Учени като 96-годишният Минко Балкански, са гордост за всяка нация. Той не само е световно признат авторитет във физиката, а е и сред най-големите дарители в областта на академичното образование.
Неговата фондация издирва, подпомага и подготвя талантливи български деца за кандидатстване в международни престижни институти. Неотдавна той бе скъп гост на старозагорската професионална гимназия по компютърни науки и математически анализи, носеща името му. Там се срещна с осмокласници и отговори на въпросите им, а разговорът им несъмнено бе от обществено значение.
Проф. Балкански е бил председател на университета „Пиер и Мари Кюри“ в Париж като завеждащ външните отношения. Задълженията му бели да посети всички университети в света, развиващи научна дейност. Определя като забележителен факта, че във всяка страна единственият път за издигане на обществото е образованието. За него обаче образование без възпитание не е достатъчно. Макар учителите да преподават по министерска програма, според професора е необходимо да има и извънкласни занимания.
Съветът му към учениците е да изкоренят всякакви останки на егоизъм и да ги заменят с обич и интерес към останалите. Най-важното е да се общува един с друг, а не да се изолират. Категоричен е, че едно общество е живо, когато хората искат да са заедно и се интересуват един от друг.
Пожелава на всеки българин да има възможността да отиде в чужбина, за да види какво става по света. Твърди, че ако имаше възможност би задължил всеки българин да изкара поне по 1 година зад граница, за да види, разбере и да се научи да се стреми към постиженията на най-напредналите страни.
Определя живота във Франция, където живее като много приятен за него, но бърза да допълни, че и в България може да е същото, само хората да се разбират и общуват. Признава, че въпреки достолепните си 96 години, духом се чувства като на 25.
Категоричен е, че има много пътища за постигане на това, към което човек се стреми, но е важно да има стремеж.
Той е от малцината, успели да изпълнят всичките си детски мечти до една. Не съжалява за нищо и гледа само напред.
Не крие, че животът по време на война е ужасен и е категоричен, че тя не трябва да съществува, трябва да се посекат каквито и да било възможности за война и да се борим само за мир.
По време на Втората световна война имало занятия само сутринта. Проф. Балкански използвал остатъка от деня, за да изучи материала за по-горния клас. Искал да се яви на изпит и да вземе два класа, но училищният съвет му отказал. Той обаче бил твърдоглав и след като проучил къде е Министерството на просветата, тръгнал натам. През войната то било в Панагюрище. Отишъл и се срещнал с министъра, който в крайна сметка му позволил. Изпратил телеграма до училището, че му се разрешава да държи този изпит. Всички учители имали голямо желание да го скъсат, особено тази по химия, но не успели. Съветът му към всички е да не се страхуват да се борят с по-големи и важни хора, защото и те имат слабости.
Източник: Уикенд
