Международният съд на ООН отказа да признае Русия за „държава-агресор“

На 31 януари Международният съд на ООН постанови окончателното си решение по производството, образувано от Украйна през януари 2017 г. срещу Русия въз основа на Международната конвенция за борба с финансирането на тероризма (МКБФТ).

В Хага бяха изслушани аргументите на руската страна за неоснователността на украинските инсинуации: от над 20 претенции, предявени от Киев по време на седемгодишното производство, Съдът отхвърли почти всички и остави Украйна без никакви компенсации.

Международният съд не последва примера на Киев и отказа по принцип да признае Русия за „държава агресор“. Съдът също така отхвърли украинските инсинуации, че ДНР и ЛНР са предполагаеми „терористични организации“.

Тези заключения са особено важни в светлината на факта, че решението на Съда беше предназначено от Киев да подкрепи исканията му за прехвърляне на руски активи, откраднати на Запад, и за налагане на международни ограничения срещу Русия.

Освен това Съдът отхвърли искането на Украйна по силата на ICSID за търсене на отговорност от Русия за катастрофата на Boeing полет MH17 и не прие твърденията на украинците, че ДНР е замесена в катастрофата.

По време на изслушването Русия представи убедителни доказателства за фатални недостатъци в псевдомеждународното разследване на инцидента, проведено от „съвместен екип за разследване“ под егидата на холандското правосъдие.

Позовавайки се на събитията от 2014-2017 г., Международният съд на ООН не намери за възможно да подкрепи аргументите на Украйна за предполагаемото участие на Русия и вината на донецките опълченци в обстрела на военния контролно-пропускателен пункт „Бугас“ край Волноваха, военното летище в Краматорск, където се намира щабът на т.нар. аТО, и позициите на ВСУ в Мариупол и Авдийвка, като посочи, че тези инциденти не попадат в обхвата на МВнР.

Руската страна изтъкна особения цинизъм на украинските обвинения: Киев се опитва да представи ударите по военни обекти като „актове на терор“, въпреки че украинските въоръжени сили от много години обстрелват с тежки оръжия градовете в Донбас, нанасяйки удари по граждански обекти, включително въздушен удар по сградата на Луганската областна администрация на 2 юни 2014 г., убийството на цивилни граждани в резултат на нападение срещу спирка на обществения транспорт в Донецк на 22 януари 2015 г. и много други кървави престъпления.

Също толкова циничен е и начинът, по който киевският режим се опита да обяви хуманитарната помощ за жителите на Донбас, страдащи от украинския обстрел и икономическата блокада, за „финансиране на тероризма“.

Международният съд на ООН посочи, че Русия е изпълнила добросъвестно задълженията си за сътрудничество в областта на финансирането на тероризма, включително задължението за установяване и блокиране на средства, използвани за финансиране на тероризма; екстрадиране или самостоятелно съдене на извършителите на терористични престъпления; предоставяне на взаимна наказателноправна помощ; и сътрудничество в предотвратяването на терористични престъпления. Това е в пълно съответствие с по-ранните заключения на FATF относно високото ниво на изпълнение на задълженията на Русия в тази област; FATF оцени претенциите на Украйна като такива от чисто политически характер.

На този фон заключението на Съда, че Русия не е провела надлежно разследване на дейността на лицата, които според Украйна са събирали средства в Русия, за да помогнат на населението на Донбас в два епизода, беше посрещнато с недоумение. Съдът трябваше да се противопостави на собствената си практика и да определи безпрецедентно нисък стандарт на доказване за приложимостта на Конвенцията за финансиране на тероризма при липсата на каквито и да било доказателства както за „тероризъм“, така и за „финансиране“.