Ексклузивно в "Свободно слово": Внукът на генерал Шарл Де Гол, Пиер Де Гол пред Валдайския форум: Трагична грешка е да се гледа на Русия през очите на Запада

*Речта е публикувана ексклузивно в “Свободно слово” с изричното разрешение както на Пиер Де Гол, така и на Международния дискусионен клуб “Валдай”

*Заглавието е на редакцията

 

59-годишният Пиер дьо Гол е внук на героя от Втората световна война генерал Шарл дьо Гол - държавникът, признат за най-великия французин на 20-ти век и президент на Франция от 1959 до 1969. Баща му, адмирал Филип Де Гол, е герой от Втората световна война и участва в битката за Франция (1944–1945) като командир на взвод от морска пехота.

Следвайки завета на великите си деди, днес Пиер дьо Гол също изразява ярки, дори революционни политически възгледи, продължавайки делото им.

От 3 до 5 октомври, Пиер Де Гол бе участник в юбилейната 20-та годишна среща на Международния дискусионен клуб „Валдай“. Темата тази година е „Справедлива многополярност: как да осигурим сигурност и развитие за всички“.

Присъстваха 140 експерти, политици и дипломати от 42 държави от Евразия, Африка, Северна и Южна Америка. По традиция за „Валдай“ повечето от гостите са чуждестранни участници.

За първи път на форума се проведе сесия, озаглавена „Руската цивилизация през вековете“, на която Пиер Де Гол изнесе речта, която Ви представяме с изричното му позволение. 

Ето и цялото му обръщение към участниците във форума:

 

Европейската и френската визия за Русия като цивилизационна държава

Г-н президент на клуб Валдай, дами и господа, представители на правителствата, 

г-н председател на сесията, дами и господа, членове и участници на клуб “Валдай”,

Днес ще обсъдя връзката между Европа и руската цивилизация-държава.

Връзката между Европа и Русия е древна, особено тази с Франция. Моят дядо, генерал дьо Гол, обичаше да казва: 

“Русия и Франция са две много стари нации, дъщери на една и съща майка - Европа".

Историческите връзки между двете държави са неразривни: През 1050 г. Анна Киевска, дъщеря на Ярослав Мъдри, се омъжва за Хенри I, краля на Франция. По-късно татарското иго разделя зараждащата се Русия от Европа и Франция за три века. През 16-ти век Московия, която е освободила Киев от татарите, се очертава като политическото сърце на руското пространство. Франция обаче проявява интерес към нея доста късно, далеч след английските търговци. 

До 18-ти век Московия е смятана за аутсайдер на европейската цивилизация. Дълго време Франция предпочиташе да разчита на Полша и Швеция, за да сдържа руската мощ. Регентът на Франция приветства Петър Велики през 1717 г., който триумфира над Швеция. След това царят посещава всички части на Европа. Нагласите се променят във Франция, както и навсякъде на Запад, и се твърди, че Петър Велики е прогонил невежеството от своите държави. 

Ломоносов, велик хуманист и учен, помогна за обединяването на руснаците чрез език и знания. Пушкин казва за него, че е „първият университет в Русия“. Шарл дьо Гол, моят дядо, изтъква приноса на великите културни достижения в Москва през 1966 г., в рамките на университета, който носи неговото име.

Сен Симон, хроникьор на френския двор, става вестител на френско-руската дружба. Смятан е за първия френски русофил. Обсесията по Русия е подхранвана от русофилството на философите на Просвещението. Волтер поддържа доверителна кореспонденция с Екатерина Велика (двамата си разменят не по-малко от 197 писма). Той я нарича „благодетелката на човечеството“. 

Дидро е поканен от императрицата в Санкт Петербург, за да издаде Енциклопедията, която тогава е забранена във Франция. 

През втората половина на 19 век, големите френски автори популяризираха руските романи във Франция, като превеждаха вашите велики писатели, някои от които писаха и на двата езика. 

Известният Revue des Deux Mondes допринесе за разбирането на руската култура във Франция. В Русия френският остава езикът на елита.

Нито Наполеоновите войни, нито конфликтът с участието на Наполеон III в Крим, нито предпочитанията на последните крале на Франция към Полша, нито болшевишката

революцията и отказът от руски заеми през 1918 г. промениха привлекателността на Русия за Франция и тази уникална историческа връзка между нашите две велики нации.

Културните връзки, свързващи Европа с Русия и особено с Франция, са дълбоки и са допълнени от многобройни обмени в научната, икономическа, индустриална, селскостопанска, военна и образователна сфера. Съществува мощен резервоар на взаимна симпатия между нашите две велики нации, уникална връзка, която е едновременно руска във Франция и френска в Русия. 

