако случайно се изпуснат да кажат някоя критика за него.
Партийното строителство е за хора, които умеят не само да привличат хора, но и да ги задържат около себе си. Да подбират не лакеи, а съмишленици, с които да градят, а не да рушат. Да предлагат за постове хора, които са компетентни и креативни, а не послушни и верни. 

Като адвокат мога да кажа, че в спора се ражда истината. Критиката не винаги е породена от завист или злоба, а понякога от искреното желание да се посочат грешките и да се върви напред. А греши всеки. Без изключение. Проблемът е, когато някой се помисли за безгрешен и се опитва да се държи като такъв. 

В България много партии се разпаднаха. Предимно заради липса на идеи за развитие, за бъдещето на България. Заради лошият подбор на кадри. Заради карикатурите, които се предлагат за различни постове. Заради параноята и егото на партийните лидери. 
В България няма партии на идеите. Има само лидерски партии. И това е големият проблем. 

Елена Гунчева-Гривова