Край Мусина се намира входът към долната земя

Долната земя е едно от любимите места на принцесите в приказния свят. Царската дъщеря често ходи там тайно нощем, за да танцува до насита и отмаляване, докато смелият

момък спи под въздействието на приспивните билки и не може да я проследи. В България има място, на което може да се стигне до съвсем истинска долна земя. Слиза се по 25-метрови доста хлъзгави и стръмни стълби. На дъното има кал и тук-там животински кости, защото домашни и диви животни продължават да се губят и да падат в 25-метровата пропаст.

Неслучайно понорите се наричат още губилища. Жалният вой на паднали в пропастта крави, овце, кози звучи тъжно и страшно. Достига надалеч, а хората създават легенди, че там някъде долу е входът към долната земя – не приказната, а ужасната, описвана като ад и пъкъл от църковните отци.

След мъчителната смърт оставали кости, вдигащи адреналина на смелчаци, осмелили се да слязат по всички 300 стълби. Връщането нагоре е не по-малко хлъзгаво. Достъпът до дъното на мистичното природно чудо става възможен благодарение на проект, по който са осигурени парите за стълбите. Стабилни са.

За тези, които нямат страх от височини или ужас от тесни пространства, е голямо преживяване спускането в пропастта, докосването до тишината на дъното и мисълта за ценността на живота, която е неизбежна част от близостта с чудесата на майката Земя.

Мястото се знае като геокомплекс Понорите или Пропастите. Намира се край търновското село Мусина в община Павликени. Единствено е в България с природните си дадености точно в този вид. Иначе понори или губилища има и в други райони на страната – в Западна Стара планина край Лакатник и Чиренско, в Западните Родопи, в Шуменския карстов район, както и на много други места. 

Понорите са карстови образувания – т.нар. проходен въртоп. Представляват вертикална или почти вертикална шахта или комин, която излиза на земната повърхност и в нея обикновено биват поглъщани или казано по друг начин понорирани – постоянно течащи реки, потоци или временно събиращи се при много дъжд води. Понорът дава началото на подземна река, която, преминавайки през подземни кухини и тунели, отново излиза на повърхността с голям дебит.

Неслучайно край Мусина е открит много древен каптаж за вода, уникален по своето изграждане. Смята се, че е римски и че от него е захранван Никополис ад Иструм, чиито останки са чак на 30 километра от Мусина.

Често подземните води на понорите издълбават пещери на няколко етажа. В България такива са Темната дупка, Дяволското гърло, Ягодинска пещера. Край Мусина понорът също образува пещера. Тя е извор на местните легенди и любимо жилище на колония прилепи. Най- разпространената легенда е, че някъде в нея е скрито съкровище. Има разкази за знайни и незнайни негови търсачи. По-интересно е, че както всяко имане и това си има специален пазител. В Мусина смятат, че е светец, но не казват неговото име. Това обаче едва ли има значение, защото образът на пазителя може да се види в определен часови интервал от деня, когато лъчите на слънцето огряват пещерата под специфичен ъгъл. Което отново връща към неизяснения въпрос за древните, които са били от умни по-умни, след като са имали отлични знания за слънцето, небето и звездите и са подреждали живота си в хармония с тях.

Що се отнася до Мусинската пещера, то в нея са откривани следи от живот на хора незнайно колко далеч във времето. Вероятно са използвали водата от Синьото езеро, което се намира в дълбочина на пещерата и което според спелеолози е много опасно. Има и такива, които все търсят да разберат дали това е пещерата, в която са открити останки от 4-метрови хора – нещо, за което строго се мълчи.

Красивата Мусинска пещера е дълга 382 метра. Тя е водоизточник, разположен на 230 метра надморска височина и на около 400 метра от Понорите. Още през 1872 г. за нея пише

Тогавашният вестник „Право“:

„В селото на единия край извира от една пещера вода като река; до главата на извора има две воденици с три камъка, а селяните повечето на тях си мелят брашно“. Днес вече водениците ги няма, като те са съсипани след промените през 1989 г., когато са разрушени и нарязани за скрап. Проучванията започват през 1963 г. и продължават през 1978 г. във връзка с изграждането на рибарници за пъстърва. Днес пещерата е занемарена, а спелеолозите предупреждават смелчаците да не правят самостоятелни разходки в нея.

Източник: Уикенд