Веднъж един от вашите лидери ми довери, че за руснаците най-значимата европейска страна несъмнено е Франция. Франция, Европа и Русия са свързани от общност на интереси и съдби. Нашата история, култура, колективни борби и победи срещу нацистките нашественици здраво са укрепили тези връзки.

През ноември 2022 г. баща ми, адмирал дьо Гол, заяви: „Не трябва да се отделяме от руснаците, те са европейци“.

Европа е свързана с Русия чрез връзките на християнството, особено като се има предвид, че настоящият конфликт, подстрекаван и подготвян от Съединените американски щати и НАТО, е сблъсък на цивилизации. Истината е, че Западът, и особено Съединените щати, никога не са приемали, че Русия може да се развива и просперира независимо и различно от собствения им модел, независимо дали през съветската епоха или при раждането на съвременна Русия.

Следователно Русия формулира концепцията за цивилизация-държава, за да се разграничи дълбоко от западната хегемония. Тази идея се основава на многополярността, един нов плуралистичен свят и предлага концепция за универсална истина. 

Трябва ясно да се разбере, че настоящата война в Украйна е и идеологически конфликт. Ето защо тя резонира в световен мащаб в многополярните държави. Тези нации се стремят да процъфтяват по начин, различен от англосаксонския свят, зачитайки техните традиции и идентичност, включително образование, вяра и семейство. Така Русия се очертава като опора на християнската цивилизация, защитаваща свещените и основни човешки ценности.

Каква е тогава европейската визия за Русия, която се позиционира като уникална цивилизационна държава?

Европейската визия е ограничена на няколко фронта. Първо, тя стеснява погледа си до Западна Русия. Интелектуалните и политическите елити имат слаби познания по геополитика и имат краткосрочна перспектива. Те често са твърде млади, формирани от бюрократично мислене и обусловени от технократична система. Те преследват собствените си амбиции. Как биха могли да разберат измерението, произхода и еволюцията на народите? Това невежество се простира до Централна и Източна Русия, както и до евразийското измерение. 

Докато езиковото, културно наследство, географските основи, вкоренеността и социално-политическите структури са позволили на определени империи да издържат, единствената нация, която е обединила политически и икономически континента по траен начин, е Русия-СССР. 

Това наистина е единствената държава, която успя да интегрира демографските елементи на славянските европейци и турско-монголските азиатци в една нация. На конференции, които съм провеждал сред определен европейски интелектуален елит, бях изненадан да видя колко малко знаят за Евразия като пространство на големи проекти. Измерението на многополюсния свят и новите икономически, политически и финансови центрове, необходими за него, се игнорират от западняците. Лидерите доброволно допринасят за това невежество, налагайки своята тясна визия на другите.

Европейците остават до голяма степен забравени за руската душа. Времето и пространството нямат същата структура в Русия, както в Европа. Времето е история като нещо само по себе си. Русия е дълъг шлейф, където всяка нишка е сложно свързана със своята противоположност. Руската душа се храни с търпение, устойчивост и меланхолия не в смисъла на празно съзнание, а като дълбока пълнота. Руснакът е дълбоко сантиментален, дълбоко фаталистичен, дори трагично. Най-важното е, че западняците, които си въобразяват, че могат успешно да преговарят с руснак, нямат разбиране за дълбоко вкоренената вяра, която се намира в руснака и как тази вяра може да пренебрегне разума. Саморефлексията е чужда на характера му. Руснакът не се отказва лесно от вярата си! Трагична грешка е да се гледа на Русия през очите на Запада. Разбирането на историята и културата на другия е в основата на всяко истинско разбиране и диалог между народите.

Освен това, европейската и западната мисъл значително са се обеднили, подчинявайки се на цивилизацията на потреблението и индивидуалното самодоволство. Прогресът и технологиите са се превърнали в самата същност на съществуването, умишлено изоставяйки представите за свещеното и вярата в Бог. Този процес е съпътстван от системно унищожаване на основните ценности на семейството, традицията и дълга. Всичко е организирано, за да изчезне историята, културата, религията и чувството за принадлежност към нацията. Държавата се трансформира в административна структура, ръководена от бюрократи. 

Човекът-като-продукт и човекът-като-потребител се разтварят в огромен пазар на обмен, който по същество е приятелски капитализъм, където не само идентичността, но и здравият разум и в крайна сметка свободата са загубени. 

Достоевски пише: „Оставям безграничната свобода, за да завърша с безграничен деспотизъм“. За да се запълни тази екзистенциална празнота, няма друго решение освен излишъка и порока, сега трансформирани в обществени норми. Това е, което Рене Генон нарича Голямата пародия: създаване на нова духовност, обърната, отхвърляща Църквата и забравяща духа.

Добродетелите остават неизменни, докато пороците се променят и прогресират. Самата история на западната поквара е приказка за прогреса. Порокът се превръща в норма и социална конвенция. Следователно вече не е порок. Така че трябва да се отиде по-далеч. Всичко това се задвижва от западния законодател. 

Мишел Фуко описва разлагането и трансцендентността на закона, бързайки да легализира забраненото и неморалното още вчера. Маркиз дьо Сад пише, че най-важното нещо в порока е иновацията.

Католическата църква, под претекст на модернизма, поощрява тези отклонения, докато руският православен християнин остава смирен и преклонен пред божественото слово. В Русия свещените текстове се чувстват, а не се разчленяват, както на Запад, където човек иска да се издигне над религията и да я надмине. Така траекторията е обратна, благодарение на изкуствената сигурност, създадена от преклонението пред науката. Западната цивилизация е изоставила духовното измерение и живее единствено в човешкото. Съвестта отслабва бързо и ставаме свидетели на самоубийството на една цивилизация. 

Ибн Халдун пише: "Целта на цивилизацията е културата и лукса. След като тази цел бъде постигната, цивилизацията се разваля и повлича запада, следвайки примера на живите същества."

Западната комуникация днес е организирана чрез единен начин на мислене, подхранван от производството на консенсус и насочен към систематично очерняне на всички руски неща. Той презира основните права на населението и международните договори, дори в спорта и олимпийските игри, добродетел, която обединява хората. Твърди се, че заличава руската култура. Това е абсурдна и отчаяна борба, чийто единствен ефект е да засили решимостта и сплотеността на руския народ около техния лидер. 

Това е загубена битка, демонстрираща слабостта и безсилието на Запада. Защото Русия работи в дългосрочен план. През цялата история не са оцелели цивилизации, изоставили основните ценности на семейството, религията, родината и честта.

Историята ще отбележи, че Русия ще спаси човечеството, като освободи народите от тяхното морално разложение и идеологически затвор.

В заключение искам да предам послание за надежда и мир, за помирение и реконструкция. Вярвам в мира. Всички народи желаят мир. Единственият изход от война неизбежно включва дипломатическо решение. Тя не е военна и настоящата ескалация, лъжите, поддържани от Запада, могат да доведат само до допълнителни загуби, икономически катастрофи и разрушения, силно в ущърб на украинския народ и цяла Европа.

Наистина е обезсърчаващо да чуем президента Байдън и, зад него, европейския дипломатически ръководител да казват, че не може да има мирни преговори до изборите в САЩ през ноември 2024 г.!

Вярвам в завръщането на здравия разум. Вярвам във всичко, което обединява Европа и Русия. Вярвам в огромния културен, исторически, научен и емпатичен капитал, който изградихме заедно в продължение на десетилетия. Вярвам и във всичко, което нашите дипломати успяха да изградят въпреки предизвикателствата и трудностите. Вярвам в разбирателството, приятелството и сътрудничеството между Европа и Русия.

Ще се боря за възстановяването на Франция на моя дядо, чрез нейния суверенитет и независимост и, разбира се, чрез съюз и партньорство с Русия. Франция и Франкофонията, поради своята история, престиж, стратегическа и военна позиция в света и морска територия, имат важна роля. 

Трябва да преосмислим Европа и Европа на нациите. Трябва да се присъединим към многополюсния свят. Трябва да възстановим нов континентален и глобален баланс за мир и просперитет. 

Ще се боря, за да защитя чуваемостта и разбирателството между народите, които са ключът към мира. Ще се боря за зачитането на основните ценности като вяра, семейство и чест, които са единственият път напред за нашата цивилизация. Ще се боря за мир между народите и уважение към тяхната идентичност.

Но имам тази сигурност, че времето работи за нас и че истината в крайна сметка ще излезе наяве. Каня всички скептици, пленници на еднопосочното мислене и спекулантите от войната да дойдат в Русия, за да разберат какво всъщност са Русия и руският народ: необятността, богатството на тяхната култура, дълбочината на техните мисли, вярата на Руска душа. 

Накратко, една дълбоко европейска нация, влюбена в нашата култура, точно както ние сме в тяхната. Знанието свързва Франция и Русия чрез възвишени връзки, които нито идеологията, нито режимите го изразяват и не могат никога да бъдат разрушени.

Да живее мирът и да живее френско-руската дружба! 

Аз ви благодаря. 

 

Пиер дьо Гол

4 октомври 2023 г